Секс с горчивото великолепие - най-верният ми любовник

[ilusia]

Горчивото великолепие бавно загръща восъчно белите си пръсти около мен. Сключва ги в здрава прегръдка , сякаш изтъкана от нишките на живота и смъртта. И сякаш всяка нишка се бори за своята кауза... а аз седя в тази прегръдка на горчиво великолепие и чакам да надделее живота или смъртта .
Стоя си в прегръдкта му , седнала на стола изтъкан от илюзии. Хубав стол - си мисля аз- от ония плетените , с цвят на тръстика.. Много красив наистина... Истина ли ? А има ли нещо истинско в тоя стол... Нещо не ми е удобен , красив е - да. Ала някак така крехък , толкова... хилав. Красив... само на пръв поглед. Прогнилите му крака май скоро няма да издържът мен и прегръдката , в която се намирам. Пук пУк..... Оу Дупето ми. Станах и леко го разтрих. То хем стола скапан хем висок. И как само се ударих като паднах... Нали от високо паднах - нямаше начин.
Какво пък.... ще легна в това голямо легло. Легло с черен сатен и червени сатенени възглавнички... със черен тюл около него... Сякаш любовно ложе...Ще положа тялото си в леглото на фалша и лъжите. Не веднъж съм лягала на това удобно местенце с някой нищо не подозиращ мъж. И хубаво ми беше... да си мисля , че страстта и желанието лъхащо от това местенце е любов... ХУбавко ..
А сега сама лежаща на него , в прегръдката на горчивото великолепие се чувствам сякаш в гробница. Сякаш за последен път лягам тука в това траурно легло на фалша...
Бавно отмествам крак и леко го стоварвам върху този на горчивото великолепие...
Какво пък - помислих си - то бе с мен когато се родих... бе само великолепие , бе с мен когато умрях , бе само горчивина , бе с мен когато се проклех , бе с мен когато се самоубих , бе с мен и когато се погребах....
Горчивото великолепие е моят най-драг и верен приятел...Нека пофлиртувам малко с него , преди да стисне съвсем пръстите си около сърцето ми. То и без това мирише на сяра - толкова е обгоряло и изродено.
И това великолепие заслужава малко нещо от мене....
Малко нещо ли... та то взе всичко от мен и не ме напусна до края на живота ми. Нали истинската любов е това , да даваш всичко на някого и да взимаш всичко....да е до тебе винаги ...
Ето я моята истинска любов... ето го моят любовник. Спускащ се бавно по врата ми... Целувките му се невероятни. Но не. Не си мисля, че те ще останат само целувки... Просто търси вена. Сега ще захапе кучешките си зъбки във вратлето ми... ще отмести къдриците ми и ще пие до зори. Нека пие... заслужава го, то винаги бе с мен. А мен ми е така безразлично...какво става... с кого се случва. Няма значение. Това не съм аз. Аз отдавна умрях...
Умрях в мига , в който си казах " искам живот"
Коя бях аз за да искам нещо... Коя бях аз за да се радвам на нещо ?
Една малка гъска , съскаща срещу света , не примирявайки се да живее по неговите правила. И света скръцна със зъби. ЕЙ го ся.. пак е тука при горчивото великолепие - най-вярната ми любов , при красиво-лайнният стол от илюзии , седи край леглото на фалша и ме е зяпнал.
С тия огромни жълти кървясали очи. Без мигли и клепки. Пулещо ми се насреща сякаш ми казваше " видя ли.... ти....Тая дето се имаше за силна... Видя ли се бе... я се погледни къде си"
И къде пък толкоз беше , че тоя така се радваше ? Какво й беше лошото. Любовник си имаше , легло си имаше ... скоро можеше и дете да му роди.
Замисли се , какво ли би е пръкнало от такава като нея - жена на разгрома ... жена на времената... жена...
И едно великолепие , някога тъй звънко и некористолюбиво... а сега мръсно и бледно подобие на великлепие. Дето минеше горчилка сееше. Дето минеше... мъка наставаше..
Защо деца да раждам- помисли си тя - само и те да се мъчът милите в тоя свят на криви огледала.
С такава майка като мене... и такъв баща. А и аз скоро ще умра... Мащеха ще им стане оня другата. Знам го аз великолепието , отдавна око й е хвърлил.... Тази бе , мадам Надежда . Тя добра женичка... все хубави неща върши... ама аз и на нея не съм и много навита. С нейната Надежда.. до под кривата круша я докарах..
Все за утрето се хващах а то така й не дойде....
- По-леко де- изстена тя..- да не съм тука някой парцал. Ще ме задушиш.
Е какво пък.. красива смърт би било... секс със горчивото великолепие в леглото на смъртта , край очите на живота , подигравателно смеещ й се , край стола от илюзии...
"А исках да имам деца " каза тя.
Ала горчивото великолепие я целуна ...Устните й се впиха в неговите ... и усети горчилката.
Усещаше я от години... винаги , при всяко нейно желание... то я целуваше , завдладяваше... и погубваше.
Не се смили дори над последната й воля ...

Стоеше тя... там на красивото сатенено легълце... с черни зависки и черен тюл.Главата й леко отпусната , червените плътни устни отворени едва едва... къдрите й небрежно разпиляни... а очите й... затворени во веки...

[ekaya]

олеле това все едно от моята тетрадка е извадено
много ми хареса

[Krin le Fee]

мила, прелестно си го написала...
И изобщо прозата ти е великолепна.
Харесвам и стихчетата които пишеш, понеже знам от колко дълбоко излизат.Но прозата ти е написана така, чЕ всяко изречение диша.
ПИши повечко разкази.Моля те!
Има много в тях!

[ilusia]

Обчам те....