Зима. Мрак и пустота.
Студ планетата скова.
Сняг на парцали.
Крясък зловещ прокънтя в тишината.
Ехо заблъска, разтърси земята.
Черната пръст се повдига сама.
Гроб се отваря, подава се ръка.
Кожа и кости, ръка на мъртвец.
Скелетът леко повдига глава.
Поглед студен ме пронизва сега.
Пълен със злоба и черна мъгла.
Вятърът вие, кости дрънчат.
Кръстове дървени вкупом хвърчат.
Буря. Почти ураган.
Лавина пада на пътя с гробове застлан.
Светкавици и гръмотевици хвърчат на поразия,
ето че избухна и първата мълния.
Огньове се запалиха в този черен ад,
дъжд проливен, но те горят, горят.
Слуги на ада, спрете тая канонада!
И ето, всичко утихна.
Гробна тишина.
Мъртвец последен търси
своята изгубена душа.
Гробове се затварят.
И всичко онемя.
За тая дяволска поличба,
помни само на тринайсти нощта.