Родих ти дъщеря ,
нежна малка , същинска утринна роса.
Като бледо сияние живота ни озари ,
като ангелско дихание докосна нашите души.
НА ръце я носеше ... искам като преди ,
слънцето светеше щом с нея бяхме , нали ?
А сега... срещам хора , ту мили , ту добри ,
ту зли и кресливи....
И всички ми казват " малка си ти. Любов в теб не може да гори"
Какво ли знаят всички те...
Знаят ли как с любов се ражда дете ?
От безсилен гняв иска ми се да крещя ,
да викам , зловещо да кълна...
Кой знае днес какво е да си майка ти
а дъщеря ти под земята да лежи ?
Някъде далеч , да къташ всички чувства
и болки и лъжи... в тебе всичко се тай ,
а ти мълчиш..
И пак на пред въврвиш...
И глава не можеш да склониш...
А искаш да ридаеш ...
Ала кой ли ще те разбере ?
Мислят , че си някакво малко дете...