ЛЕДЕНО МОМЧЕ

[AMON RA]

Вървя си из парка съмотен.
Замислен и тъжен сега.
Утеха не виждам от никой.
Къде да излея, мойта тъга.

Сълзите, мои горчиви.
Напушва ги някой на смях.
Защо ли тогава не бъда.
С ледено сърце към тях.

Вървя си из парка съмотен.
С наведена глава, с измъчена душа.
А после, тази мъка.
Сърцето ми във лед скова.

Ледено сърце, ледени очи.
сякаш съм от лед, и живот в мен не гори.
Ледено лице, кристални сълзи.
Сякаш ледено момче, пред тебе седи