Да попаднеш в бездната на мрака,
да усетиш как студа пълзи в кръвта,
да почустваш полъха на злата,
безкористна,но чуствена лъжа.
Да прегърнеш самотата,
да желаеш с цялото си тяло ти кръвта,
да копнееш за живота,но обречен
си да бродиш през ноща.
Да желаеш зъбите си ти да впиеш
в една невинна,чуствена душа,
да отнемеш красотата
от живота на една самотница в нощта.
И щом слънцето залезе
и луната озари нощта,
глътка въздух ще поемеш
и ще тръгнеш сам-сама.
Волята ти несломима,
Гладът не ще надвие тя
И кръвта червена ще облива,
Устните на демона в нощта