Познаваме ли емоциите си?

[mandragorko]

Ако човек познава емоциите си,би живял много по-добре.Учейки се от тях,ние получаваме възможност да станем по-уравновесени и мъдри.Може би не си даваме сметка,но всяка емоция има свое противоположно чувство,което обикновено е скрито.Откриването му би ни направило спокойни и уверени.Така наречените отрицателни емоции всъщност не са отрицателни-те просто са едната страна на монетата.От другата е скрита положителната им противоположност,която е тайното злато за алхимията на чувствата.
Когато се научим да живеем в равновесие между полярнитевибрации на своите чувства,вече няма да сме толкова крайни и едностранчиви.Това ще събуди нашето състрадание и съпричастност-не само към другите,но и към своите собствени слабости.

Емоция/Скритата й противоположност

Агресия - Желание за нежност,близост
Гняв - Нужда от власт,самоуважение
Тревожност - Копнеж за смисъл,цел
Отегчение - Желание за посвещаване,за истински ценности
Подтиснатост - Копнеж за съвършенство,страх
Завист - Желание за самоусъвършенстване и самоуважение
Страх - Подтискана смелост и вълнение
Скръб - Желание за трансформиране,въпреки загубата
Вина - Стремеж да се освободим от фалшивата представа
Омраза - Необходимост от приемане на скритата си страна
Надежда - Желание да се избяга от отчаянието
Самота - Необходимост от близост,връзка
Любов - Желание за самоопознаване и превъзходство
Гордост - Необходимост от смирение,а не от унижение
Отхвърленост - Копнеж за приемане на живота, аут от комплексите

[avanabil]

Ако човек познава емоциите си,би живял много по-добре.Учейки се от тях,ние получаваме възможност да станем по-уравновесени и мъдри.Може би не си даваме сметка,но всяка емоция има свое противоположно чувство,което обикновено е скрито.Откриването му би ни направило спокойни и уверени.Така наречените отрицателни емоции всъщност не са отрицателни-те просто са едната страна на монетата.От другата е скрита положителната им противоположност,която е тайното злато за алхимията на чувствата.
Когато се научим да живеем в равновесие между полярнитевибрации на своите чувства,вече няма да сме толкова крайни и едностранчиви.Това ще събуди нашето състрадание и съпричастност-не само към другите,но и към своите собствени слабости.

Емоция/Скритата й противоположност

Агресия-Желание за нежност,близост
Гняв-Нужда от власт,самоуважение
Тревожност-Копнеж за смисъл,цел
Отегчение-Желание за посвещаване,за истински ценности
Подтиснатост-Копнеж за съвършенство,страх
Завист-Желание за самоусъвършенстване и самоуважение
Страх-Подтискана смелост и вълнение
Скръб-Желание за трансформиране,въпреки загубата
Вина-Стремеж да се освободим от фалшивата представа
Омраза-Необходимост от приемане на скритата си страна
Надежда-Желание да се избяга от отчаянието
Самота-Необходимост от близост,връзка
Любов-Желание за самоопознаване и превъзходство
Гордост-Необходимост от смирение,а не от унижение
Отхвърленост-Копнеж за приемане на живота,аут от комплексите [size=Размер на шрифта] [/size]

Това е интересно, но да разбирам ли, че липсата на едната противоположност, създава автоматически другата?

[mandragorko]

....човешката природа е като пясък в пясъчен часовник....
...смятам,че когато човек започне да разбира собствената си нагласа за света и я настрои на правилната честота,той ще изгуби всичко онова,което му пречи да общува нормално,или му създава дискомфорт...липсата на негативизъм поражда присъствието на положителност,но всичко варира,все пак живеем в динамични времена и всеки от нас е подложен на толкова много емоции,че понякога губим равновесие/баланс....
...емоциите,казах са двете страни на една монета,не може да се елиминира едната без да се наруши другата,все пак в природата е нужно нещата да са равновесни,не за друго но поне да има оличаване на едно нещо от друго...с други думи да има съпоставка.....
...бъдете хора...с мозък...другото е лесно....

