Прегради по пътя на развитието

[venus]

Колкото една ситуация да е тежка и объркана, но видяна с разширено съзнание и мислене тя може да се промени благоприятно. Когато съзнанието ни е разширено мисълта е отпусната и проходима и при поглеждане на ситуацията от горе може да се намери най-правилното и най-благоприятното решение за нас без да си хабим силите. Всичко има смисъл щом природата го е създала и то съществува. Въпросът е как човек гледа на явленията в обществото и природата. Всяко едно явление стига до един предел и след това се изчиства. А ние като хора трябва да се адаптираме към тази явления.

Преградите действат като предупреждение да разширим съзнанието си, помага ни да се усъвършенстваме. Преминаването на преградите е един пестоянен, непрекъснат процес, защото промените не стават изведнъж. Когато се появи преграда в живота ни и успеем да я преминем, това не означава, че не може да се появи отново по пътя ни. Когато в хороскопа ни се паднат по-тежки и сложни звезди ни се дава шанса да се развиваме. При по-леки звезди не ни се налага да се борим и преодоляваме препятствия и предразполагат към леност, мързел и затъпяване. Едно изпитание може да се премине по-леко, в зависимост от това как се гледа на него и на какво ниво сме израснали.


1. ПРЕГРАДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА

Животът е единият цикъл от кръговрата в природата, който продължава (както на дървото есента му опадат листата, но то не умира, а на пролет отново се възражда за нов живот). Материята непрекъснато се трансформира. Преди раждане тя е една празнота, после се трансформира в дух, той се трансформира в енергия, енергията се трансформира в кръв и течности, те се трансформират във форма, формата се ражда - бебе, дете, младеж, възрастен човек, старец, смърт и отново празнота и след това се повтаря цикъла в един непрекъснат кръговрат. В Китай казват: "Още не са разбрали смисъла на живота, а се плашат от смъртта". Животът и смъртта не трябва да се разглеждат като проблеми, а само като етапи в развитието на материята.

Развитие на материята:

Ин – енергия на земята, Ян – енергия на небето. Схемата за мъжете и жените е принципно еднаква, но при всеки човек тази схема може да се прояви различно.

Хексаграма при раждане, цялата енергия е ИН.
КУН – земя, изпълнение, изначална реализация.

От 1 до 3 годишна възраст. Изначалната енергия започва да нараства със " 64 бисера енергия". Хексаграмата е ФУ - завръщане, реализация.

От 3 до 5 годишна възраст. Изначалната енергия нараства с още "64 бисера" и ян се увеличава. Хексаграмата е ЛИН – посещение, приближаване.

От 5 до 8 годишна възраст. Изначалната енергия нараства с още "64 бисера". Хексаграмата е ДА ДЖУАН – велика сила.

От 8 до 13 годишна възраст. Изначалната енергия
енергия нараства с още 2 пъти по " 64 бисера". Хексаграмата е КУЕЙ – решение.

От 13 до 16 годишна възраст. Изначалната енергия нараства с още " 64 бисера" енергията е пълна. Мъжете и жените са зрели. Хексаграмата е ЧИЕН – небе.

След 16 години естествено започват да се запушват енергийните канали и енергията намалява.

От 1 до 16 години са натрупани 360 истински бисера качествена енергия от земята и небето. От самото раждане всяко дете има родова, генетична енергия от майката и от бащата – общо 24 бисера. Или всичко натрупана енергия 384 бисера в Китай казват: "Равнява се на половин килограм енергия".

На 16 години чистата изначална ян енергия изцяло е готова, пълна и достатъчна. Ако на тези години човек започне да тренира за запазване на енергията тя ще се съхрани и за следващите години. За тази цел е добре да има подходящ метод и добър учител и така може много бързо да напредне и да се развие, ще постигне добри резултати.

След 16 годишна възраст човек започва да изпитва по-силни чувства, страсти и желания. И ако не се постигне разумен баланс и контрол на емоциите енергията се изхабява. След 16 годишна възраст започва един естествен процес на изхабяване, това са основни принципи, но при всеки това е индивидуално. Тук се говори за чиста ян енергия – изначална енергия и мръсна ин енергия, която е по-тежка с повече патогени.

От 16 до 24 годишна възраст отпадат " 64 бисера". Ян спада, а ин се засилва. Хексаграмата е ГОУ – среща.

От 24 до 32 годишна възраст отпадат още "64 бисера" и "янският морал отслабва". Хексаграмата е ДУН – застой, изчакване.

От 32 до 40 годишна възраст отпадат още "64 бисера"Разединение ян е горе долу е ин (мъжът и жената не се срещат). Хексаграмата е ПИ – неволя, нещастие.

От 40 до 48 годишна възраст отпадат още "64 бисера"
Хексаграмата е ГУАН – наблюдение.

От 48 до 56 годишна възраст отпадат още "64 бисера".
Хексаграмата е БАО – обелване.

