превърнах се цяла във вяра.
Душата ми - просто отричане
и призрак съм за човешко без мяра.
А моята вяра е безока любовница,
дрипава блудница, жалка надежда.
И свят е безкрилен, шарен, проклет,
от дявола на заем тихо е взет.
И уж съм човек. В театър на сенки.
И уж до последно обичам... живея.
И моята вяра е моят завет,
да горя, да престана да тлея...
Посвещавам този стих на един приятел... Не е писан за него, но вярвам, че ще се открие и няма да загуби вяра, че всичко ще бъде наред
С теб сме
