стихченце

[Gebo]

ето 1 стихченце написано от човек на прага на пълно отчаяние едва започващ да се доближава до някъкво прозрение:

Раната я има,
Там дълбоко в мен кърви!
И направо нетърпима,
С кръв заля сърцето ми.

В огледалото поглеждам.
Мътен образ там видях,
Но колкото и да се взирам
Едно единствено съзрях:

Низък ,бледен ,заблуден,
Млад ,захвърлен ,там стоеше.
И гледаше ме с погледа студен.
На нищото в средата той си беше.

В очите му надникнах,
Замрежени ,кървящи.
Но само мъка там видях,
В мрака те скърбящи.

И питах го:
Как до тука ти достигна?

А той ми отговори:
На хората повярвах ,за себе си бях сляп!

[FireSun's Viking]

Истина пишеш, страннико

[Gebo]

радвам се че така мислиш братко!

[demonic]

Истина пишеш, страннико

подкрепям викинга в комента и аз мисля същото и браво за творбата от мен хареса ми

[runner413]

Даа.И на мен ми харесва.(казвам го с риск някой ПАК да ме обвини че каквото прочета все ми харесвало)

[Lunohod]

Гебо, то си е направо "стихище", не е стихченце. Освен много смисъл има и рими... Мислех, че вече на са на мода

[Arhimikus]

Браво Гебо, много добро стихотворение!

[Gebo]

е да ... благодаря за мненията, но все пак ще ми е интересно някой да поразсъждава върху него... ;)

пс:явно предишни изживявания влияят!

[The_Last_Angel]

ного, много, много красиво. Браво Gebo страхотно стихче си написал.

[Gebo]

то е поне на половин година,ма ми станехте симпатични и реших да ви го посподеля
ако има интерес може и нещо друго да напиша...