Анихилация?!

[Lord Njarlathotep]

Имам вапрос относно душата и съзнанието..... по специфичен...... от обикновените ми..... има ли нчин за тяхното самоунищожение или по скоро само анихилация... тоест да се прекъсне тяхното съществуване и да не се прераждат и тнт.... вапроса ми е как може да бъде направено от човек на собствената си душа и съзнание...... споко.... няма да се тепам аз...... просто наскоро обсъждахме този вапрос в един кръг и се зачудих.......

[B-L-O-T]

Отговора ти се състои в една дума - Буда

[paparosko]

Lord Njarlathotep,

Можеш да въздействаш на съзнанието си, но не и на душата.

Душата е тази, която се преражда, т.е. вселява се в ново физическо тяло и го оживява, а в този съдбоносен момент твоето сегашно аз, свързано с физическото ти тяло, отдавна ще е изчезнало.
Така че няма как ти (твоето аз) да накараш душата си да не се преражда, освен тя самата ако не пожелае това.

Иначе можеш да изтриеш съзнанието си, например като се самоунищожиш, но аз лично не виждам здрав смисъл в такова действие.

[tanarel]

Отговора ти се състои в една дума - Буда

..а ти като толкова мн му се ''кефиш'' знаеш ли ,
че всъщност - Буда не е знаел, че е Будист

..това не е заяждане , да не сметнат скъпите ни Модове
отново , че е , просто е това което аз знам за тия неща

[nikoj]

Унищожението на душта и прекратяване на цикъла с преражданията става при единението с Бог. Някъде дори имаше и техники за това...

[paparosko]

Душата не може да бъде унищожена.

Може да прекъсне преражданията (въплъщенията във физическо тяло) си за известно време.

За да разбереш смисъла на прераждането е необходимо да се съобразиш с категорията вечност (безкрайност) и цикличност.

Понятието вечен застой не се вписва в устройството на света.

[B-L-O-T]

paparosko ако се разглежда душата като нещо обособено да . Но след постигнаето на Буда душа вече не съществува или съществува във всичко (едно и също е) . Това че вечен застой не се вписва в устройството на този свят е така . Ама буда не е вече в оковите на този свят за да му действат на него тия правила . Той се е освободил . Това си е едно духовно самоубийство за този свят .

[paparosko]

B-L-O-T,

Душата напуска оковите на този свят (физическия) при всяка смърт на тленното тяло.

Душата избира дали да се прероди отново, кога, къде и как.
Именно чрез прераждането се прави връзката между духовния и материалния свят - между душа и тяло.

Не съществува духовно самоубийство - душата не може да бъде унищожена, още по-малко пък да се самоунищожи.

Душата е фина енергия, по-скоро енергоинформационна структура.
Като чиста енергия тя съществува успоредно, или по-скоро е вплетена в материалния свят. А материята също е енергия, но с ниски вибрации.

Всичко е енергия (различни видове), само дето с нашите обикновени физически сетива не сме в състояние пряко да се свързваме с висшите енергоинформационните структури на Вселената.

[nikoj]

paparosko, ще се наложи да се позапознаеш малко с теория на магическите учения. Тя не е доказуема както научните теории, но обяснява доста неща. Правя ти извадка от един мой стар пост в този форум:

