Към висините взор отправям ,
тихата сълза покапва в мрака.....
Оковата тежка , бреме зловещо...
Живота ми дарен , с него от боговете
светът надарен....
По дома тъгувам аз,
по дома и светлото огнище
В зимата студена , единственото ми платнище
с което стоплят душата вледенена ....
Някога , преди хилядолетия
щастлива там аз бях..
И душата ми навеки ще запомни
онзи дар....
Сега къде си мили мой.
Очите ти във всеки търся аз.
НО теб те няма... остана някъде далеч.
Дели ни път от хиляди звезди ,
пътят на планети....
Аз зная , някой ден ,
след час , след век , след два....
Ще сетя пак твоята милувка
нежност и тъга....
Зная , ти далеч си.
В моят дом свещен....
И някой ден при теб ще се завърна
ангеле , от бога надарен [/align]
