Всичко отново е загубено!
и аз съм пак във тази стая
бяла, ослепително блестяща
тази празнота ме смая
безброй посоки във гърдите ми живеят
къде да си почина, да се смея
когато се разкъсвам и незная
дали ще мога да мечтая
бавно, непрестанно тя изтича
през пръстите ми, като пясък ситен
и аз все още не разбирам
как, кога, и колко те обичам
бих се борил, бих се смял
бих живял и бих умрял
но немога да съм тук и утре
устата ми скована във гримаса
сърцето ми обгърнато от лед
но вътре пак съм себе си
във чувствата си сигурен,заклет
казваш че звучи банално
казваш:"знам го аз това"
но искам да държа ръката ти
и да се надсмиваме над бездната, над вечността
и отново в бялата ми стая
легнал , клекнал, прав, и грешен
в мен посоки блъскащи се във безкрая...
аз реших да бъда с теб докрая
