Поезията на древен Изток

[Lunohod]

Шумерска и акадска поезия
И БОГОВЕТЕ СЕ ВРЪЩАТ

И Боговете се връщат
в руините на своите храмове
и в дом изоставен
прониква шумът
Край недостойния властник
не остарява мъдреца възвишен.

Но мъ6дрия майстор
дори ако царят
мъдростта му не тачи
и всеки разум изкусен,
дори пренебрегнат от властника
потрябва ли някога,
отново надигат главите си.



Египетска

КЪМ БОГИНЯТА

(от последната династия на Древното царство ХХV- XXIII в. пр.н.е.)


О ти, която крачиш широко
и сееш смарагди, малахит, изумруди-звезди,
когато цъфти, цъфтя и аз,
цъфтя като живо растение.


КЪМ ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ

(тивански некропол XXI в.пр.н.е.)

Показва се залатната чълна( лодка) на Слънцето-
Ра я обича.
Могъща е дервната чълна-
Ра я обича.
До Средиземно море твойта власт се простира-
Ра я обича.
Ра се показва да зърне нейната хубост-
Ра я обича.

[Persa]

Невероятно е как с прости думи могат да се кажат толкова много неща... и да научим за светогледа и вярванията на древните. Колко хубаво, че са творили такива стихчета, за да достигнат до нас....
Браво, Луноход!

[Lunohod]

Мерси! ... и мен ме грабнаха:)
Преди малко написах цяла страница и внезапно спря тока в нет клуба и сега ме мързи пак да набирам текста ...по нататък ще напиша още

[Lunohod]

НАЧАЛО НА РАЗВЕСЕЛЯВАЩИТЕ ПРЕКРАСНИ ПЕСНИ НА ТВОЯТА СЕСТРА , ИЗБРАНИЦА НА ТВОЕТО СЪРЦЕ,КОГАТО СЕ ЗАВРЪЩА ОТ ПОЛЕТО
(папирус Харис 500)


I
Брате мой,мой любими!
Сърцето ми търси твойта любов.
Приготвих ти всичко ,което обичаш.
Казвам ти:"Виж какво правя!"

Стигнах до мястото на птицеловите.
В едната ръка държа капан,
а в другата- мрежа
и пръчка.

Всички птици от Пунт
прилитат в Египет миросани.
Долетяла първа
се хваща на мойта примамка.

От Пунт е нейното благоухание,
в ноктите стиска благовонна смола.
Заради теб нека я пуснем,
за да останем с теб на саме

и ти да чуеш писъка
на мойта прекрасна, намазана с миро,
когато там ти беше с мен
и аз поставях капана.
Най ми е сладко да ида в полето
при тоя, когото обичам.

II
Клъвнала мойта примамка,
дивата гъска крещи;
любовта ми към теб ме държи-
да избягам от нея не мога.

Всигна ли м ойте капани ,
какво да кажа на мама?
Нали всеки ден при нея
се връщам с хванати птици?

Днес не поставих капани-
сама влязох в капана на любовта.

III
Дивата гъска литне и кацне,
гмурне се тя;
ято от птици кръжи,
но мисля за твойта любов.
От тази любов съм щастлива
даже когато те няма.
Сърцата ни бият като едно.
Ние сме равни по хубост.

IV
Излязох от дома на Брата.
......................................
При мисълта за любовта му
сърцето ми замира
и ястията сладки
солени ми се струват,
и сладкото отпито вино
горчи ми като жлъчка.

Целувките му само
сърцето оживяват.
Каквото имам,Ра,
ми съхрани навеки!

*Братът,Сестрата са употребявани условно ,поетично като любим, любима.