Тихо падат пак листата,
тихо вятърът в тях шуми
идва царството на тишината
всичко чезне в тези мрачни дни.
Красотата тука ни погребва
двама гинем в този час
и сърцата ни преплетени отвежда
в един безкраен общ екстаз.
Есен всичко завладява
и поражда черна самота
с гибел обща ни дарявя
и душите ни се сливат в нощта.
Есен, моя , есен сладка
двама ни ти приеми,
че в прегръдката ти хладка
ние вечно ще лежим!
