аз не искам - обезличаваща и обричаща !
Обич такава - заменяща , сричаща
думи... клетви... лъжи...
Прости ми.. прости !
Изкуствени чувства и маски ,
гримове , разбити мечти ,
аз немога да давам ..
Прости....
Достойнство и чест ,
любов и мечти не са просто
думи в мойте очи...
Искрена бях - прости.
Да те лъжат за дребни монети
могат дребни души.. при нея върви
на мене просто прости....
Боли ме - разбираш ли ?
Боли... че не мога да изричам лъжи...
Да си играчка за мене... прости !
Дано някой ден обичта ми прозреш
и макар и късно разбереш ,
че да лъжа не мога уви ,
прекалено много те обичам - прости.
Нека приятели да си останем - с чисти души.
Нека за ръце се хванем... нека бъде като преди.
Ще можеш ли да ми простиш ,
че него аз обичам и желая ?
Ще можеш ли със прошката си ти да ме дариш ,
че да си играчка за мене - не желая ?[/align]
Wizard: Ето това е поезията на Илюзия в оригинал
, а Дивака - по спокойно братле, не можем всички да се раждаме творци...
