B-L-O-T написа:Много шамани са се опитвали да се разболеят от психични болести като шизофрения за да могат да бъдат по-близко до своето животно пазител...
Хора, помъчете се първо да попрочетете нещо, а после да пишете...
Т.нар. "шаманска болест" започва
спонтанно в резултат от първоначалния хаотичен контакт с духовете.
В доста от шаманските традиции шаман не се става по собствено желание, и дори не доброволно - духовете избират шамана. Случва се нерядко даден човек да се съпротивлява с години и през това време е обзет от "шаманската болест" (няма да се спираме на приликите и разлиликите на тази болест с някои клинични състояния - за това има твърде обширна литература и който иска, може да си я прегледа).
Така или иначе в антропологията теорията за "психическите отклонения" при шаманизма вече почти няма поддръжници.
Особеното състояние (лично аз харасвам термина на М. Харнър "шаманско съсстояние на съзнанието") на шамана по време на камлание не е клинично.
Намирането на дух-покровител при племенните култури е нещо обичайно не само за шамана, но и за всеки човек. Затова ритуалите за търсене на видения (при които се търси кантакт с покровителя) са широко разпространени и при всичкото си външно разнообразие в различните култури, същността им е поразително сходна.
При шаманите това търсене е по-особено. Пътуванията в Долния свет са само един от вариантите. Съществуват и такива в Средния и Горния свят (примерно в статиите и си М. Харнър изрично споменава, че нарочно не е писал за тах в книгата си The Way of the Shaman
)
Животното на силата може да те напусне по различни причини (може и да бъде прогонено или хванато от злонамерени действия на друг човек - това е иманно тази работа, на която викат зловередно или "черно" шаманство:wink: )
Загубата на животното е пряко свързана с т.нар. "загуба на душа" и води до белести и смърт ако не бъде върнат или намерен друг покровител.
Между другото, иманно това "животно на силата" се нарича нагуал в езиците от сем. науа (ацтекското ез. сем.); така се нарича и шаманът, който може да се преобразява в своето животно насилата. Това е нагуалът - нищо общо с фантазиите на обозе почившия г-н Карлос Араня, пишещ под псевдонима Кастанеда.