Светът

[Arhimikus]

В силата на човешкото творение,
вдъхновено от ангелска искра,
избликва мойто вдъхновение,
от искрата огън загоря.

Потокът от енергия в човека,
тече си май едва-едва,
но вдъхновението идващо от небесата
ще направи от поточето река.

В илюзиите вкопчваме се ние,
живеем май животът си във сън.
И всяко наше вълшебно привидение,
заплащаме с кошмарен гръм.

Животът ни тече и отминава,
сънуваме един безкраен Път.
И искаме сънят да продължава,
и мислиме, че неговият край е смърт.

Не ще смъртта освободи ни
и няма да сме сигурни във този свят.
От съня аз моля, събуди ни,
излюзиите остави на Преходния град.

[runner413]

Това много ми харесва , браво!

[B-L-O-T]

Това може би е първото творение в тази секция което да ми хареса . . . А си мислих че няма да дойде ден да кажа на нещо от тук "хареса ми" . . .

[runner413]

Това прозвуча толкова обезсърчаващо за другите които са постнали там творенията си!:)

[demonic]

Това прозвуча толкова обезсърчаващо за другите които са постнали там творенията си!

да наистина,но браво архимикус страхотно е направо невероятно много е хубаво

[Arhimikus]

Благодаря ви, радвам се, че ви харесва.

[galina_dim]

Той Архи си пише добре по-принцип и освен това има силната черта да не публикува нон-стоп. На мене обаче ми остава фаворит Зърно. А на това му е хубав смисъла и изказа, само на места му ги няма запетайките, но по-добре нещо качествено, макар и без запетайки, отколкото пет кила клишета, но с правилна пунктуация. Пък останалите да не се обезкуражават, егоцентризма на авторите ми е пределно познат, но по главичката тупкат и хвалят само мама и тати. Останалите най-много а са обективни, а най-често отиват и в негативизъм нещата...