Вяра
Когато Вярата покълва плахо,
поливана от светъл звездопад,
усещам мълчаливата Вселена
изпълнена с безкрайна благодат.
Дълбоко в семето съмнение заченато
разраства се и дава плод.
И вярата ми- тежко заразена
се ражда...жадна за живот.
Преплитат се съмнение и вяра
в единно ,сплетено кълбо.
Във прокълнато ,сложно цяло ,
в което зло не може без добро.
Нивата
Канят ме ,мале ,подканят:
да си запрегна волове,
земята да изора ,
нива да си засея,
жито да си пожъна.
Хортуват, мале,додяват.
Мен са ми волове -дяволи
нивата-черен пъкъл,
Земята , мале-ялова.
Житото ми- отровно.