от nida » 21 Авг 2006, 09:06
Защо говоря аз пред теб
и бързам да излея преди страха
размътил разсъсъка ми прям
да ме възпре?
Нима това, че те наричам с думи мили,
Мили, научени от теб
ми дава сила
или тактикът-разум инфектиран от страстта
омайва те
за земните блага?
Доверието в мен расте
Така наричам тази слепота
да не откривам корист в твоите дела
докато падам покосена
без да бъда аз пленена.
Обичам те- уви-
прекрасно би било нали
да мога да те гледам с две очи
а паметта ми да е пуста
все едно това съм аз а не ти.
Обичам себе си- дали
това съм аз а не ти.