от nikoj » 12 Дек 2008, 23:21
paparosko, ще се наложи да се позапознаеш малко с теория на магическите учения. Тя не е доказуема както научните теории, но обяснява доста неща. Правя ти извадка от един мой стар пост в този форум:
Не съм съгласен с всичко в тези статии, но те дават някакво описание на явлението при различните учения. Аз ще ти дам малко по-различно обяснение.
Според Кабала Бог създава вселената от себе си. Казано е също, че хората са създадени по Негов образ и подобие. Погледнато обективно, това е така. Кабалът е учението, обясняващо как е създадена вселената и човека и по мое мнение (аз обаче съм пристрастен), то е най-доброто обяснение.
В Кетер възнива Бог от нищото. Той започва да гради вселената от себе си. Бог е непознаваем за нас, хората, тъй като той е възникнал на място, където няма пространство и време (затова ние не можем да го разберем и осмислим). За да създаде пространството той изгражда няколко сфери в себе си, внасяйки принципите на хаоса в Хохма; на реда в Бина; на изграждането в Хесед на разрушението в Гебура. В Тифарет има пространство и Бог може да е множествен. В сферата на Тифарет Бог съществува като духовете на хората и другите неща, които притежават дух.
Някъде бях чел, че хората са измислили времето. Това донякъде е така. В следващите сфери се заражда времето. В Натцах съставните части на Бога се разделят още повече, но те са и свързани помежду си. Чрез емоцията ние и вселената се отъждествяваме като единно цяло. Тук вселената почва да чувства времето.
В Ход вече съществува разделянето между частиците на Бога. Те получават независимост и мисъл. Мисълта съществува, но съществата във Ход (включително и хората) са сравнително статични.
Истинското време и истинското пространство, такова каквото го познаваме ние, се проявява в следващия свят - Йесод. Това е астралния свят, в който всичко е възможно, а формата е нестабилна. В този свят, за разлика от предишните формата съществува обективно. Тук душите са формите на духовете.
В Малкут, последната сфера, формата е стабилна, а пространството и времето са утвърдени. Това е светът, в който властва логиката, но на който са чужди мисълта и емоцията. Човешката мисъл е възможна, защото душата, чрез етерното тяло се свързва с мозъка на хората, позволявайки им да мислят и чувстват. Реално е един вид логичен компютър, който ни свързва с по-фините материи. (Може би си установил колко са трудни логическите операции по време на астрални пътувания или по време на сън. Тогава дори събирането на две числа е почти невъзможна задача.)
Ако обобщим. Единният Бог е в Кетер, духът на човека е в Тифарет, а душата в Йесод.
В Тифарет няма време, и свързвайки се с нашия дух, ние можем да научим много не само за миналите, но и за бъдещите ни прераждания. От друга страна един дух след като е изживял един живот, той захвърля душата и започва да изгражда нова при следващото прераждане. Да душата е именно ехото на един живот.
Обективно е възможно в астрала да съществува рай и ад (ако си чел Тери Пратчет, там има един Смърт, който отвежда всекиго там, където смята, че трябва да отиде). Вярващите, които много са съгрешавали (а повечето правят именно това), изпращат душите си право в котела. Съвестта на всеки от нас е съдника, който отсява наученото през един живот.
Самият дух обаче също не е безсмъртен. След като е научил всичко, което трябва да научи, той се слива с Бог и престава да съществува.