Магия

[degagement]

Мацка, ако магията те влече отвътре, няма да се колебаеш. Опитай за известно време и ще разбереш дали това е твоят път. Опитай и да обмениш мнения и опит с други хора, ако не те е страх и да направиш нещо с някой друг - медитация, ритуал... каквото искаш. Ако магията е онова, което си търсила цял живот досега, няма как да не разбереш.

Зарежи всички съвети от типа "правиго/не го прави", а просто опитай. Няма как да разбереш дали някоя манджа ти харесва, ако не я опиташ сама


1.Изпитахте ли промяна в начина си на живот след като започнахте с вещерство/уика?Положителна или отрицателна бе тя?
Промяна няма начин да не претърпи всеки един от нас, който се е захванал с това. Има и както положителни промени, така и отрицателни. В моя случай ако погледна като цяло, я определям като огромна положителна промяна. Това съм търсила цял живот, това ще просължавам да търся. Знанието и овладяването, които магията ми дава ме правят един от най-щастливите хора на този свят.

2.Претърпявали ли сте някаква вреда(вие,приятел или роднина)от някое заклинание?
Оооооооооо, това съм го приела, че все някога ще се случи. Все някой ще се опита да ти влияе в тея среди. Няма как да се избегне. Приех си последствията и тръгнах по пътя. Няма колебания, затова и последствията са минимални. Да не говорим и как започваш да усещаш по някое време кой как се опитва да ти влияе и започваш да ги блокираш един по един.

3.Как започнахте?Имам в предвид прочетохте книга и си казахте "да аз искам да правя това"или"това ще ми е от полза"или сте имали учител,а може би сте ползвали само интернет?
Не мога да отговоря на това. Търсенето ми е започнало отдавна, пробвала съм това-онова сама и т.н., но имах много мотане и завъртане в едни омагьосани кръгове, дето все не ти стават нещата. Реалното започване беше когато гепнах един тип наслуки и започнах да задавам въпроси - исках съвети, идеи. По някое време започнах да досаждам и на други. Едни се ебаваха, повечето ми помагаха. Но началото е когато сам се хванеш системно да практикуваш.

4.На каква възраст започнахте да практикувате магия?
Прекалено късно според мен. Можех да съм на светлинни години от тук, ако преди 10-12 години имаше кой да ми даде няколко съвета. Нарочно не споменавам определена възраст.

5.Ако желаете може да дадете пример с какво ви е помогнала магията.
Помогна ми във всичко. Овладях до голяма степен ежедневието си. Намалих на 90% от проблемите, които ми причиняваше неовладения характер. Започнах да усещам хората и да знам как да контактувам с тях. Овладях връзките си...... изобщо във всяка една област. Мога да си изброявам до утре.

[Aqua]

degagement и всички останали които отговориха-мерси много

[Neter-Kua]

За ползите от магията може да се говори много, но за "истинските" ползи определено има някаква цена. Тъй-като смятам всичко освен Теургията за второстепенно и допълнително,смея да твърдя че в зависимост от това с какво и колко сериозно се занимаваш(под сериозно разбирай-магията като начин на живот-денонощно четене и практика), започваш да бъдеш забелязван от по висши енергии.За съжаление ако те вземат заниманията ти така както всеки би искал има голяма вероятност да ги разочароваш ако се отклониш от пътя по който си поел,за което има и определени последствия.Дори и да стигнеш края на този път трябва да си готов да оставиш всичко включително и любимите си,единствения начин за това е да ги подготвиш за да бъдат способни на същото.За мен идеалния случай е да вървиш по пътя на Теургията с любимия човек за да бъде раздялата всъщност обединение.

