Историйка за мага и демона.

[Poison]

Айде ся като ще творим да развием малко повече въображение. какво бихте измислили по темата. Пускам това за да прочета с огромен интерес историйка съчинена от вас за диалог, случка или нещо такова между някакъв мак и някакъв демон.
И ако обичате може и диалог. Като например ей тва:
Мъжът излязъл от банката и хванал първото такси. Седнал на задната седалка и извадил от джоба си една малка лампа като тази на Аладин. Потъркал я и от нея се подал малък демон. Зъл и страшен.
- Думай човече че ме будиш в лош момент. Сънувах (например йерархията си)
- Мииии исках да ме дариш със силата да чувам езика на животните.
- Ооооо искаш много. това ще струва твоят глас.....

И така. Какво става после?

[Марио]

Това ми напомня на "Приказка за стълбата" на Смирненски...

[Марио]

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Посвещава се на всички, които ще
кажат: "Това не се отнася до мене!"





"Кой си ти?" - попита го Дяволът.
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!"
Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие.
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..."
Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
"Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.
"О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!"
Дяволът се усмихна:
"Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам."
"Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си."
Дямолът пак се усмихна:
"О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!"
"Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ."
"Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!"
Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна:
"Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!"
Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря:
"За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!"
Момъкът отчаяно махна ръка:
"Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!"
Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!"
Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:
"Виж голите им кървави меса!"
"Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ."
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си!
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ."
"Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!"
Момъкът махна ръка:
"Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!"
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
"Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици."
Юношата погледна зелените иронични очи на дявола.
"Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!"
"Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?"
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
"Да бъде! Вземи ги!"
. . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
"Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
"Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"

[till_it_sleeps]

това е един много интересен разказ. ето и един интересен въпрос-според вас момъкът по-скоро положителен или по-скоро отрицателен герой е?

[ChaoS]

Героят е положителен образ, защото иска да отмъсти. Той предизвиква нашето съжаление, защото се подлъгва да промени всичко, което е, само и само да помогне. Това го въздига, но и му пречи. Човек трябва по-скоро да е гъвкав, но не и да е парче пластелин в ръцете на манипулатори. Най-голямото зло се крие много често зад добри подбуди:"От пепелта на този свят, чз ще изградя нов- по-добър."(Апокалипс от Х-Мен. глупаво място за цитат, но не само той го е казал).
Единственият му проблем е, че е твърде заслепен от собствените си подбуди, от челта си, за да разбере какво си причинява, продавайки се на дявола. според всички представи, той е положителен герой, който бива подлъган да стане отрицателен.

Според всички без една. От гледна точка на "принцовете", той започва като отрицателен герой- той желае да се разправи с тях, да ги унищожи, да ги свали... И чак след като бива убеден в тяхната правота, той си извоюва честта да стане един от тях- той става достоен. От тяхна гледна точка, той е положителен герой ИМЕННО ЗАЩОТО се е призъединил към тях, защото е видял истината такава, каквато ТЕ я виждат.

Но във всеки един момент, той е положителен за едната страна и отрицателен за другата образ.

[Марио]

Добре казано Хаос,но според мене цялата творба най-добре ще се вмести в поговорката: "Пътят към ада е застлан с добри намерения."В стремежа си човек да направи едно добро,може да направи най-голямото зло..

Още нещо,че всяко нещо си има съответната цена..За да получиш,трябва да дадеш.