Мисля за теб и чакам те пак,
Знам не ме чуваш – ти просто летиш
Затова продължавам пътя си с прашния влак
И надявам се някога отново за мен да гориш
Мислиш за мен – признай си, кажи!
Не! Просто аз искам всичко да бъде така
Да потъвам безмълвно в блато от черни лъжи
С надежда отново да чувствам твоята топла ръка
Мислех си, но всичко друго се оказа
Нямам вече място в този ведър, светъл свят
Сега в сърцето изтерзано, гори самотната омраза
А в хоризонта тъмен чезне в миг спасителния бряг…