[sin angel]

Дори и да стигнеш края на този път

за мен този път искам само да спомена,че е безкраен,не мисля,че можеш някога да стигнеш края му тъй като той несъществува,винаги има още и още което межеш да видиш и да научиш

[cant_smile]

1.Промяна има,и то голяма.В началото си мислех,че е само положителна,но се оказа,че съвсем не е така.Най-голямата беше,че се научих да се уча от грешките си.Опознах себе си.
2.Да,претърпявала съм.Но след това имаше и положителен ефект.Ако се занимавашс уика обаче,според мен рядко и почти някога няма отрицателен ефект върху самия теб (започнах с уика) .
3.Открих,че ме влече от само себе си.Първо започнах съвсем на шега и несериозно с неща,доближаващи се до "Хари Потър".После разбрах,че това не е измислица и го взех насериозно,задълбочих се.Иначе черпя информация главно от интернет и от някой книги.
4.На 12 години.Осъзнах сериозността на действията си на 14.
5.Предпочитам да не го правя,но както казах е имало моменти,в които ми е помагала и такива,в които повече ми е вредяла.Сериозно съм се оплитала няколко пъти,но слава богу,всичко се подреди.

Aqua,слушай сърцето си.То ще ти подскаже с какво искаш да започнеш и как да продължиш.

[ludvig]

degagement или там както е ако в началото са ти трябвало няколко отговора за да си още по напред в материала постваи тук или в друга тема въпросите които са те тормозели и чиито отговори си намерил по време на своето развитие разбира се ако имаш такова желание все пак за занимаващия се сериозен окултист биха му свършили добра работа или би допълнил своя арсенал от опит в практиката )

[degagement]

degagement или там както е ако в началото са ти трябвало няколко отговора за да си още по напред в материала постваи тук или в друга тема въпросите които са те тормозели и чиито отговори си намерил по време на своето развитие разбира се ако имаш такова желание все пак за занимаващия се сериозен окултист биха му свършили добра работа или би допълнил своя арсенал от опит в практиката )

Нямах си и бегла представа какво ме тормози. Търсех като идиот сама. Правех йога, четях философии, попадаха ми разни книги, пробвах това-онова от тях.... докато не гепнах един-двама намерени в интернет и те не ме посритаха да започна да работя, за да разбера какво по дяволите се опитвам да правя. Това е. Преди това нямах интернет , а около мен нямаше и един човек, който да желае да бъде нещо повече от животното "ям-спя-чукам".

Не мога да поставя нова тема, защото трябва да опиша цялата си досегашна практика там. Да не говорим, че ако някой сам не се хване на работа, колкото и да обясняваш, нищо няма да разбере. Има достатъчно хора по форумите, които да бъдат попитани. Или се хваща някой, който те е впечатлил или някой наслуки - все ще върши работа. А колкото повече ебавки преодолееш, толкова повече сила ще имаш занапред. Така че темата е абсолютно излишна. Който търси - намира ;)

[Nemezius]

degagement, просто преди това не е било времето да срещнеш "правилните" хора, които да те сритат достатъчно, че да седнеш да работиш- затова и не са( ;) ) се появили в живота ти по-рано.

ludvig, задаваните въпроси в повечето случаи са индивидуални и са въпрос и на парадигма, и на моментни настройки, и на ориентация с какво се е занимавала и доколко е осъзнала каквото прави и чете- не мжоеш просто да вземеш да четеш опита на другите и да придобиеш опит от това- безсмислено е. Когато се седне да се работи, тогава възникват и въпросите.

[degagement]

degagement, просто преди това не е било времето да срещнеш "правилните" хора, които да те сритат достатъчно, че да седнеш да работиш- затова и не са( ;) ) се появили в живота ти по-рано.

Мога много да поспоря. Работила съм сама, без да знам. Инатех се сама да правя йога два пъти седмично по един час над една година, с два-три вида други упражнения подобно. Опитвах какво ли не - било от медитацията, промяна на навици, практики с огън, телепатия, телекинеза..... много са. Бях си готова, просто нямах нет .
Доскоро си въобразявах, че трябва да докажа на себе си, че мога да работя и сама без някой да ми помага/да работи с мен/да ме рита. Да ама не. Правила съм го над десет години... Само дето правех някакви елементарни грешки, които ме връщаха с месеци назад (когато имаше кого да попитам, постигах същите резултати за седмица, вместо за 5-6 месеца примерно). Понякога като преподреждам из къщи намирам стари дневници със сънища и разни щуротии дето съм опитвала.