[venus]

Ето нещо нещо във връзка с темата, от книгата Поискай и ще ти бъде дадено на Естер и Джери Хикс

Скала на емоционалните състояния,
респ. енергията, с която разполагаме:

1. Радост/ Знание/ Сила/ Свобода/ Любов/ Признателност
2. Страст
3. Ентусиазъм/ Нетърпение/ Щастие
4. Положително очакване /Вяра
5. Оптимизъм
6. Надежда
7. Задоволство
8. Скука
9. Песимизъм
10. Неудовлетвореност/ Раздразнение/ Нетърпение
11. Претовареност
12. Разочарование
13. Съмнение
14. Тревога
15. Обвиняване
16. Обезсърчаване
17. Гняв
18. Отмъстителност
19. Омраза/ Ярост
20. Завист
21. Несигурност/ Вина/ Нищожност
22. Страх/ Скръб/ Депресия/ Отчаяние/ Безсилие

• Яростта носи чувство на облекчение от депресията, скръбта, мъката, отчаянието, страха, вината и безсилието.
• Отмъстителността носи чувство на облекчение от яростта.
• Гневът носи чувство на облекчение от отмъстителността.
• Обвиняването носи чувство на облекчение от гнева.
• Съкрушението носи чувство на облекчение от обвиняването.
• Раздразнението носи чувство на облекчение от претовареността.
• Песимизмът носи чувство на облекчение от раздразнението.
• Надеждата носи чувство на облекчение от песимизма.
• Оптимизмът носи чувство на облекчение от надеждата.
• Положителното очакване носи чувство на облекчение от оптимизма.

Много думи се използват за назоваване на емоциите, но всъщност емоциите са само две: положителна и отрицателна. Всяка междинна позиция в Емоционалната стълбица показва само степени на допускане на мощната чиста и положителна Изначална Енергия. Най-пълното състояние на свързаност, което усещаш като радост, любов, благодарност, свобода или знание всъщност е усещане за собствената ти сила. А най-пълното състояние на откъснатост, което усещаш като отчаяние, скръб, страх или депресия всъщност е усещането ти за безсилие.

Авторите дават и "рецепти" за преодоляване на всяка от тези емоции чрез изкачване на по-горно стъпало. Малко е сладникава като звучене книжката (по американски), но има доста ценни неща. Специално втората част, за контрола на емоциите, си заслужава да се прочете.

[venus]

Първо, макар и със закъснение (чаках си музата ), благодаря на Мандрагорко за хубавата тема.

По отношение на чувствата окултизмът, религиите и науката (психология, медицина) са на едно мнение - има чувства, има проблеми. Дори традиционната медицина през последните години преоткри стреса като причина за възникването на редица заболявания, които в учебниците доскоро бяха с "неясна етиология".

Независимо от подхода, безспорен е фактът, че силните чувства привеждат организма в стресово състояние (от медицинска гледна точка - повишаване на концентрацията на "стресовите" хормони - адреналин и др., натоварване на сърдечно-съдовата система и съответните последици, от окултна гледна точка - енергиен дисбаланс). Потискането на чувствата не решава проблема, а напротив - създава бомба със закъснител. Тоест, единственият начин за справяне с чувството е преосмислянето му - осъзнаване, разбиране на причината и промяна на отношението към причината.

Всеки, който някога се е опитвал да мине по този път (а този момент рано или късно настъпва), познава усещането за нагазването в дълбоки и мътни води. Човек не осъзнава по-голямата част от психическите механизми на егото, затова те остават в подсъзнанието като различни програми за действие. Осъзнаването съществуването на тези подсъзнателни програми е и първата крачка по пътя на духовното развитие. И не е случайно, че това почти винаги е съпроводено от сериозни житейски проблеми или болести. Често не обръщаме внимание на по-леки, повтарящи се ситуации, които ни сигнализират деликатно, че нещо в нас не е в хармония със света. Интензитетът им постепенно се повишава и идва моментът, в който нямаме друг избор, освен да се справим с тях.