Не съм съгласен с всичко в тези статии, но те дават някакво описание на явлението при различните учения. Аз ще ти дам малко по-различно обяснение.
Според Кабала Бог създава вселената от себе си. Казано е също, че хората са създадени по Негов образ и подобие. Погледнато обективно, това е така. Кабалът е учението, обясняващо как е създадена вселената и човека и по мое мнение (аз обаче съм пристрастен), то е най-доброто обяснение.
В Кетер възнива Бог от нищото. Той започва да гради вселената от себе си. Бог е непознаваем за нас, хората, тъй като той е възникнал на място, където няма пространство и време (затова ние не можем да го разберем и осмислим). За да създаде пространството той изгражда няколко сфери в себе си, внасяйки принципите на хаоса в Хохма; на реда в Бина; на изграждането в Хесед на разрушението в Гебура. В Тифарет има пространство и Бог може да е множествен. В сферата на Тифарет Бог съществува като духовете на хората и другите неща, които притежават дух.
Някъде бях чел, че хората са измислили времето. Това донякъде е така. В следващите сфери се заражда времето. В Натцах съставните части на Бога се разделят още повече, но те са и свързани помежду си. Чрез емоцията ние и вселената се отъждествяваме като единно цяло. Тук вселената почва да чувства времето.
В Ход вече съществува разделянето между частиците на Бога. Те получават независимост и мисъл. Мисълта съществува, но съществата във Ход (включително и хората) са сравнително статични.
Истинското време и истинското пространство, такова каквото го познаваме ние, се проявява в следващия свят - Йесод. Това е астралния свят, в който всичко е възможно, а формата е нестабилна. В този свят, за разлика от предишните формата съществува обективно. Тук душите са формите на духовете.
В Малкут, последната сфера, формата е стабилна, а пространството и времето са утвърдени. Това е светът, в който властва логиката, но на който са чужди мисълта и емоцията. Човешката мисъл е възможна, защото душата, чрез етерното тяло се свързва с мозъка на хората, позволявайки им да мислят и чувстват. Реално е един вид логичен компютър, който ни свързва с по-фините материи. (Може би си установил колко са трудни логическите операции по време на астрални пътувания или по време на сън. Тогава дори събирането на две числа е почти невъзможна задача.)
Ако обобщим. Единният Бог е в Кетер, духът на човека е в Тифарет, а душата в Йесод.

В Тифарет няма време, и свързвайки се с нашия дух, ние можем да научим много не само за миналите, но и за бъдещите ни прераждания. От друга страна един дух след като е изживял един живот, той захвърля душата и започва да изгражда нова при следващото прераждане. Да душата е именно ехото на един живот.
Обективно е възможно в астрала да съществува рай и ад (ако си чел Тери Пратчет, там има един Смърт, който отвежда всекиго там, където смята, че трябва да отиде). Вярващите, които много са съгрешавали (а повечето правят именно това), изпращат душите си право в котела. Съвестта на всеки от нас е съдника, който отсява наученото през един живот.
Самият дух обаче също не е безсмъртен. След като е научил всичко, което трябва да научи, той се слива с Бог и престава да съществува.

[paparosko]

Здравей nikoj,

Това, което пиша е моето моментно виждане на нещата и нямам претенции за обективност, просто изказвам мнение.

Не търся научна доказуемост, тъй като е ясно, че такава не може и да се очаква.

Кабала, както всяко философско учение, обяснява по свой начин устройството на Вселената. Зная че Кабала по принцип е херметично учение, но в днешно време се популяризира.

Не съм запознат с Кабалистичните текстове и не бих се наел да коментирам написаното. Мисля че ще е добре да се запозная с тях.
Наистина не съм много наясно с връзката, т.е. взаимодействието между дух и душа.

Всъщност светът е ментален и всичко се върти около енергията на мисълта. Върху силата на мисълта се базират и магическите ритуали, или по-скоро всичко е магия, т.е. целия ни живот преминава в едно постоянно сътворяване на собствената и колективната реалност (субективна реалност).

Сега като разсъждавам, стигам до това, че според принципа на съответствието градивните елементи са вечни, но не и формата, създадена от тях, или енергията е вечна, но не и енергийните същности. А според принципа на ритъма, всяко нещо има своите приливи и отливи, или нещата се повтарят циклично.
От това следва, че нищо чудно духа и душата да бъдат циклично пресъздавани.

В крайна сметка за всеки е истина не това, което е истина, а онова, което той мисли, че е истина.

Благодаря и лек ден!

[B-L-O-T]

Не ме карайте да чета цели книги . Пишете по кратко щото големите писания не ги чета .
Тя ако душата беше напуснала напълно оковите нямаше да се прероди . При буда се казва че е така . Буда се е опитвал да скъса оковите и го е постигнал чак на 386тото прераждане ако не се лъжа или нещо такова . Демек ако ги е бил скъсал преди тва немало е да се преражда . А едва ли някой знае повече за преражданията от Буда .

[nikoj]

B-L-O-T истински се радвам, че без да ЧЕТЕШ си научил всичко за духа, душата и вселената...

Имаше една сентенция, че колкото повече знае човек, разбира, че толкова повече не знае. Замисли се над нея.

Радвам се, че знаеш всичко за Буда и неговият път. Жалко е обаче, че не желаеш да се самоусъвършенстваш подобно на своя духовен учител.