Но преди няколко дни почувствах нужда да медитирам и го направих.И оттогава се чувствам странно безчувствена, сякаш наблюдавам нещата, но не съм участник в тях.Сякаш емоциите, които показвам, не са мои, а са по-скоро заучени гримаси.И се чувствам странно отпусната... Също така, когато общувам с някого, усещам фалша (не лъжите, просто преиграването) в думите и мимиките му и гневът, хленченето и безпомощността му ми изглеждат глупави.Виждам какви манипулационни техники използват.Но разочарование няма.По-скоро леко отвращение.
Тоест, усещане, подобно на това, което имах, докато медитирах всекидневно, само че засилено многократно.
Смятате ли, че е възможно съзнанието ми да показва, че е готово за "познанието"?
Както и да е, снощи сънувах един от редките невероятно си ярки сънища - сънувах, че съм на село, в къщата на баба и дядо, заедно с цялото си семейство и разни други хора, непознати.Знаех, че искат да ни нападнат.И знаех, че приближават.Единственият начин да се спасим беше да завали дъжд.Гледахме през прозореца и чакахме, надявахме се, но нищо не стана.И тогава се сетих за магията и затворих очи.Интересното беше, че умът ми се обаждаше отвреме навреме и казваше, че не знам какво правя и че ще объркам всичко и съответно ми разваляше концентрацията, но след това го игнорирах и сякаш... потънах.Беше като при медитация, но по-дълбоко.Усещането беше сякаш бях във вода и самата аз бях вода, сякаш тялото ми беше там, но беше просто торба кокали, сякаш можех "да предизвикам вълни във водата".И го направих.Почувствах душата си като ластик, разтегнах го и го обвих около небето.Знаех, че се е получило, нещо ми казваше, че това беше правилният начин, и все пак отворих очи, за да проверя - небето се беше покрило с тъмни буреносни облаци, слънцето се беше скрило, и по всичко личеше, че скоро ще завали.Зарадвах се на успеха си, почувствах нещо като гордост, но загубих концентрация и облаците започнаха да се разкъсват.След което в стаята при мен влезе някой.Бях раздразнена, не исках този човек да ме прекъсва с глупавите си тривиални искания и въпреки всичко му угодих.Но когато погледнах отново навън, беше съвсем ясно и слънчево.Хареса ми, но знаех, че трябва да завали дъжд.Затова се напрегнах отново.Направих всичко като първия път, но всеки път, когато отварях очи, губех концентрация леко.Започнах и да се съмнявам - дали изобщо трябва да правя всичко това, дали е правилно, дали не е по-добре да се оставя в ръцете на Бог и съдбата...
Какво можете да ми кажете за значението на този сън?Струва ми се, че ми беше подсказана "рецептата за магия", но пък и ми бяха показани и нещата, които ме спират да я направя както трябва - а именно, колебанието.
