От бога и от дявола презрян,
животът ни безсмислено минава,
и нижат се безкрайни ден след ден,
и само споменът остава.
И всичко тъне в мрак, в пустота,
тъма обгръща земните, човешки същества.
Тук нощта няма край и начало,
денят се слива с вечерта,
и бедността кокалеста ръка протяга,
да сграбчи нечия изгубена душа.
Страхът и ужасът се съюзяват,
на хората капани те залагат.
Сякаш дяволът в душите се е вмъкнал.
Мечти! Само власт и пари!
И всеки в соя тъмен ъгъл се притиска,
и всички крият се, уви...
Дори и жалостно човек да писка,
дори със всички сили да крещи...
И мъча се да ви помогна. Но напразно!
Светът не ще се промени!
