Среднощен мрак.
Във стаята блещука светлина.
А ти седиш съма, заслушана в ноща.
Музика тихо звучи, защо ли плачеш ти ?
Музика тиха, стаята оглася.
А ехото, тихо и приглася.
Сълзите капят, върху белият лист,
лист написан, от твоята ръка.
И на този лист, написано е вече.
Че напуска тя света, неще го вече.
Поне кажи ми, защо го правиш ти?
Но тя мълчи, и сълзи капят от неините очи.
Среднощен мрак .
Във стаята блещука светлина.
А ти седиш сама, заслушана в ноща.
Музика тиха звучи, защо ли плачеш ти ?