Любими стихове :) Тези , който разтърсват душата ни :)

[galina_dim]

Скъпи мои, моля ви ЦИТИРАЙТЕ АВТОРИТЕ на стиховете, които пускате . Мога да се басирам, че 90% от форума няма да се сетят за някои от тях.

Носете си новите дрехи


Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев

[galina_dim]

МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ

Недялко Йорданов

Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.

Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче.

[ekaya]

КРАЙ
Гео Милев


Стъпил Добри...



Не ще умери верното зърно

на щастието белий гълъб



: без прелест мрамора сияй:

: обезплодено е любовното зърно:

: не ще долитне белий гълъб

над пурпурния стълб

де прикована моята мечта ридай:



едно

остава в моята ръка

: и ето - в тоя същи миг - сега:

пистол без бол

с последен крякък : край!



Без вопъл от любов - без тържество от мъст,

вий заровете ме там, дето падна:

под вечната сезмосвещена пръст

- безтрепетна, безропотна и хладна -

Там, дето падне моята глава

- безумна от напразни увещания -

копнежи, жалби и слова -

сградете

там манастир

: с напевно стенещи камбани

и честний кръст

над златни сводове възпален с ярък плам:

и там

с непрестанна ревност и смирение се вий молете

за моята душа

- защото може би душата е лъжа -

- защото може би и аз не знам -



Там, дето в гробната земя

- без сила -

лежи сърцето ми разкрило

разкъсана от смърт уста -

- сградете там чешма:



о кротко мляко на кърмачката земя

- безчуствена вода -

сама

на моето сърце кръвта,

на мойта кръв безумния порой

развързан

- и -

как ведро ще замръзне

в пустиний зной

на изпепелените от горка страст души

всяка

бистра и безстрастна

капка:



о кротък бисер на покой,

на примирение безчуствен алабастър.

[galina_dim]

Аз Гео Милев бих го копирала целия без да се замислям. Велик.


If


If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!

Rudyard Kipling

[galina_dim]

А сега малко Робърт Бърнс с ПРИЗИВ да се изчете

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да коленe,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

***


- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финтли.
- Върви си, всички спят у нас!
- Не всички - каза Финтли.
- Не зная как си се решил…
- Реших се - каза Финтли.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Финтли.
- При тебе ако дойда вън…
- Ела де - каза Финтли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем - каза Финтли.
- При мен да дойдеш, току виж…
- Да дойда - каза Финтли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре - каза Финтли.
- Веднъж да минеш моя праг…
- Да мина - каза Финтли.
- И утре, знам, ще хлопаш пак.
- Ще хлопам - каза Финтли.
- Ще ти отворя, ала чуй…
- Отваряй! - каза Финтли.
- И дума никому за туй.
- Ни дума - каза Финтли.

[galina_dim]

И Миряна Башева си струва цялата да се препечата... Много лошо се случи, че ме уцели в настроение тая тема.

НА ТЕЗИ, С КОИТО СЛУЧАЙНО СЕ СРЕЩАМЕ

Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто –
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме –
и в секундите има истина!

Помня, казваме сбогом – в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха – много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане –
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава –
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забавих.
А лицето ти не запомних.

Миряна Башева

[ekaya]

Галина, напълно съм съгласна с теб
Ето едни кратичък откъс от нещо, което харесвам много...

Song of Myself XVI - Walt Whitman
I am of old and young, of the foolish as much as the wise,
Regardless of others, ever regardful of others,
Maternal as well as paternal, a child as well as a man,
Stuff'd with the stuff that is coarse and stuff'd with the stuff that is fine,
One of the Nation of many nations, the smallest the same
and the largest the same,
A Southerner soon as a Northerner, a planter nonchalant
and hospitable down by the Oconee I live,
A Yankee bound my own way ready for trade, my joints the
limberest joints on earth and the sternest joints on earth,
A Kentuckian walking the vale of the Elkhorn in my deer-skin
leggings, a Louisianian or Georgian,
A boatman over lakes or bays or along coasts, a Hoosier, Badger, Buckeye;
At home on Kanadian snow-shoes or up in the bush, or with fishermen off Newfoundland,
At home in the fleet of ice-boats, sailing with the rest and tacking,
At home on the hills of Vermont or in the woods of Maine,
or the Texan ranch,
Comrade of Californians, comrade of free North-Westerners,
(loving their big proportions,)
Comrade of raftsmen and coalmen, comrade of all who
shake hands and welcome to drink and meat,
A learner with the simplest, a teacher of the thoughtfullest,
A novice beginning yet experient of myriads of seasons,
Of every hue and caste am I, of every rank and religion,
A farmer, mechanic, artist, gentleman, sailor, quaker,
Prisoner, fancy-man, rowdy, lawyer, physician, priest.
I resist any thing better than my own diversity,
Breathe the air but leave plenty after me,
And am not stuck up, and am in my place.

