Минало
Любовта умира както всичко красиво на този свят...
Когато ме целуваше умът си аз изгубвах-
започвах да мечтая-
Ах!, как те желаех...
Когато ме прегръщаше - смехът ми беше сладък,
сладък като обич по устните ми.
Когато ме погалеше- в мене огън палеше,
дори и дъжд пороен пламтеше в моя огън.
Когато ме сънуваше, нощта ми бе гореща,
гореща, като злато...
Но това е минало вече
Сърце от камък
Душа от лед
Отровни устни
Това съм вече аз.