МАГИЯ ЗА ЛЮБОВ

[ODISEY]

В мойта стая съм самичък,
вън луната пълна грее.
Телефонът спи. И никой
у съседите не пее.

Кучета бездомни вият,
котараци в мрака мякат…
Иде ми да се напия,
ала само пуша. Чакам.

На часовника стрелките
скланят се към полунощ.
Ето, свещите, кибрита,
билките и остър нож.

“Сили светли, сили тъмни,
съберете се край мен -
веди, феи, таласъми -
вън е лунен, светъл ден!

Девет билки съм накъсал,
девет свещи - наредил,
девет думи съм написал,
с девет капки кръв - скрепил!”

През прозореца наднича
кръглоликата луна -
хем прилича на момиче,
хем - на приказна жена.

С девет кръста се прекръстих,
ръснах девет шепи сол,
в пламъка зарових пръсти
и зачаках ням и гол.

“Със душа от страст обзета
аз ви викам, духове!
Мойта жертва приемете,
чуйте, смъртен ви зове!”

Пред луната облак висна,
шум от стъпки и криле…
Сова или гном изписка,
Говор, тропот, викове…

“Тук сме, ето ни, мълчи -
със веригите дрънчим,
белваме зъби, очи,
кискаме се и търчим! ”

В хор нестроен духовете
отговориха и аз
трескав, сричах редовете
с немощен от ужас глас:

“Девет думи ще ви кажа,
тъмни сили на нощта,
девет думи, девет стражи,
светли сили на деня -
аз
обичам, творя,
общувам, горя,
тъгувам, летя,
мисля, светя
за нея!”

“Ти
мразиш, рушиш,
студен си, мълчиш,
злорадстваш, не пишеш,
не мислиш, не дишаш?
Тя сън ти не дава,
защо е такава? ”

“Девет думи ще повторя,
духове от Вечността
и кажете що да сторя,
за да ме обича тя?
Аз
обичам, творя,
общувам, горя,
тъгувам, летя,
мисля, светя
за нея!”

“Ти
зъл си, без памет,
сърцето ти - камък,
разбрахме дотук -
тя има си друг! ”

“Девет думи ще изтрия,
духове от Вечността
другият ли да убия,
за да ме обича тя?”

“Тук сме, ето ни, мълчи -
по-добре не я мъчи,
ножа вещо наточи,
и убий я, не плачи -
с нас Оттатък прекрачи,
там е пълно със лъчи,
двама ви очи в очи,
Вечността ще излечи! ”

“Със душа от страст обзета
ви повиках, духове!
Да отрежа нежно цвете,
хорът ваш ли ме зове?

Да погубя туй, което
радва моята душа
и да дойда на небето,
съвестта си да теша?

По-добре от тук веднага
се омитайте, до крак!
Имам дрянова тояга
и не ме е страх от мрак!”

Облакът откри луната,
шум от стъпки и криле…
В миг разбяга се тълпата
с крясък див и викове…

Девет думи ще ви кажа,
те ми светят през нощта,
девет думи, девет стражи,
спътници на Любовта -
аз
обичам, творя,
общувам, горя,
тъгувам, летя,
мисля, светя
за нея!


Автор - неизвестен ( който си го познае да се обади ;) )

[Lunohod]

...и да приеме и поздравления
...Страхотен стил...и с променлив ритъм

[DragonFire]

Супер вдъхновяващо.