Престрашавам се и аз да пусна

[moon_dancer]

Отиде си

Душа потъва в тъга,
седи в тъмата сама,
сърце студено е-изстива,
бавно,но сигурно умира.

Избелели снимки
по пода разпилени,
спомени силни
от миналото съживени.

Сълза солена
от кърви опетнена,
тихо пода мокри,
заминаващия си живот топли.

Неясен глас тихо нашепва,
поглед леден трепва,
мигът дойде,звукът секна
света с една душа олекна.

Може би не е на окултна тема ако не го одобрявате го изтриите.

[B-L-O-T]

Направо ме докосна

[moon_dancer]

Сърцето на смъртта

Смъртта е жива,
когато умираш с мечти,
смъртта не загива,
щом си отиваш,но не и душата ти,
смъртта е милостива,
когато грее любовта,
смъртта е хладнокръвна,
щом тънеш в самота,
смъртта се усмихва,
когато и ти се смееш,
на смъртта огъня не затихва,
ако да я обичаш умееш,
смъртта ти се врича,
ако я обикнеш ти,
смъртта от теб не се отрича,
ако пресушиш нейните сълзи.

[n0angel0s]

Може ли един импровизиран отговор на първият стих..??



Че не смъртта е таз която ни разделя
разделят се характери, души,
ама в мрака тихо аз не смея
да продумам колко ме боли..

И мисля за свят безкраен,
свят омаен, с розови листа..
Свят с доброто, тъй безкраен,
ала помня само тази самота.

И в главата мисли аз обзета,
стена и дерзая през сълзи,
очаквам прегръдката студена,
остана прах от тез мечти..

Прегръщам нереални форми пак,
стоплят от студа ръцете..
Чакам, плача и ридая, чак
чуват ме мъртвите в гробовете..

Но ето съмва се отново гледам аз
надежда със слънцето изгрява,
и осъзнавам в този час,
че смъртта не си заслужава..

Усмихвам се на надеждата едничка,
пускам овежтялото и дрипаво мече,
и от клетката отлита птичка,
към красиви светове..

19.11.2008год.

мм, надявам се да има смисъл.. хах

[Timi_Nafta]

Ами и аз ще се престраша да постна едно две мои творения.

Очите ни тук за пръв път се срещнаха
и сърцата ни за миг се спряха
,и мечтите ни в едно се сляха.
Бавно спомените в главата ми се връщат
,ръцете ми вече са забравили да те прегръщат.
От шум не,а от тишината съм проглушен
от тишината вътре в мен.
Само твоя смях слабо чувам
,но не любов,а тъга е това,в което плувам.
Спомени искрящи.
Очите ми са пак просълзени
от димящи думи,зачервени.
Душата ми в дълбока яма пада
,а сърцето ми изгоря на тойта клада.
Без чувства съм оставен
от всучки вас съм пак забравен.
Смъртта е като далечна незбъдната мечта
,когато от теб е отнета любовта