Аз пък знам едно - колкото повече блея, ровя се в ирационалното, търся някакви абстрактни понятия, не познавам пътя (това за да дам и по-банлен пример), не знам коя дата сме, не помня имената на хората........ толкова повече започвам да усещам нещата, хората, растенията и т.н. около себе си и толкова повече се развиват адаптивността, усещанията и гъвкавостта.
Т.е. супер си му на разбирането. Ровете се. Който търси намира.
А по някое време ще ви треснат по главата някакви адски интересни резултати, осъзнавания, открития, разбирания и подобни, които ще ви дадат нови въпроси и интересни неща за търсене.
Колелото се върти.....