Осъзнаването на проблемните подсъзнателни програми (индиректно, чрез проявите им в живота ни) е последвано от естественото желание за промяната им - елиминиране на низшите, вече неработещи добре за нас програми, заместването им с нови, по-висши. Движещата сила в този момент е болката, а тя е свързана с умиране на части от егото (т. нар. пречитване на душата чрез страдание). Разширяващото се съзнание се обръща навътре и се сблъсква с бетонната стена на подсъзнанието.

Именно подсъзнанието е онази бариера, който осъществява взаимодействието ни със света. Хареса ми сравнението, което прави Лазарев - съзнанието като малко подвижно колело, чието волево движение задвижва голямото, тежко колело на подсъзнанието. Тоест, осъзнавайки на подсъзнателните ни програми, чрез волеви, съзнателни усилия и упоритост може да ги променим. Подсъзнанието осъществява защитата на съзнанието ни от външната (и вътрешната) информация (всяка мисъл, емоция, появила се у нас, е минала през филтъра на подсъзнанието), поради тази причина то е инертно, но не и непоклатимо. Тук идва ролята на техниките за невро-лингвистично програмиране, позитивното мислене, хипноза и автохипноза, визуализация - а те по същество представляват едно и също нещо - масивна и целенасочена атака към подсъзнанието.

Преди известно време си спомних нещо, за което не бях се сещала от години. Като бях дете обичах да мечтая преди да заспя. Лягах си два часа по-рано, за да имам време да мечтая И фантазиите ми бяха много драматични - страстни любови, раздели и събирания, трудни ситуации, изпитания, пътешествия - екшън (а беше по времето, когато по телевизията даваха само руски филми за колхозници, значи не е било влияние отвън или поне не такова, каквото би било в днешно време). И си дадох сметка, че животът ми реално е точна реализация на онези мои детски фантазии - страстни връзки, необичайни запознанства с всякакви хора, пътувания, непрекъсната смяна на ситуацията, повече от екшън На мен за 10 години са ми се случили повече неща, отколкото на повечето хора за целия им живот. И това ме накара да се замисля, че всъщност наистина всичко, което ни се случва, е продукт на нашата вътрешна нагласа. Аз бях забравила този период от живота си и дори това, че се сещам сега, след 20 години, не е случайно - отговорите са в нас, трябва само да ги потърсим.

Важността на мислите и чувствата е безспорна. По-важното обаче е как ги предаваме на околния свят. Поведението е важно, думите са важни. Но има нещо повече от това и аз го усетих много преди изобщо да започна да се интересувам от окултизъм. Направи ми впечатление, че независимо от средата, отношението на хората към мен е еднакво. В училище, в университета, на работа, сред приятели, след непознати хора - хора, които не се познават помежду си, които често не познават и мен добре, проявяват едно и също отношение. Тогава разбрах, че това, което носим вътре, то определя и отношението на света към нас.

В книгите намерих потвръждения на тези си мисли, а именно че общуването ни с хората (и не само с тях) се осъществява предимно на енергийно ниво. Че комуникацията между хората се осъществява на нивото на онези подсъзнателни програми, които определят мислите, чувствата и поведението ни. Че получаваме от хората такова отношение, каквото сами смятаме (подсъзнателно), че заслужаваме. До собственото ни съзнание достига толкова, колкото нашето подсъзнание позволява, колкото можем да понесем - и е всеизвестен факт, че човек не може да бъде обективен по отношение на себе си. Но другите долавят нашата реална същност и реакциите им, отношението им трябва да използваме като огледало. Не да им се сърдим (несъвършени сме и затова сме тук), а да приемаме информацията, която ни подават - механизъм на обратна връзка, на който се гради всичко в живота.

