"Гората"
През времето и болката без край.
Се лутам сам във тъмнината.
И тъна бавно в тихата забрава.
И чувам само вик на черна врана.
А пътят свой дали аз ще намеря?
Дали ще има кой да подаде ръка?
Но няма никой- само шумната река.
И няма слънце, нито пък дъга.
Аз скитам се из тъмната гора.
И всяко чувство във гърдите пари.
Не, няма звяр със който да се бори.
Тъй мрачното ми огнено сърце.
О, ти ме мъчиш, режеш ме, раняваш.
А няма как таз рана да зарастне.
Защото няма кой да я превърже.
И падам тихо в кървавата кал.
И костите ми стават от стомана.
А черен вятър мрачно и студено.
Приспивна песен шепне в моето ухо.
Със вълчи вой раздирам си гърдите.
Луната призрачно надвесва се над мен.
И ми напомня за изминалите дни.
И ми напомня тя за моите мечти.
А мойта смърт нарича се любов.
