Не се смейте

[Lunohod]

Това измислих вчера, ма поезията ми е останала в детските години
Случаен зов край мене прелетя.
От ехото му хванах аз следа.
За да преоткрия позабравена тъга,
която тихичко преражда образ на дъга.

[ChaoS]

*Опитва се да направи обратното на което са му казали- да се засмее, но... някакси творбата е хубава и не предизвиква смях, а само замечтана усмивка*

Харесва ми.

Детските години? Ха! Няма такова нещо- просто трябва да пишеш по-често, за да си спомниш, че имаш талант.
Пробвай Хайку- това е много добра и сложна тренировка.

[Lunohod]

ChaoS благодаря Винаги творчеството ми е било свързано с много самокритичност(макар и да печелех конкурси) ...Това е много особено и много чувствителна зона ...Човек дори и всичко да може да направи не е доастатъчно.........Много особена зона.Благодаря че не ми "забиваш носа "

[Poison]

Имаш си талант пич! Евала!

[Lunohod]

МАГИЯ

Дали простена огнена жарава
или пък вятъра описа птица без глава?
Настръхна в шепот бледата морава.
Дочу се нейде грохот от слова.


Сълзи отрони облака смутен
за залезите тъжни ,пропилени.
Свенливо скри лице и мрака угнетен.
Кърви сърце в огньове тъй студени.


Отчаян мълв потъна в тишина,
но птица нежна скри го под крила,
дърво прегърна го,превърна в топлина,
надежда появи се в чудо светлина.


Огнена рана покри се с небесна роса,
в щурчова песен усмивка изпрати звезда.
Изненадано бързей прозря чудеса-
Смълчана забрава в буйна езда.

[Lunohod]

и още нещо(мерси че ми напомнихте за музата)

ДЪЖД

Услушан в тихата гора
се беше притаил дъжда.
И скрит във птичите пера,
за миг прежали старата вражда.


Не бе пътувал дълго той,
но в спомена си скрил ноща,
копнееше да зърне залез без порой
и да си шепнат хиляди неща.


Мечтаеше за утрините чисти,
да зърне своята сестра роса,
да погали хълмове тревисти,
а после да се скрие в тайни небеса.

[SOULSICK]

дъжд е много добро, е радвам се че си се задействал ;)

[Lunohod]

Мерси има какво още да се желае