Mad_Mike написа:Ми препоръчително е при работа с инвокаций и евокаций, ...
Първо - пише се без "Й" на края, т.е. се изписва като "ИнвокациИ" и "евокациИ". Второ - като изключим липсата на познания върху правописа, май ти липсват познания и върху това какво е точно евокация и инвокация. Ето ти инфо:
Евокация
evocatio (лат.) - обръщение.
Това е името на един доста конкретен обряд, ползван от римляните, с който те се обръщали към боговете на вражеския народ, с конкретно предложение да изоставят този народ и да преминат на страната на римляните, които приемат задължението да служат на вражеските богове. В Рим са строени по този повод храмове, в които след щурмуването и превземането на някой вражески град, са премествани статуите или дървените изображения на вражеските богове.
Този ритуал произтичал от вярата на римляните, че всеки град се намира под покровителството на някакви богове и може да бъде превзет единствено и само ако покровителстващите го богове го отстъпят. Затова и при обсадата на града се правила евокация, в която пълководецът, водещ обсадата, се стремял да впечатли вражеските врагове с големи обещания и хвалби по техен адрес. Успешното превземане на обсаден град за римляните също така често било свидетелство, че боговете са изоставили храмовете на превзетия град и по този начин са загубили своята святост и неприкосновеност.
Схващането, че евокацията вика духове и демони от отвъдното е дошло много по-късно. То се заражда през Ренесанса в Европа като част от некромансерската идеология.
Евокацията е безполезна от практическа гл.т.
* * *
Инвокация
Идва от лат. invocatio - въззвание към бог и до средата на XIV в. е била неразделен елемент от грамотите, след което отпада от употреба.
В поет. аспект инвокацията е обръщение към муза.
Инвокацията към днешна дата се води част от ритуалната магия и по същество представлява ритуал, създаден така, че да даде достъп до нов модел на мислене чрез заимстването на така упоменатия модел на мислене от специално създаден подходящ за целта образ (било на бог, на стихия и други).
Работната среда за извършването на този ритуал е несъзнаваното.
А идеята за инвокацията в този и вид е заимствана от една древна практика, при която войните вярвали, че ядейки след това мозъка и сърцето на победения враг, ще получат неговите качества.
Задаването на несъзнаваното на образ, който то да възпроизведе, е равнозначно на задаването на цел, която то ще се стреми да изпълни, т.е. принципът на действие е основан на факта, че несъзнаваното може да възприема цели и да ги следва.