Просто нямах интернет...
Да живее нета!!!!!

[degagement]

трябва да си готов да оставиш всичко включително и любимите си...

Това ми е болната тема и в същото време не чак толкова болна...
Защо все ми се струва, че повечето, тръгнали по пътя на магията, са изключително независими хора, които нямат нужда от това някой да им седи до задника, за да им помага да преодолеят несигурността си и страха да са сами? Мисля си, че когато осъзнаеш, че това е твоят път, искал си го с цялото си сърце, няма да имаш нужда от човек до себе си, който да те успокоява или "да ти прави компания". Някакси пътят е достатъчен - не защото пътят ти дава необходимия човешки контакт, а защото започваш да срещаш различен вид хора, имаш различни стремежи от общочовешките и някакси хора, които имат прекалено ежедневни проблеми и интереси вече като че ли ти стават малко скучни и непълни.
"Любимите" са вече любими по много по-различен начин - вече нямаш нужда да ги привързваш към себе си, за да се чувстваш сигурен, а им позволяваш да са свободни, оставяш ги да летят със собствените си крила. И в същото време те не могат да те завържат за себе си, ти самият запазваш собствената си свобода, за да можеш да си цялостен.

Ще помоля за мнения по въпроса. Ще ми е интересно да поспорим малко. Може пък не всички, които са приели магията като начин на живот да имат нужда да се освободят дори и от най-близките си хора.

[venus]

"Любимите" са вече любими по много по-различен начин - вече нямаш нужда да ги привързваш към себе си, за да се чувстваш сигурен, а им позволяваш да са свободни, оставяш ги да летят със собствените си крила. И в същото време те не могат да те завържат за себе си, ти самият запазваш собствената си свобода, за да можеш да си цялостен.

Може пък не всички, които са приели магията като начин на живот да имат нужда да се освободят дори и от най-близките си хора.

Според мен не става въпрос толкова за нужда от освобождаване, а за осъзнаване на реалността по друг начин. Осъзнаването, че родителите ти са равнопоставени с теб души - и в много от случаите далеч не по-напреднали, ти позволява да ги свалиш от пиедестала, запазвайки любовта си към тях. Осъзнаването, че децата са други равнопоставени и независими души, за които ти трябва да се погрижиш докато укрепнат и да ги освободиш по пътя им, те освобождава и от тази зависимост. Осъзнаването, че любимият човек е свързан с теб чрез любов, за да ти помогне да промениш качество в характера си, което спъва развитието ти - качество, което самият той притежава, демонстрира в реална ситуация и предава накак неусетно и на теб... И тази любов ще продължи дотогава, когато ти възприемеш този урок, а след това любовта ще отзвучи, защото ще е изпълнила ролята си - това помага да превъзмогнеш привързаността си към любимия. А осъзнаването, че с близките си души ще бъдеш винаги заедно - и в този, и в другите светове, че психическава връзка между душите съществува винаги, и при физическа раздяла, помага да се приемат по-лесно всякакви промени в отношенията.

[Neter-Kua]

трябва да си готов да оставиш всичко включително и любимите си...

Това ми е болната тема и в същото време не чак толкова болна...
Защо все ми се струва, че повечето, тръгнали по пътя на магията, са изключително независими хора, които нямат нужда от това някой да им седи до задника, за да им помага да преодолеят несигурността си и страха да са сами? Мисля си, че когато осъзнаеш, че това е твоят път, искал си го с цялото си сърце, няма да имаш нужда от човек до себе си, който да те успокоява или "да ти прави компания". Някакси пътят е достатъчен - не защото пътят ти дава необходимия човешки контакт, а защото започваш да срещаш различен вид хора, имаш различни стремежи от общочовешките и някакси хора, които имат прекалено ежедневни проблеми и интереси вече като че ли ти стават малко скучни и непълни.
"Любимите" са вече любими по много по-различен начин - вече нямаш нужда да ги привързваш към себе си, за да се чувстваш сигурен, а им позволяваш да са свободни, оставяш ги да летят със собствените си крила. И в същото време те не могат да те завържат за себе си, ти самият запазваш собствената си свобода, за да можеш да си цялостен.