[galina_dim]

И Миряна Башева си струва цялата да се препечата... Много лошо се случи, че ме уцели в настроение тая тема.

НА ТЕЗИ, С КОИТО СЛУЧАЙНО СЕ СРЕЩАМЕ

Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто –
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме –
и в секундите има истина!

Помня, казваме сбогом – в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха – много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане –
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава –
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забавих.
А лицето ти не запомних.

Миряна Башева

[galina_dim]

Ееее, направо се развълнувах, щом и двойни постове взех дъ пускам.

Ето малко съвремие - Камелия Кондова:

***

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси".
Отдавна, както казваш "няма празно".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим...

[Cath]

Хубава тема. Осмисли ми сутринта. Аз ще бъда твърде банална в избора си, но това просто трябва да го има!

ЖЪРТВОПРИНОШЕНИЕ

В зори разискрен, брачний пир угасна
на морна вечер в тихите вълни
и над сърца ни бог на жажда властна
крила широки властно наклони.
И мълком влезли в сънните покои,
де други пир ни готвеше нощта,
сами свалихме ний венците свои
и смутно спряхме - жад и нагота!

Той, властен и весталка да прелъсти,
пристъпи - и не сетих аз кога
вля сладък пламък в самите ми пръсти,
впил в огнен обръч моята снага.

Аз чух възторжни устни да се впиват
по мойте бели свежи колена
и вопли пламенни да ме заливат
като вълната - пламенна вълна.

И в буйно пожеланье взор извила,
в кръвта си чула химна да звучи,
аз паднах нежна - и със сетна сила
протегнах устни и закрих очи.

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Когато сепнах клепки уморени,
по устните ми лепнеше нектар
и бледен дим се виеше над мене,
като над новоосветен олтар.

Димчо Дебелянов



Кукувица

Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
божий свят ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж ти рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори -
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
в къщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета.
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки -
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки.
Моите очи се ненаглеждат,
моите уши се ненаслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам ...
И така живота ще премина
ненаситена, ненаживяна.
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.

Елисавета Багряна

[sin angel]

ЧЕРНА ПЕСЕН

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.

Дебелянов

Обожавам го

[galina_dim]

Хубава тема. Осмисли ми сутринта. Аз ще бъда твърде банална в избора си, но това просто трябва да го има!

Ти специално целия си блог можеш да пуснеш

[Cath]

мислех си го, но щом се проявява интерес:

http://agony-and-lust.blogspot.com/

А на теб благодаря, че ми напомни за Камелия Кондова.

[galina_dim]

:mrgreen: мислех си го, но щом се проявява интерес:

http://agony-and-lust.blogspot.com/

А на теб благодаря, че ми напомни за Камелия Кондова.

Аз от толкова поетична сутрин нещо станах деликатна, иначе щях да го плясна и сама

[Kotentseto]

Хм... напомнихте ми за нещо любимо:

Синеоката

Ей, ти, орис, мен орисана!
Майко моя, жалбо моя люта!
Как да кажа, как да бъда чута -
тъй било от бога писано.
Нямам ли сукна отрезани
и не съм ли млада, белолика?
Нямам ли снага на трепетлика,
тънки ризи, тежки везани?
Не мета ли ширни дворове
рано сутрин с китка на косите?
Песни ли не пея кръшно вити
по седенки и сборове?
Що ми са очи черничеви,
тъмносвилени косите? -
Той ги, майко, даже не поглежда.
Днеска го видях край чичови -
караше на паша стоката.
Беше му лицето восък бледно.
Ни ми проговори, ни погледна.
И разбрах тогава, аз, горкана:
той обеча синеоката,
дато снощи другиму пристана.

