EЙ ТИ... ДА ТОЧНО ТИ , ЕЛА НА САМ :)

[ilusia]

[align=center]Здравей. Как си днес човеко ? Пак ли бързаш ?
Ела... ела с мен. Довери ми се , ела !
Искам да ти покажа нещо. Искам да те хвана за ръка и да те отвлека.
Дърпаш се ?! Защо?! Та това е просто ръката ми - топла , нежна - човешка ръка !
Плашиш се ??!! От какво ? От кога не си докосвал просто ръка ? Няма страшно.... Спокойно - това е просто децка ръчица . Ето виждаш ли ? Усмихваш се ? Защо ? Нима усети нежното ми докосване ? Нима усети мен ? Нима една ръка те накара да се усмихнеш ?
Добре...... Продължаваме Тръгваме към поляната... ;) ЕЙ , ей ? Усмихни се де , ръката ми все още е тука... Погледни ме.. Така... сега погледни небето. Да, небе .... Красиво е нали ? Защо се мръщиш ? Нима слънцето те заслепи ? Я кажи честно... Ти от кога не си поглеждал небето ? А помниш ли .... Помниш ли как с часове гледаше небето ? А помниш ли , как лягаше в тревата и го гледаше с часове ?
Тогава облаците не бяха просто пари. Не ! Съвсем не !!! Те бяха двуглави змеьове , лами , летящи слонове.... бяха принцове и принцеси , хора , къщи .... ангели ;)
Я сега да легнем на земята. Охкаш ? Защо ?!?
Твърдо и ръбесто ли ?? Да.... свикнал си , с мекото топло пухесто легло....
Е нищо де, все пак полегни за малко... Мръсно ли ? Е дрехите ще испереме , спокойно
Легни де ... легни ... Валжно е нали ? От кога не си усещал влагата на земята ....? Усмихваш ми се снизходително... Мислиш ме за луда а ?!
Е днес ще ти подаря малко от моята лудост..... Дай ръка... Така . Зарови я в пръстта. ТТопло е нали ? Усещаш ли спокоиствието на тая пръст ? Усещаш ли , лал те опиянява ?
Браво ! Видя ли ? Лесно е !
ОООО имаш малко кал под ноктите :( И какво ? Още малко от мъсротията която носиш всеки ден по ръцете и душата си
Легнал си... слял си се с морското , дълбинно необятно Небе , топлата , раждаща даряваща Земя...
Удивително нали ? Сякаш не си го правил от векове !
Я птица... Какво , не я ли виждаш ? Ето я !! Ето в небето е ! Красива е , нали ? Помниш ли как някога искаше да бъдеш птица ? Да летиш ? Да се рееш свободно и безметежно ? НЕ?? Забравил си ? Ооо колко жалко :( Стани. Ела... Хаиде , хаиде - ставай !
Погледни сега ? Какво виждаш ? Трева ? Я погледни пак... Какво виждаш ? Зелена е , да Удещаш ли аромата й ? Не ?! За Бога, ти съвсем си пораснал :( Я ела- наведи се . Нищо му няма на кръстът си. Докосни я. Усещаш ли я ? Енергията , живота и ?
Какво виждаш ? Пръст... а от нея трева ? А от трвата цветя ? МАгия ?
Я сега докосни рохката пръст. Мокричка е ... да от нея скоро ще покълне нещо... и какво докосна я ? Какво усещаш ? Живот ?
Е това е друго нещо Бравооо , заслужаваш целувка по бузката ;)
Сега... тичай ! ПОтичай малко де.... Пей ! Пей с мен Разпери ръце , тичай ! Бъди мечтата за птицата... слей се с небето... бъди магьосник. Бъди луд , бъди дете... Бъди ЖИВ!
Опс... дърво... удари ли се ?
Погледни пак, какво е това ? Вишна ?
Да... и какво още ?
Дом ? А така ;) Погали я... усети пулсиращата кора. Дърпаш се ? Има смола ? И какво от това ? Какво , толкова отдавна ли бе времето когато това дръвче беше и той дом ? Помниш ли как се катерехме ? Помниш ли ужулените колена и паническите викове на родителите ни ? Тогава това нямаше значение... Ти беше Робин Хут , а аз принцеса. Ти се биеше с ей онзи храст- злият магьосник , който искаше да ме вземе.... Усещаш ли го ?
Помниш ли ? Моляте.... Умолявам те , спомни си ...
СПомни ли си как беше свободен ? Помнишли как беше магьосник, бард , скитник... Принц и крал , просяк и злодей. Крадец... и дете ;)
Мислиш ме за луда .... Нали... Защото аз помня... ПОмня... ПОмня....
И сега това е реално.. моята реалност... реалното цвете - рокличка. Реалният облак- змия. Реалната брезичка- нашият кон...
А помниш ли ? Помниш ли как си обещахме винаги да помним ?
Ръката ми все още е тук , малки мой принце.... Още те топли , защото аз помня...
И няма да ти позволя да забравиш... няма следващият път гледайки към небето да се заслепяваш от благоддатта на слънцето...
Когато се качваш на трамвай , погледни релсите. Погледни камъните... там кипи от живот... Там е полската мишка- нашият кочияш... Там са камъните, омагьосаната ни свита... там е тревичката със своя аромат. Там малки , мой принце е живота !
[/align]