Тук е и обяснението на много "необясними" на пръв поглед проблеми в отношенията между хората.
Мислим си: Аз го/я обичам, а той/тя ме изостави без причина. Казваме на хората: Аз не се обичам, защото познавам недостатъците си, не съм достатъчно добър/добра, понеже не съм добър, заслужавам наказание, заслужавам да бъда изоставен.
Мислим си: Аз правя само добрини, услуги на всички, а хората не ме уважават. Казваме на хората: Аз не се уважавам и усещам, че хората няма за какво да ме уважават, затова се старая да правя повече за тях, за да заслужа уважението им.
Мислим си: Аз имам достойнство, никой не може да се подиграва с мен. Казваме на хората: Аз съм незначителен, недостоен, заслужавам де се подиграват с мен.

Промяната на тези програми е трудна, бавна и изисква постоянство и осъзнатост, готовност да извадим на повърхността всичката мръсотия, преди да я почистим. Преди всичко обаче изисква постоянен контрол, тай като обикновено не осъзнаваме дълбоките си емоции и мотиви.

От известно време си водя дневник на емоциите с помощта на Таро. В началото като всички и аз задавах въпроси от типа на: "Какво ще се случи еди-кога си с еди-кой си...". В последните няколко месеца използвам Таро изключително за контрол на собствените си емоции. Започнах на шега, с цел да направя съпоставка между реалните състояния, които изпитвам в даден момент, и конфигурацията на картите, за да разбера точното им значение. Например, чувствам се много щастлива, тегля карти и записвам. С времето установих две неща:

1) При определени емоционални състояния се падат точно определени карти
2) Картите не отразяват моментното ми състояние (и често изглеждат съвсем далеч от реалността), а бъдещ период - от няколко минути до няколко дни, обикновено до половин-един час. Което беше потвърждение на всичко написано по-горе - че процесите, които вървят в подсъзнанието, действат скрито от съзнанието за известен период от време, понякога дори не се проявяват съзнателно, но винаги провокират съответен отговор от околната среда и другите хора. И уловени в началото, като тенденции, те могат да бъдат повлияни и действието им - ограничено или засилено, в зависимост от търсения ефект.

Аз използвам метод с три карти (имах щастието да срещна Мона и разбиранията ми за Таро са силно повлияни от нейните). Първата карта показва причината, втората - конкретното състояние, а третата изяснява втората, добавя нюанс към основното състояние. Големите аркани представляват най-важните събития и сили. Всички реални духовни сили са представени от големите аркани. Мона ги определя като сказуемото в простото изречение, което трите карти образуват - глаголното действие. Малките аркани представят по-близките до физическия свят и ежедневния живот влияния. Те представляват преките и непреките допълнения. Асата са зародиш на идея. Дворцовите карти за мен лично (специално в случая на изследване на чувствата) са степенна проява на символа, който представят - така напр. Паж чаши е зараждщащо се чувство, а Крал чаши - завършено, затвърдено чувство.

Няколко примера:

Кралица пентакли - 4 чаши - 2 чаши
Кралицата пентакли символизира физическото състояние, също и егото. В случая основната карта - 4 чаши, показва умора, разочарование, униние, а третата карта - 2 чаши, показва причината за това (чувството любов).

8 чаши - 3 меча - кралица жезли
8 чаши символизират чувствата (по-скоро оттеглянето от тях), 3 меча - болка, мъка, а кралицата жезли се отнася до силата на болезненото изживяване.

7 жезли - 4 меча - Луната
7 жезли показва жизнената енергия, по-скоро изчерпването й, 4 меча - настоящото състояние - преустановяване на дейност, оттегляне в себе си, а Луната е символ на осъзнаване.

4 жезли - Императора - Колелото
4 жезли символизира баланса на страстите, Императорът също е символ на самоконтрол, Колелото накрая показва, че този контрол не е стабилен.

10 меча - Императрицата - 5 чаши
10 меча показва причината за състоянието - болезнена ситуация, приключила с осъзнаване и ново начало, Императрицата символизира хармонията в настоящия момент и 5 чаши показва, че състоянието е било свързано с свързано с чувства на съжаление, самосъжаление.

