Балада за воина
І
Той бе прекарал повечето време във сражения,
Понякога със себе си, понякога със другите
И никога търпял не бе той поражения,
На поход беше срещу целите на тези, грубите...
Във битката му бяха спътници двуостър меч
И шлем, и брония ат звезден прах излята
И който гледа би могъл да види отдалеч
Как следван бе тоз воин от самотата.
Закриляла го беше много тази брония-
От алчност, арогантност, злоба и от слепотата,
Закриляла го бе дори от хорската ирония ;
За да не чувства болката от раните, му беше самотата...
От неговия меч наставаше за враговете сеч
Нечуван страх изпълваше на всички им сърцата ;
Все пак на всеки стана ясно веч –
Навеки с хора лоши ще е пълно на земята.
Ех, сякаш беше приказка за злото и доброто,
Но във живота рядко случва се така,
На злото рядко трепва му окото
И именно понеже е така и нашият герой умря.
Безмилостно душата му посече черно острие
Умира този, който чист и с чест се бори,
Издъхва той, до него меч на две
И в този миг неземно нежен глас му проговори...
ІІ
Цялото същество на героя затрептя от чудна песен
Блясъкът на крила от лунно сребро озари небето
От разкъсаните облаци спусна се ангел небесен
И от пръв поглед още на героя грабна сърцето.
В очите на ангела искреше блясък на чисти изумруди
И погледа му сякаш пронизваше безкрая
От сън някакъв боеца сякаш се пробуди
И рече: „Подобна гледка е рядкост дори в рая “
Вземи ми душата, о, ангеле мой,
Предълго е страдала тя на земята,
Достатъчно скитах се и бях герой,
О, пренеси ме на другия бряг на реката !
Мигом ме спечели твойто съвършенство
Изпепели ме чиста любов още щом те съзрях
Е сега веч като знам що е блаженство
От нищо вече не ме е страх !
Слушай, мили мой бедни човече,
Послушай ме и моля разбери
Едва що дойдох и ще си тръгвам вече
Видях, че имаш нужда някой да те утеши
Но не аз ще те отведа при Бога,
Защото те обикнах, исках нещо да сторя
И това ще ти предложа нищо друго не мога
Ако желаеш на три въпроса ще ти отговоря.
Кажи ми тогава, неземно създание,
Защо появи се, само за да ме раниш ?
Не бе, мили, туй за твое наказание,
Исках честта само да видя, дано ми простиш.
Защо появи се, като пак ще изчезнеш ?
Защо пренебрегваш моята съдбица ?
Дори като си високо трябва да слезнеш,
Душата да взема, трябва, на ангела Зорница.
В ума на рицаря тогава се роди решение-
Той взе меча си и разцепи земята,
След туй без да изпитва двоумение
Обгърнат бе от кладите на Сатаната.
ІІІ
Падна без да е задал въпроса трети
Сам с дявола решил бе да се бори
На място гдето само огън свети,
Че като този ангел няма втори !!!
Пълчища демони го наобиколиха
Безброй мъчения измислиха за миг
Човещината му без време на късчета разбиха
Ала не нададе от болката боеца вик.
Сама душата му във мрака
Се късаше горката от болка да крещи
Ах, колко нощи сам боеца плака,
А нямаше го ангела, за да го утеши...
Така се мина време и веднъж
Тъй както скиташе видя той отдалеч
Възможност пак да се покаже, че е мъж
Проблясваше на хорезонта неговия меч.
Парчетата от бронята накуп събра,
Събра ги всички, всички без едно
Оставяше то дупка като за игла
Между четвъртото и петото ребро.
Така подготвен срещу Луцифер застана
И на борба на смърт го предизвика
След туй с ръцете меча здраво хвана;
Добре, ще се обади туй, което и повика !
Смразяващ жилите бе в своя ад,
Че слабо място вече бе съзрял
На пъкъла владетеля рогат
За малко даже и да бе успял
С един замах героя да погуби-
Отмести се боеца, махна със ръката,
Че трудно се гаси сърце, което люби,
А лесно пада на измамата главата.
И чудо- ангела отново се яви
Със своята невиждана, безкрайна красота
С присъствието си даже ада озари
И пак за миг при воина са поспря.
Ето, че Съдбата среща ни отново,
Благодаря ти, братко, ти ме облекчи
Сега когато всичко е готово
И смисъл няма веч да се мълчи.
За третия въпрос дошло бе време
За него мислил бе героя всеки ден
Накрая смъкна от плещите свойто бреме:
„Кажи ми, ангеле, ти ще се върнеш ли за мен ? ”
Извърна тъжен поглед ангела,
Разпери своите крила и после бавно отлетя...
, но въпреки това прекрасно. 
Ето още едно. Това даже е с по-голяма възможност за интерпретация от другите... Дано всеки намери в него нещо за себе си... 