Елисавета Багряна

[B-L-O-T]

Вкарайте онова стихче на Блексъна . То е наистина добро . Не знам в коя тема беше . Нещо за балкана беше . Позабравил съм го .

[cernodrimski]

Го положив срцето на рвеникот
Подарок мој е тоа
На жрецот кој отспротива стоеше
Погледот му го пратив
И гралот со горчини го примив

Не го започнав танцот на милоста
Ако така мислевте
Вие музи на очајот
Кој само миговите тажни ги носите
Раскошно ги расфрлате

Скиптарот на лево го завртив
О жезолот така жешко на градите ме печеше
Празнината горе што лебдеше ја потполнив
Огнен круг околу се створи
Десно ветриштата беснееа луто

Само во длабочините мудроста мудро молчеше
Сила немав една да понесам
Како прометеј чекав
Лажната надеж да дојде
И повторно и повторно во градите да рија

Олатарот на илузијата

Никодин Чернодримски

[cernodrimski]

Галебот денес тажна песна запеа
Агонијата на смрта ја претчуствува
Треперот на крилото му го кажува тоа
Крикот од душата на човекот одекнува
Карпите ги крши
Капките пот лакомо го грабаат челото
Самотијата воинствено доаѓа

Ова ли е ден
Извика ете таму детето исплашено
Само крици насекаде
Подобра беше ноќта
Барем темнината е густа
И стравот е помал

На прагот прав два прсти
Во аглите на одаите пајажини
Се замаглиле прозорците од воздишки ладни
Излитен под неодамна со една солза измиен
Радио старо којзнае кога последен пат пуштено

Минато минало
Бразди длабоки направило
Минато минало
Само коров останало
Пиреј и троскот никнало прекрило

Ни небото се отвара
Ни земјата се затвара
Само ала ронки збира
Тоа остана
Од крикот

Галебот тажен замолчи
Така му рече коњаникот
Галоп во мигот иден ќе прави
Прашина ќе крене
Одиси во топлите краишта
Имаш уште дни за пеење.

Утрово нема ни песна

Никодин Чернодримски

[n0angel0s]

[align=center]Ще заровя очите си

Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.

Ако ти си отидеш за миг. [/align]


[align=center](Евтим Евтимов)[/align]


[align=center]***[/align]


Целувката на Смъртта

Имаше едно време, а и сега все още го има май, един човек. Този човек беше приятел на едно младо момче, което беше влюбено в едно прекрасно момиче, но, както във всички такива истории, момичето не му обръщаше внимание. Момчето беше тъжно и отчаяно, нямаше никакъв начин да спечели сърцето и. А беше готово на всичко - дори да умре за нея… Ами да, това и щеше да направи. Приятелят му беше много умен биолог - доктор. Той направи една смес - смъртоносна. Вирус, който се предаваше от устна на устна и убиваше. Нещастното момче не му мисли много, изпи сместа, отиде при момичето на своя живот и насила я целуна. Така сега щяха да умрат и двамата и според влюбения щяха да отидат на небето и вечно да се обичат. Но приятелят му беше умен, много умен и за това му каза истината за този смъртоносен елексир.
Той носи само една смърт. - каза на влюбеното момче. - След 48 часа момичето ти ще умре, освен ако не целуне някой друг и не предаде вируса нататък. Какво да прави? Отишло момчето тъжно и казало на гневното момиче. А тя се панирала. Не знаела какво да прави. И за това отишла и целунала първия срещнат и му предала смъртоносния вирус, казала му, че ако той не целуне някоя за следващите 48 часа ще умре и си тръгнала. Новият какво да прави, предал целувката на друга. И така започна едно Велико прехвърляне на целувката на смъртта. Никой не я искаше и бързо я предаваше на някой друг и се криеше той да не му я върне. И така от Човек на Човек, от устна на устна целувката попадна при едно момиче със съвест. В това момиче бе влюбено едно момче, нито много красиво, нито много умно. И момичето със съвест знаеше това. Тя пита всички, които я харесваха, уважаваха и обичаха дали няма да приемат те да носят целувката на смъртта. Всички предпочитаха целувката, но без смъртта. Тогава тя отиде при момчето, което не бе нито много красиво, нито много умно и го целуна, защото и оставаше един час живот, а той бе последният. И му каза истината. Всъщност той не се разгневи, както си мислеше момичето със съвест. Напротив даже се зарадва, че и е помогнал, че я е спасил. Но момичето със съвест, реши, че не е честно и го целуна втори път, след което избяга… и минаха 48 часа, за които тя не умря,обаче разбра, че веднъж предадена целувката на смъртта не може да се върне обратно. Тогава тя се разплака. Беше убила човек, и не който и да е човек, а единствения, който я обичаше истински, който беше нито много красив, нито много умен. Но беше Човек! И докато тя плачеше той също плачеше, защото и той си мислеше, че тя е умряла. А когато се намериха, сълзите им не спряха да стичат от очите им. Бяха щастливи, защото се обичаха. И се обичаха вечно, защото бяха готови да жертват животите си един за друг.
Само за това, че някой не те обича , както ти се иска не означава, че не си обичан от цялото му същество.

