.........................................................................................................
Арамагедон
...
Свирят фанфари пред златния трон,
Смъртта черна иде на кон.
Последен изсвири ангел Господен,
Гръмна зловещо глас гробовен:
И сграбчи Бог за крилата Сатан,
И счупи ги безмилостноТой,
Захвърли Тъмния Ангел там,
Де огнена бездна дими без покой...
В миг проплака бяла овчица,
Тя дреха топила в Исусова кръв,
Протегна жално бяла ръчица
И спомни завета си пръв:
“Кой си ти,
че болка му причиняваш?
Кой си ти,
че съдбите ни да решаваш?”
И дръпна се тя,
Измъкна се от стадото бяло,
Никой ангел да я спре не посмя...
Пристъпи и рече смело, но вяло:
“ Аз го обичам!
Да спра не успях!
Боже, аз ти се вричам
Опитах, но само сили пропилях...
Недей да жалиш Ти за мен!
Аз искам да ида с Него там...
Сбогувай се с мен този ден,
Нека душата ми гори в едно със Сатан!”
Обърна гръб момичето на Бог
И падна в мигом дрехата й прана...
Хвърли се във вечния си гроб,
Политна тя към бездната кат черна врана...
Сълза една за нея се отрони,
Опита тя пламъка да угаси...
Бог прати Ангел,за да я догони,
Ала и той със нея редом се стопи...
Бог своята грешка късно осъзна,
Че учеше на прошка, ала сам Той не прости...
И болката си пред всички Той призна,
Че Сатан не биваше в Ада да гори...
© copyright 2006 . Всички права запазени!
