[align=center]Зърно[/align]
[align=center]Зърно в земята съм, стоя си,
И чакам пролетния дъжд,
За да покълна и поема пътя вечен,
Разстлан ми от соларните лъчи.
От Майка ми аз черпя сили,
Природата е първият ми дом.
Но на духа осланям свойте мисли,
И препускам през живота с неговия тон.
От зърно превърнах се във цвете,
Нежно и ухайно тъй както пролетта.
За да видя и целуна аз Баща си,
За да преоткрия пак света.
И мина време … аз пораснах,
Втвърди се моето стебло,
През лятото горещо се усмихнах,
Заживях сред другите цветя.
Настъпи време за раздяла,
Цветчетата ми капеха и гаснех аз.
Но знаех, че не ще умра в забрава,
Откак духа ми се всели в едно зърно.[/align]