[mandragorko]

Благодаря на Venus,за прекрасните думи и кратите ни разговори!!!

...ето какво намерих,относно Емоциите и митовете,свързани с тях,както и войната им с Разума:


Думата "емоция" включва широк спектър от начини на поведение, изразяване на чувства и промени в състоянието на организма. Дали заради определението или заради самата природа на емоцията, тя е много сложен за изследване феномен.

За много от нас емоциите са строго лични преживявания, които е трудно не само да дефинираме, но понякога и да идентифицираме. Това се дължи на несъзнателния им произход (никой не си казва: "сега ще се ядосам" - то просто се случва), както и на сложната им, трудна за осъзнаване природа (за разлика от чувството на глад и жажда, например).

В западната цивилизация, емоцията по принцип се счита за антитеза на разума.
Нещо повече - често тя се смята за неуместна, а управлението на емоциите се превръща във важно умение и признак за интелигентност.

Дали обаче ставаме пó емоционално-интелигентни или също и духовно-тъпи? И кои са митовете, заради които крием не само сълзите, страха, гнева, но и усмивките и радостта си?

Мит 1: Емоциите са по-примитивни от разума
Емоциите произхождат от мозъка - точно както и ума, въпреки че може да ви се струва, че те са в сърцето или на друго място вътре в тялото. Те са също толкова важни, когато вземаме решения, а ключът към най-добрите, информирани решения, е да се "консултирате" с двете части на мозъка - тази на разума и тази на емоциите.

Мит 2: Подтискането на емоциите е признак на сила
За съжаление, твърде много хора погрешно вярват, че ако са способни да "изключат" емоциите си, това ще ги направи по-силни. И обратното - някои хора мислят, че чувствата и емоциите им дават право да действат според тях. Ключа отново е балансът. Не бива да забравяме също, че емоциите са позитивни и негативни.

Докато една позитивна емоция по-скоро не би довела до негативни последици, то първо-сигналното изразяване на негативна емоция може да доведе до непредвидимо-тежки последствия - за вас или околните. Така че - почувствайте гнева си, но преди да "забиете един юмрук", се спрете и предайте тази емоция на рационалното си "аз", за да балансирате.

Мит 3: Някои емоции е лошо да се изпитват
Всички емоции имат за цел да информират. Само защото понякога емоциите ни ни представят в неприятна светлина, не означава, че те трябва да бъдат избягвани. Емоциите могат да ни подскажат, че нещо в нашата среда и начин на живот трябва да бъде коригирано.

Мит 4: Най-добрите преценки са не-емоционалните
Нашето общество цени все повече рационалната страна в ущърб на емоционалната. Голяма част от престъпленията - особено тези в домашни условия - се случват, защото иначе нормални хора не могат да осъзнаят и не знаят как да се справят ефективно с емоциите си и затова им се поддават.

Ето защо възпитаването на емоционална интелигентност е все пак необходимо. За да се постигне истинска хармония вътре в нас, и двете страни на мозъка трябва да бъдат осъзнати и взети предвид.

Да се отричат емоциите и да се вярва в горните митове, прави хората "емоционално-вцепенени". Всеки специалист ще ви каже, че подтискането на емоциите води до изтощение и нещастие.

Да се подтискат емоциите непрекъснато изчерпва енергията и смазва чувствата. Хората, които не желаят да преживяват емоционално нещата са нещастни, защото подтискайки негативните емоции, те същевременно не знаят как и не позволяват на себе си да изпитат и емоционални върхове.

Да изследваме себе си за това как се чувстваме, може да е плашещо, но същевременно това е опит, който ни прави по-силни. Да не забравяме все пак, че страстните чувства подхранват мислите, желанията, амбициите ни и определено дават смисъл на живота.

Така че - направете крачка към дълбините на собственото си съществуване и се вслушайте в този странен глас - емоциите. Може да се изненадате как една толкова малка стъпка ще представи живота ви в напълно различна перспектива и може да напълно да промени посоката му.

из информация,поместена в Интернет