МАГИЯ
Замръзнала стои в човека,
обвита от вселенска красота,
със сънища неземни и прекрасни,
опитва да се свърже с нашата душа.
Дълбоко от сърцето ни извира,
оплита бавно нашите тела,
със мрежа от сияйни нишки
тя идва тихо като есенна мъгла.
Загледаш ли се във небето синьо,
разкараваш ли се в дествена гора,
усещаш тайното присъствие
на тази истинска мечта.
А когато своето лице покаже,
когато пълната луна те освети,
откриваш древното познание,
откриваш пътя на човешките души.
И силата във тебе се отприщтва,
сърцето започва бързо да трепти,
тогава ти усещаш топлината
от сливането на тези две звезди.
Сияйната магия те обгръща,
във всяка твоя клетка тя блести,
а устните ти тихо шепнат :
"Богиньо, ела и ме спаси !"
МЕЧТА
Представи си безкрайната вселена
на твоите несбъднати мети.
Представи си, неземната дилема,
че някъде, не тук, живееш ти.
Че когато сам останеш
и бавно във мечти се отнесеш,
започваш ти отново да живееш
в океан от радостни съдби.
Откъснат от горчивата реалност,
докоснал се с божествена любов,
от сивата, бездушна материалност,
обвързал си се с огнен парадокс.
В мечтите сам не ще останеш,
до тебе ангел вечно ще лети,
и всеки миг ще преоткриваш
редостта от идващите дни.
Тъгата черна, безпредметна,
забравяш във отминалите дни,
а насладата, жадувана, великолепна,
се вижда в твоите очи.
Представи си, че си се откъснал вече
от тази плоска човешка суета,
че погледът ти вижда още
страстта във чистата душа.
СЪБУДИ СЕ !
Когато видиш полета на птиците свободни във небето,
когато чуеш трепетът на горската роса,
тогава ти ще осъзнаеш красотата,
която виждам аз в човешката душа.
Когато луната те обгърне със лъчи сияйни,
когато чуеш безмълвните звезди,
тогава ще почустваш самотата,
която изживях в горчивите си дни.
Но не навеждай ти глава в забрава,
не се преструвай, че ти е добре,
усетих всичко с горската дъбрава,
преди да видя твоето лице.
Събуди се, с утринното слънце,
погледни във синьото небе,
и знай, че някъде на тоя свят те чака
едно сърце и две протегнати ръце.