Ще помоля за мнения по въпроса. Ще ми е интересно да поспорим малко. Може пък не всички, които са приели магията като начин на живот да имат нужда да се освободят дори и от най-близките си хора.

Всъщност имах предвид чисто практическите импликации на просветлението, не обикновенното при което човек разбира смисъла на живота и вселената а трансцедентното при което се превръща в чиста енергия, което в иделания случай е свързано с обединение на половете.

Isaac embraced faith seeing Shekhinah dwelling in his wife
(Zohar 1:141a)


.

[ludvig]

трябва да си готов да оставиш всичко включително и любимите си...

Това ми е болната тема и в същото време не чак толкова болна...
Защо все ми се струва, че повечето, тръгнали по пътя на магията, са изключително независими хора, които нямат нужда от това някой да им седи до задника, за да им помага да преодолеят несигурността си и страха да са сами? Мисля си, че когато осъзнаеш, че това е твоят път, искал си го с цялото си сърце, няма да имаш нужда от човек до себе си, който да те успокоява или "да ти прави компания". Някакси пътят е достатъчен - не защото пътят ти дава необходимия човешки контакт, а защото започваш да срещаш различен вид хора, имаш различни стремежи от общочовешките и някакси хора, които имат прекалено ежедневни проблеми и интереси вече като че ли ти стават малко скучни и непълни.
"Любимите" са вече любими по много по-различен начин - вече нямаш нужда да ги привързваш към себе си, за да се чувстваш сигурен, а им позволяваш да са свободни, оставяш ги да летят със собствените си крила. И в същото време те не могат да те завържат за себе си, ти самият запазваш собствената си свобода, за да можеш да си цялостен.

Ще помоля за мнения по въпроса. Ще ми е интересно да поспорим малко. Може пък не всички, които са приели магията като начин на живот да имат нужда да се освободят дори и от най-близките си хора.

m daa кажи речи аз мисля по такъв начин и така смятам само дето в момента тази мисъл узрява в момента в глават а и в живота ми но като се има предвид широкото обществено мнение току виж ме признали за луд все пак за себе си знам дали с чужда или със своя помощ ще се опитам да стигна края поне доколкото мога ентусиазъм засега не липсва : ))

[Black]

Магията е неразвита наука от по-голямата част от обществото,нищо повече.Понеже е непонятна за повечето е подложена на съмнения,но вече има разработки в тази насока който напредват доста бързо РАДИЕСТЕЗИЯ например,има разработени машини който сканират аурата и я диагностицират...Мисълта ми е ,че скоро няма да е такава мистерия за обществото и ще бъде призната официално.

[Lord Njarlathotep]

Да но ще има такива които я владеем и ткаива които не я владеят, също така ако се докаже какво ще стане с ватикана като се рабере от обществото че има по стари и могъщи богове от техния? (затова те няма да го позволят, и може да се появи втора инквизиция или гадна пропаганда че сме изроди на Сатаната и такива глупост....)

[Ktulu]

трябва да си готов да оставиш всичко включително и любимите си...

