Невидим!

[ZefaS]

Съществуват удивителни разкази за хора, които внезапно и необяснимо стават абсолютно невидими - в своите домове, по време на празненства и дори в оживени магазини. Преобръщайки законите на физиката, човешки същества напускат границите на триизмерното пространство и се изгубват от погледа на очевидците. Личността на засегнатия запазва своето физическо присъствие, сетивата й възприемат нормално обкръжаващата реалност, но не може да бъде чута или видяна от околните. Промяната настъпва внезапно, против волята и често без самият потърпевш да забележи ставащото с него.
Още преди три хилядолетия постигането на контролируема невидимост е било елемент от свръхестествените познания и умения на хиндуистките мъдреци “ришис”, отразени в създадените от тях свещени книги “Веди”. Между 700 и 300 г. преди Христа в Индия се появяват тайните доктрини “Упанишади”. В раздела “Йогататва” се съдържа мистично учение и практически указания за овладяването на ултрамощни природни сили за въздействие върху чуждо съзнание и форми на окръжаващата реалност, наречени “сидхас”. Една от йогическите сидхи е свързана с постигането на невидимост. Патанджали, автор на един от най-ранните индийски трактати “Йога-сутра”, се опитва да обясни процеса, в който човешкото тяло престава да бъде видимо. Според него човек може да стане невидим за околните посредством концентрация и медитация. Процесът се обективира, когато отразените в окото на наблюдателя светлинни лъчи, изграждат образа на околните физически обекти и контакта с тялото на преживяващия феномена се губи. В своя коментар към “Йога-сутра” големият мислител Вивеканада свързва явлението с преминаване в “по-високо състояние на вибрация”, което отделя от нашия свят милиони невидими, неосезаеми и непонятни духове.
Австралийските аборигени, архаичните народи на Северна и Южна Америка и племената, обитаващи земите зад полярния кръг, също са познавали магическите ритуали, свързани с невидимостта, практикувани от местните шамани. От ХІІІ в. и на Стария континент се появяват текстове, възпроизвеждащи уменията на магове и вълшебници да стават невидими. В свои писания от ХVІ век изтъкнати мислители от окултното общество на розенкройцерите разкриват как човек може да се движи невидим сред себеподобните си. Х. Спенсър Луис, основал американския клон на розенкройцерите “Ancient and Mystical Order Rosae Crucis” в Сан Хосе, Калифорния счита, че невидимост може да се постигне чрез секретна практика, предизвикваща обгръщането “в облаци” на човешкото тяло и скриваща го от погледа на околните. Метод, позволяващ привидното дематериализиране на човека, е създаден и от Джон Маку, един от ранните масонски лидери. Херметическият орден на златната зора е оставил манускрипти за т.нар. “ритуал на невидимостта”, в който участникът се обгръща в “подобна на облак” плащеница. Предполага се, че теософката Елена Блаватска е наблюдавала, била е посветена и е изпълнявала нееднократно ритуала пред свидетели. Американските спиритуалисти също са познавали “облака” и процеса на неговото създаване.
Изследователи стигат до извода, че облакът е субстанция, интегрирана в зоната между космическата пустота и осезаемата физическа материя, невидима за човешкото око и в същото време напълно реална. Лабораторни експерименти показват, че “облак” от свободни електрони би абсорбирал контактуващите с него светлинни лъчи. Попаднали върху обгърнат с такъв “облак” човек, лъчите няма да се отразят или пречупят и никакъв образ няма да постъпи в ретината на намиращи се наоколо наблюдатели. Ние все още не сме в състояние да си представим съзнателното създаване на такъв екраниращ образа ефект, но разработеният от учените Майкъл Талбот, Карл Прибрам и Дейвид Бом квантов холографски модел на реалността, е възможен ключ за разрешаване на енигмата. Според него човешкото съзнание е “приемник” в безпределна мрежа от честоти, изграждащи физическата реалност във вид на вселенска суперхолограма. В свой реферат за квантовата холограма Едгар Мичел развива идеята, че сетивното възприемане (перцепция) на обектите е двупосочен процес, а мозъкът е квантова система. Между съзнанието на наблюдателя и образа на наблюдавания обект постоянно и етапно се осъществява т.нар. “комплексен резонанс”, който отговаря за долавянето и разпознаването на реалните форми, пропорции и плътност на материалното тяло. Ако резонансът отсъства, дори ако окото вижда обекта, квантовият мозък не е способен да го идентифицира. Квантовата интерпретация е убедителна версия в търсене на истината за процесите, които стоят в основата на човешката невидимост и предизвикателство, окуражаващо усилията ни посредством задълбочени изследвания да се доближим до опознаването и овладяването на феномена като достойни наследници на древните посветени.

[ZefaS]

кая = тяло, всеки обект върху който вниманието може да бъде насочено

рупа = форма (това е означение за Танматрата на елемента огън – Агни който се характеризира със „светлина” – Теджа и „форма” – Рупа.)

самяма = задържани заедно, обуздавам, контролирам, сресвам коса, привързване на отделни части заедно, себеконтрол, контрол на индриите (някой от значенията на думата според Мониер Уйлямс)

тад = негов, това

грахя = обект който се възприема, схваща, разбира

шакти = сила, мощ
Израза „грахя шакти” в случая има значението на „силата която възприема обектите”

стамбха(е) = спиране, прекратяване, подтискане, препречване (например спиране чувството на глад, жажда и т.н.) (м.р. ед.ч. локативен падеж – „във”)

чакшу(х) = око

пракаша = светлина

асампрайога(е) = (а - не) + (сам – пълен, тотален) + (пра - през) + (йога - съединявам) „пълна липса на съединяване” „пълна липса на контакт” (м.р. ед.ч. локативен падеж – „във”)

антардхана(м) = невидимост, изчезване, ставам невидим


ІІІ-21. Чрез Самяма върху формата („Рупа” е танматрата на елемента огън) на физическо тяло или предмет (Кая) (се получава) Стамбха (подтискане) на силата с която се възприемат обектите (Грахя Шакти), (и също) пълна липса на контакт (Асампрайога) (между) на очите (Чакшу) и светлината (Пракаша) (от което следва) невидимост (Антардхана) на това (Тат) (тоест невидимост на тялото или обекта).



Класическите коментарии на сутрите твърдят, че от Самяма върху човешкото тяло, то става невидимо.

Думата „Кая” обаче означава не само човешко тяло. С нея се обозначава всеки един предмет върху който може да спрем вниманието си. Така сутрата добива по универсален вид. Когато един предмет се избере за концентрация медитация и самадхи, и когато вниманието е насочено към него за дълго време, в момента на „сливане” този обект действително изчезва, става невидим за йогинът. Той загубва нормалното „съзнание” за него. Това може да се получи дори ако човек избере за самяма пламък на свещ, слънцето и т.н.

Грахя Шакти - силата с която се възприемат обектите това е обусловеното съзнание. Когато то бъде подтиснато и не може да се прояви, тогава предметите стават невидими за наблюдателя. Субективно това се чувства като че ли светлината идваща от предмета към очите е прекъсната.

Във някой издания на сутрите има допълнителна сутра тук, която аз я давам само за сведение. Поради това номерацията в сутрите може да бъде различна в зависимост дали тази сутра е включена в съответният превод или не.

ІІІ-21(а). По този начин се обяснява изчезването на Шабда и останалите.


Тази допълнителна сутра показва само че този феномен на „изчезване на възприятието” не се отнася единствено до зрението, но и до останалите четири сетива. Тоест ако се прави Самяма върху възприятието за вкус, мирис, допир и звук, тези „усещания” също ще изчезнат