от Melina » 16 Мар 2006, 15:54
На мен ми напомни за това:
Пътека
Тъжен залез кърви над гората
Като прясно отворена рана.
С тъжен ромон звъни на живота
Светозарната сребърна пяна.
Умореният ден догорява,
Плаче вятъра – сбогом навеки!
Свечерява сега , свечерява
Над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
ВсeкИ бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
И аз някога имах пътека!
Още крачка – и ето го края!
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мен ще стане, незная,
Но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
Дори погледът кротък на мама.
Имах всичко...и всичко загубих –
Няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш – така по – добре е,
Нищо в този свят не е вечно!
И най – милото ще отмилее,
И най – близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
Всяка нежност крие удари груби –
Нека никога нищичко да няма,
За да няма какво да се губи!
Всеки огън гори – догорява,
Никой извор вовек не извира.
Туй, което цъфти – прецъфтява,
Туй, което се ражда – умира.
Всеки друм става тесен за двама
Всяка радост е бременна с мъка. –
Нека никога срещи да няма,
За да няма след тях и разлъка!
... Догорелият ден над гората
Нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на живота
Светозарната сребърна пяна...
/Пеньо Пенев/
Браво, ChaoS, AZA, поздравления.