(Моя позната)

[align=center]***[/align]

[align=right]Знаеш ли, приятелю, знаеш ли какво е да си сам. Просто, ей така! Душата е някак си самотна, някак си пуста, а около теб има само мрак и тишина..

Знаеш ли, приятелю, знаеш ли какво е да искаш да прегърнеш нещо силно и да се разплачеш. Просто, ей така! Чувстваш липса, а не си сам..

Знаеш ли, приятелю, знаеш ли какво е да искаш да докоснеш звездите, за да те стоплят. Просто, ей така! За да знаеш, че там има само светлина..

Знаеш ли, приятелю, знаеш ли какво е да не знаеш какво искат да видят очите ти, за да се усмихне лицето ти. Просто, ей така!
За да се почувстваш значим и желан от някого..

Затова когато в душата ти цари само мрак и тишина, когато си сам, аз искам да съм онази светлина, която да те направи значим, да се почувстваш желан.. [/align]

[align=right](Мое)[/align]

[sin angel]

АЗ искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Дебелянов

ПОСВЕЩЕНИЕ

I

На таз, кoято в нощи мълчаливи
кат призрак свят дохожда в моя кът
и нов живот ми в жилите разлива
и с райска сладост пълни ми духът!

На таз, коя вирее ми в сърцето
и кат звездица в тъмний мрак сияй,
и мойта лодка води сред морето
на щастьето към светлий хубав край!

На таз, коя зарита в скръб безкрайна,
кога в борбата падна аз сломен,
на моят гроб ще дойде в нощ потайна
сълзици да пролее зарад мен!...


ІІ

Когато вишните цъфтяха,
от нежний мирис упоен,
под тях почивах и ветрецът
прах цветен сипеше над мен.

Днес пак отидох, но крила си
над тях простряла бе смъртта
и не с прах вятрът ме поръси,
а с жълти сгърчени листа.

ІІІ

Малинен дъх разпръскват твойте устни,
о, сладък дъх на майските цветя!
И преблажен е, който пръв откъсне
от тях малината на любовта!

Кокичета страните ти покриват,
посипани с брилянтена роса...
Ах! Кой щастливец нощем ще обвиват
къдриците на твоята коса!...

ІV

Скри се златно слънце зад горите,
вредом легна мъртва тишина;
месец бледен мълком в мрачините
си светлика сребърен пръсна!

И ей, тих вечерник се зададе
отдалеко, жаден за покой -
тихо шепнат вейчиците млади
и се свеждат върху гробът мой.

V

Аз ще го запазя - първото писмо,
що за тебе писах - китка от лъчи,
преди ощ сърце ми есен да смрази!
Аз ще го запазя - всеки ден и час
ще го препрочитам с горестни сълзи.

Аз ще ги напиша - първите слова,
що ми ти продума, с огнено перо
връз сърцето страдно - пуст безмълвен храм -
и в живота мрачен - непрогледна нощ -
само те щат дивно да сияят там.

Аз ще я погреба - първата мечта,
зарад теб родена в мълчалива нощ!
Аз ще я погреба в сладка самота
във незнайно кътче и връз нейни гроб
ще посея тъжни есенни цветя!...

пак е от него