Времето :)

[Air]

Скоро бях на концерт на една от любимите ми групи, където се случи нещо абсолютно неочаквано за мен. В един момент, посредата на погото сякаш времето се забави. Естествено бях премачкан от хора върху и около мен, но погледът ми се спря на тавана на залата в която бяхме, след което или съзнанието ми започна да работи много бързо, или всичко около мен се забави неимоверно много. Приемах много повече информация от обикновено, но неможех да помръдна, неможех да погледна хората, но знаех че ще ги видя на забавен кадър, чувах как музиката звучи много много бавно, но неможех да направя нищо, тялото ми също се движеше бавно, само мозъкът ми работеше много бързо.От какво мислите че може да е породено това, и изобщо някой може ли да хвърли малко яснота върху случката?

[Moerin_Elf]

Може да си получил факс:D

[smita]

Знам как е в погото и от опит смея да твърдя - някой яко те е изпраскал в главата: ) но пък може и да не е това

[Mixael]

Герой -е отговора

[Air]

Абе не беше като да ми е паднало кръвното, или някои да ме е праснал, тия неща си ги знам какви са факс факс...какъв факс?

[Moerin_Elf]

Факс свише....;)

[Magiclover]

Брях, това не ми се е случвало...

[Lord Njarlathotep]

Всъщност на всички ви се е случвало..... случайно да сте гонели автобус и да сте го хващали като по чудо?

[Magiclover]

ами на мене не

[~Talyn~]

Всъщност на всички ви се е случвало..... случайно да сте гонели автобус и да сте го хващали като по чудо?

Пояснявам - Когато бързаш,да речем за автобуса,и все се вайкаш по пътя дали ще го изтървеш?Гледаш постоянно часовника и броиш секундите.И в най-лошия случай го изтърваш.Така ти "забързваш" времето.А когато тръгнеш от вас спокоен и уверен,че ще го хванеш,вървееки по улицата мислиш за друго,нп.какво ще гледаш днес по ТВ,ще го хванеш.По този начин свеждаш до всичко полужително,че ще успееш,независимо за къде си се запътил.

[Air]

Аз немога да го сравня с това. Просто имах време да анализирам абсолютно всичко около себе си до последния детайл, да се концентрирам върху тавана, върху крака който ми стърчеше до главата, до това как бутам човека пред мен, как точно в този момент барабаниста удря фуса и касата едновременно, и всичко беше адски ярко, някак си кристално чисто и адски просто, точно от тази гледна точка, че можех да се концентрирам върху тези неща и те оставаха такива каквито са.