Гняв

[Венера]

Дори не знам дали заглавието е подходящо... ето какво ми се случва все по-често - медитирам си над Таро, опитвам да разгадая знаците, съзнанието ми е спокойно, концентрирана съм... и в този момент някой (член на семейството) нахлува в стаята или възпроизвежда някакъв шум, или казва нещо силно.Усещам ужасен гняв, много, много силен, иде ми... да разкъсам човека, който ме е обезпокоил.Сякаш не съм на себе си, не мога да се контролирам.
Какво става с мен?По принцип съм уравновесен и спокоен човек, не е в "стила" ми.
Тая опасения да не би да нанасям някакви енергийни щети на близките ми или на мен самата, защото в тези моменти на... хм, неконтролируем гняв, усещам аурите и енергиите около себе си най-силно, имам чувството, че отделям голяма част от собствената си енергия.И сякаш приемам някакъв
вид тежка енергия вътре в себе си.
Надявам се, че е нормално за повечето начинаещи.Или да тръгвам по психиатри?

[tinkogm]

Научи се да контролираш гнева си.До колкото разбрах ти се нервираш само когато те прекасват.Просто се затвори някаде където със сигорност никои няма да те притеснява и се отпусни.Това е от мен.Успех.

[uvella]

... по-вярното е ЯРОСТ - изпепелявеща, неконтролируема, всепомитаща... Ще отмине. За мен тя беше едно потвърждение, че това, с което се занимавам, е от най-голямо значение за мен и НИКОЙ не трябва да ме прекъсва, по НИКАКЪВ повод/причина, защото е опасно - както за мен, така и за него (да, има и такива моменти). Този "гняв" по-скоро е дълбоко вкорененото ти чувство за себесъхранение и няма нищо общо с човека, който те безпокои; ако пък ти е скъп човек - се опитваш и него да опазиш, именно чрез гнева. С повече практика върху това, по което работиш, гневът ще намалява интензитета си, докато дойде един момент, когато ще установиш, че въобще липсва. Но, преди това да настъпи и за да може да дойде този момент:
Просто "сложи в ред" хората около себе си - да не те безпокоят от.. до.. часа. Научи ги да уважават личното ти време и пространство. Заяви това свое право. Щом сте повече хора в едно жилище, няма друг начин.
А психиатрите със сигурност няма да помогнат - повечето са жертва на собствените си ограничения; много им е четенето, мъдростта рядко ще я срещнеш у такива (изключенията потвърждават правилото).

[puntina]

Аз нашите съм ги научила така,когато има тиха или силна музика в стаята ми да не ме притесняват,значи нещо важно правя или не съм сама. Но пък аз живея леко отделена от нашите и медитирам по-скоро към 2-3 през нощта,затова може би до сега никой от тях не ме е прекъсвал. Пробвай да медитираш,когато всички са си легнали. И по-добре не хаби толкова енергия,това все пак е просто лек шум

[ludvig]

uvela според мен не само гневът ще намалее но и останалите емоции и влечения и съблазни на външният свят ще намалеят и то в значителна степен в книгите на Зеланд особенно в последната която е от мнения на практикуващи трансърфинг се среща това явление и се обяснява с откачането от махалата подобно и положението и при иога като дори страхът от смъртта престава да се изявява аз също съм в такъв един етап на липса на желания и емоции и пълно спокоиствие ) като дори и магия не ми се прави и започвам да си задавам въпросът какво ли ще е следващото състояние в което ще попадна

[uvella]

uvela ...не само гневът ще намалее но и останалите емоции и влечения и съблазни ....дори страхът от смъртта престава да се изявява ...и започвам да си задавам въпросът какво ли ще е следващото състояние в което ще попадна

