До днес аз помня твоята усмивка,твоите ръце,
Твойта нежна обич впита в моето сърце
Ще те чакам под дъжда обречена на самота,
Ти винаги ще бъдеш моята мечта.
И ето взимам ножа,студен е,като мен
И срязвам линия дебела,докато болката ме е обзела
Не искам да живея без тебе вече ден
Отварата отровна от сълзи и кръв се стича и душата ми обрича
Падам аз на пода и ножа пада с мен,забива се в сърцето
и тялото студено,а навън вали..вали...вали....
Моля ви кажете си мнението дори и да е отрицателно!
браво това аз мога да ти кажа
