Магията дава възможност за по-голям контрол върху реалността и към нея хората прибягват, за да удовлетворят по-големите си изисквания към света. Практически магията изисква определена подготовка и в желанието си да стане истински маг човек тръгва по пътя на самоусъвършенстването. По този път се сблъскваме с всичките си недостатъци и скрити страни, с всичките проблеми на собствената ни личност. И докато поправяме това и онова, в един момент забелязваме, че светът около нас е вече различен. Осъзнаваме, че недоволството и претенциите ни към света и другите хора са само плод на нашата неправилна ценностна система и мироглед и че много от проблемите, които сме имали и чието разрешение сме търсили в магията, вече са изчезнали. И идва моментът, в който човек си задава въпроса: За какво ми е магията всъщност? Имам ли нужда от магия? И къде е границата между целенасочената магия и онази, ежедневната, която дори не забелязваме понякога?
Когато имаме нужда от нещо, то се появява в живота ни. Ако имаме нужда от пари, те по някакъв начин идват - точно толкова, колкото ни трябват и в точния срок. Ако имаме нужда от приятел, срещаме го. Ако имаме нужда от учител, намираме го. Същото е и с любовта.
Не е ли посягането към магията недооценяване на това, което имаме?
Към днешния ден аз не откривам в себе си желание да направя магия за каквото и да е. Не виждам дори смисъл в магията изобщо. Единственият смисъл в живота е да му се радваме такъв, какъвто е - като на филм - малко екшън, малко драма, малко романтика и любов и накрая The end. Има ли изобщо смисъл да променяме сценария? Имаме ли гаранция, че ще го направим по-добър?
За какво използвате магията вие?