Гневът като че ли е първата емоция (или м. би първото е страхът, след време-гневът), после в един момент чувството за могъщество и триумф (можеш Всичко). Това не са моментни състояния(държат месеци или година-две), ... До сега не съм се замисляла.
Някак си (не зная точно кога е станало) всякакви емоции изчезнаха, настъпва една болезнена яснота, когато знаеш мн.добре какво умееш и какво не, -това също е преходно. Между тези емоционални лашкания има периоди на безразличие към всичко/всички. Сега съм в едно такова - спокооооойно състояние; нищо сякаш не може да ме извади от тая латентност. Ако нещо/някой се опита да грубиянства/нахлува в пространството ми, просто го смилам и/или изхвърлям. И ако трябва да определя какво е усещането ми - тревожно очакване - това е май най-близкото определение.

като дори и магия не ми се прави

и при мен . От време на време спретвам по нещо набързо, да не "мухлясам", но наистина нямам желание ДОРИ и за магия. А нежеланието точно за това не ми е познато.

[ludvig]

а какво следва по нататък ??? дали има някои с пппрактически опит да каже )

[ultramarin]

1.
Наистина, добър съвет дава Людвик. Зеланд добре третира емоционалното равновесие.

Съветът на Увела за личното пространство също е уместен! АЗ бих започнал с него, но не винаги можем да казваме на другите какво да правят... а и ние сме си различни характери - едни като мен и увела, предпочитат да се налагат, други предпочитат да са кротки... затова може би трябва да се насочим там където 100% можем да променим нещата - в себе си ;)

2.
във всяко нещо ВИНАГИ ИМА БАЛАНС - ако си супер спокойна и безстрастна дълго време съвсем ЗАКОНОМЕРНО е след това да преживяваш бурни емоции... и обратното де, всички знаем след силно преживяване как сме емоционално празни... припомни си че емоциите са енергия и тя е определено количество, и както физическата сила идва от храна,така емоционалната идва от впечатленията ни... тоест, в случая, медитирайки над таро, ти "храниш" своето "емоционалното тяло", наливаш го с енергия... и после се чуиш защо то имало много енергия да избухва в бурни емоции... дали ще да е гняв, дали ще е нущо дурго - мисля че зависи и от картата и от теб самата, но дали не би трявабо да помислиш з аначин да ПРИЛОЖИШ КЪМ НЕЩО В ЖИВОТА СИ тази медитация над таро? Тези силни емоции, това е неупотребена енергия, това е неизползвана сила - защо ти да я намяляш? Та нали това е целта, да придобием сила която да изполваме в практиката си... в практиката си в ежедневните дела? Ммм? ПомислИ как би могла да приложиш качествата развити по време на таро-медитация в ежедневието си, приложи ги и ще установиш че неуравновесените емоции ще изчезнат "от само себе си"... просто им намери приложение, отдушник, някакъв полезен на теб отдушник...

Успех!

[ludvig]

tъи като са намесени емоции искам да отбележа че при постоянна медитация дори един либер МММ практикуван всекидневно намалява силата на емоции те не присъстват така неконтролируемо в живота ни Гневът става овладян и преценката за дадена ситуация по критична Но както писах по горе с времето и практиката гневът както и другите емоции постепенно затихват Използвал съм гняв по времето когато го изпитвах мн силно за изявяване на намерение ,на дадено желание и работи стига в този миг на гняв да се сетиш за желанието

[Венера]

Много, много благодаря на всички за отговорите!
Няма как да "заповядам" да не бъда безпокоена, тъй като живея с родителите си, а те не приемат желанието ми за самоусъвършенстване за нещо нормално - заради крехката ми възраст, предполагам...
Въпросната ярост е нещо, което не мога да контролирам, puntina.Да, знам че е само шум.Но подсъзнанието ми не го знае.
ultramarin, ще опитам да "впримча" силните си емоции и да ги използвам целенасочено.Но липсата на достатъчно опит си казва думата.Започвам с тренировките.
И все пак, дори и да е признак, че разполагам с много неизползвана енергия, се надявам да отмине, както е станало при вас.Ще опитам с мантрата ОМ.