[align=center]Българио, грижовна си Родина,
като огън топлиш моята душа,
лекуваш в нея всяка рана,
не даваш ход на ни една лъжа.
Но някой надалеч залутан,
танцува с чужди ветрове
и в блясъка лъжлив, залисан-
на теб приписва своите грехове.
Майка си на всекиго прощаваш,
грешат и твоите деца...
Дошло е време да отсяваш
гнилите от здравите зърна!
И впитата в твойта гръд зараза-
стискай очи, плачи, но истръгни!
На рожбите си влей любов-стига уомраза!
Най-после път без тръни издигни![/align]