Вълшебен сън

[puntina]

Потъвам отново в дълбок сън,
отново поемам си дъх,
спокойствие някъде навън,
спокойствие и сетен лъх.

Усещаш ли косите вятър ги повява,
отново съм на онова поле,
една жена и един мъж приближават,
кои са те?! Може би богове?!

Жената ръце към мен протегна,
понечих и аз да я доближа,
но щом своите ръце напред изтегнах,
оказа се ,че тя е просто светлина.

Погали ме с лазурните си лъчи,
докосване сякаш от луна,
и в лунен лъч се превъплъти,
лъч-тъй бял,сякаш топлина.

И с майчинска обич ме прегърна,
полюля ме за миг,
очите ми с целувка обгърна,
с нежност и тихичък вик.

А мъжът седеше с бащенски поглед,
сякаш казваше:"При мен,чедо,ела",
и сякаш чух далечен конски тропот,
стъпки,а после миг тишина.

И тези мъж и жена показваха ми светове,
тъй лазурни ,изкрени и чисти,
където разхождаха се разни зверове,
където всички бяха близки.

От любов родил се техният свят,
от любов бил сътворен и нашият,
и събудих се от този опият,
в леглото старо,стая-същата.

Но никога не ще забравя
сънят сънуван в онази нощ,
сън отвел ме в една представа,
представа за по-добър живот.

[I.P.S.]

трябва да съберем всички арт варианти от magicgate и да
напишем книга!!

[B-L-O-T]

Аз ще съм първият който няма да си я купи

[~Talyn~]

Много ми хареса! Наистина ли ти си го писала? Блот,защо? Защо да не се направи нещо подобно,но не книга ами нещо,като конкурс.10-те най-добри окултни стихотворения,сътворени от съфорумците на МГ.Всеки ще гласува за определен период,да речем седмица,и ще се излъчи победител.Според мен би било чудесно.И това стихотворение ще е много напред в класацията,ако не и на 1-во място.

[n0angel0s]

Продължавай в същият дух!!!

[puntina]

Вместо да отварям нова тема ще продължа със стихчетата тук.

Наследница

Навярно ти била си веща
в този древен занаят.
Палила си свещи подир свещи
и молила си се над тях.

Навярно в стаята прекрасна
имала си и котле,
а може би съдбата ти била е ясна,
може би си създавала магическо поле.

И днес като наследница твоя
стъпвам бавно в нощта,
с теб и с други си говоря
с пръсти докосвам малка светлина.

И ден, и нощ в очите ми се лутат
понякога може и да вали,
деня сенките разбулва,
а нощта ги гали до зори.

Щом от съня си се събудя
поглеждам снимката ти -сива,
не,не ще те аз прокудя
тук ми трябваш още-жива.

[elena]

Много хубави,браво.А за книгата,ако има таква бих си я купила