Това ми е болната тема и в същото време не чак толкова болна...
Защо все ми се струва, че повечето, тръгнали по пътя на магията, са изключително независими хора, които нямат нужда от това някой да им седи до задника, за да им помага да преодолеят несигурността си и страха да са сами? Мисля си, че когато осъзнаеш, че това е твоят път, искал си го с цялото си сърце, няма да имаш нужда от човек до себе си, който да те успокоява или "да ти прави компания". Някакси пътят е достатъчен - не защото пътят ти дава необходимия човешки контакт, а защото започваш да срещаш различен вид хора, имаш различни стремежи от общочовешките и някакси хора, които имат прекалено ежедневни проблеми и интереси вече като че ли ти стават малко скучни и непълни.
"Любимите" са вече любими по много по-различен начин - вече нямаш нужда да ги привързваш към себе си, за да се чувстваш сигурен, а им позволяваш да са свободни, оставяш ги да летят със собствените си крила. И в същото време те не могат да те завържат за себе си, ти самият запазваш собствената си свобода, за да можеш да си цялостен.

Ще помоля за мнения по въпроса. Ще ми е интересно да поспорим малко. Може пък не всички, които са приели магията като начин на живот да имат нужда да се освободят дори и от най-близките си хора.

Всъщност имах предвид чисто практическите импликации на просветлението, не обикновенното при което човек разбира смисъла на живота и вселената а трансцедентното при което се превръща в чиста енергия, което в иделания случай е свързано с обединение на половете.

Isaac embraced faith seeing Shekhinah dwelling in his wife
(Zohar 1:141a)


.

Разбираш, че много ти се смея в момента, нали ?

[Neter-Kua]

трябва да си готов да оставиш всичко включително и любимите си...

Това ми е болната тема и в същото време не чак толкова болна...
Защо все ми се струва, че повечето, тръгнали по пътя на магията, са изключително независими хора, които нямат нужда от това някой да им седи до задника, за да им помага да преодолеят несигурността си и страха да са сами? Мисля си, че когато осъзнаеш, че това е твоят път, искал си го с цялото си сърце, няма да имаш нужда от човек до себе си, който да те успокоява или "да ти прави компания". Някакси пътят е достатъчен - не защото пътят ти дава необходимия човешки контакт, а защото започваш да срещаш различен вид хора, имаш различни стремежи от общочовешките и някакси хора, които имат прекалено ежедневни проблеми и интереси вече като че ли ти стават малко скучни и непълни.
"Любимите" са вече любими по много по-различен начин - вече нямаш нужда да ги привързваш към себе си, за да се чувстваш сигурен, а им позволяваш да са свободни, оставяш ги да летят със собствените си крила. И в същото време те не могат да те завържат за себе си, ти самият запазваш собствената си свобода, за да можеш да си цялостен.

Ще помоля за мнения по въпроса. Ще ми е интересно да поспорим малко. Може пък не всички, които са приели магията като начин на живот да имат нужда да се освободят дори и от най-близките си хора.

Всъщност имах предвид чисто практическите импликации на просветлението, не обикновенното при което човек разбира смисъла на живота и вселената а трансцедентното при което се превръща в чиста енергия, което в иделания случай е свързано с обединение на половете.

Isaac embraced faith seeing Shekhinah dwelling in his wife
(Zohar 1:141a)


.

Разбираш, че много ти се смея в момента, нали ?

Всъщност не,но постинга ти допуска по нататъшно обяснение.Не ме дръж в напрежение. Make my day.

П.С Запознат съм с презрението, с което някои евреи се отнасят към опитите на не-евреи да си служат и тълкуват текстове писани на иврит и арамейски.Ако случаят е такъв(съдейки по флага под аватара ти) можеш да си спестиш грубостта-не вярвам в силата и да убеждава.

[Neter-Kua]

Разбираш, че много ти се смея в момента, нали ?

Съжалявам че пропилях 2 минути от живота си за да отговоря на това преди да съм прочел предишните мнения на псевдо-окултиста фантом с нов ник. Бог и Модераторите да са ни на помощ.

[Lord Njarlathotep]

Аз съм на помощ, но май Уизард и модераторите само могат да банват тъй че ако сте навити да отворима анкета по тоя вапрос...

[ultramarin]

какво се туткате бе... пускайте анкетата и стига сте писали безмислици!