"Дайте седем въглена в мангала,
ненапалвани три вощеници,
неначенат хляб на кърпа бяла.
И в зелена пръстена паница
непреливана вода налейте."
И над мене кръстове заплете,
и зачете бавно, полугласно:
"Както огън у водата гасне,
уроките в тебе да угаснат!
Както нямат плъмък тези свещи -
с лошите очи да нямаш срещи.
Както този хляб е неначенат -
тъй да си от болест излечена..."
А пък аз си мисля огорчена:
"По-добре съвсем да не оздравя,
ако вече няма да го срещам,
ако любовта му ме остави,
ако погледите му горещи
потъмнеят някога за мене -
както тези въглени гасени..."
Багряна