От 56 до 64 годишна възраст цялата енергия, която е получена от земята и небето е изхабена, ако не я пазим и не я натрупваме. Хексаграмата е КУН – земя.

Първият и последният период са идентични с хексаграма КУН – земя.
Ако се тренира усърдно в различните периоди може енергията да се възстанови и натрупа. Но колкото повече периодът нараства, толкова по-трудно се извършва този процес на възвръщане на енергията, много зависи от това как сме използвали енергията през различните периоди за преодоляване на разни препятствия и доколко тя е изхабена.


2. ПРЕГРАДАТА НА СУЕТАТА И ТЩЕСТЛАВИЕТО

1. От обществена гледна точка – стремеж към богатство и слава, отдават се на външни форми на показност, хабене на сили за временни неща. Всичко, което е извън тялото ни, е временно и си отива. Хубаво е човек да има пари, да е добре облечен и нахранен, но да не се стига до крайности, преследването на тези цели да не завладява изцяло ума. В Китай казват: "Да имаш бърз кон, да се храниш с морски деликатеси и да се обличаш с копринени дрехи". Но това не може да удовлетвори вътрешните ни духовни потребности – "заради малкото изгубваш голямото".

2. Суетата в природата, в духовната сфера – величаене, самозабрава, но това е изкривяване, опасно от заблуди за истинската ни същност и възможности.


3. ПРЕГРАДАТА НА ЛЮБОВТА

Любовта е прекрасно чувство, носещо радост и щастие. Но и тук трябва да има баланс, защото самозабравянето и прекалената обич се превръщат в загуба на време и енергия. Ако човек твърде много е обсебен от обичта, вкопчването в тези чувства, да не се мисли за нищо друго, ще изисква твърде много от себе си и от другия и отново това води до голямо изхабяване. Не трябва да се стига до крайности.

В желанието си да се издигнем духовно решаваме, че и нашия патньор трябва да го направи, но и тук не бива да се бърза, той може да не е стигнал още нивото за духовно развитие и ако го насилим, ще се получи противоречие и пак хабене на енергия. Партньорите може да не са готови, да са на различни нива на духовно развитие и не бива да си хабиме силите, да ги дърпаме назад. Да се приемаме такива каквито сме.

Любовта трябва да бъде нормална, а не само да се мисли за себе си и за нашите чувства, не бива да има обсебване и разни фикс идеи.
Любовта много хаби енергията при самозабравяне и не по-малко при прекаляване. Може да се стигне до липса на контрол над себе си или до прекален контрол върху другия. Да се гледа на връзката ни по-широко, демократично, да не сме настойчиви и да не се налагаме над другия.

В някои случаи човек започва прекалено да се жертва и забравя за собсвеното си развитие.

Липса на обич е също преграда.

Да се научиме да обичаме хората (или само един човек), но да бъде правилно, да не се забравят близките и приятелите ни. Да нямаме прекалени изисквания и да настояваме, да приемаме човека такъв какавто е, да не забравяме и за своето развитие.


4. ПРЕГРАДАТА НА МЕКУШАВОСТТА

Това са добри хора, които нямат воля, решителност, смелост и твърдост. Те изпадат във вечно колебание, слабоволие и самосъжаление, загуба на надеждата в себе си (слаб далак и панкреас – отслабва волята).

Знаейки за настъпването на неблагоприятен период ще бъдем предупредени и по-лесно ще преминем през страданията. Да се промени мястото и обкръжението, да останем за малко насаме, да се дистанцираме и преосмислим нещата от живота. Вътрешно да запазим силата си и да преодолеем преградите.


5. ПРЕГРАДАТА НА ПРАЗНИЯ ЖИВОТ

В мисленето може да имаме запушвания и прегради, които да преминем и разрешим. Понякога ни се струва, че нищо не сме изживели правилно, че нещо е било напразно, получава се разочарование. Запитваме се колко време сме загубили при неправилен начин на живот, на трениране. Осъзнаваме, че сме работили по някакво направление, но няма желаните резултати или пък резултатите са малко и само сме хабили силите си. Това може да се дължи на неправилен подход или на непостоянство от наша страна. Може също така да показва неблагоприятни периоди в хороскопа ни, да се види дали в дадена сфера може да се развие. Говори също така, че човек не е бил достатъчно усърден, липсвали са му правилни действия, липса на познания и по-слабо осъзнаване. В такива случаи ни е необходимо да се променим, да се отпушим, да променим подхода и ще има проходимост и разрешаване на проблемите. Трябва да се действа и отново да се опитва.


6. ПРЕГРАДАТА НА САМОДОВОЛСТВОТО

Понякога изпадаме в самодоволство от постигнати резултати и може да загубим реална представа за себе си. Другата крайност е самоосъждането и самоотравянето – те стопират развитието ни, загубваме обективното отношение към себе си. Самосъжалението е когато душата се свива, самоограничава се. И двете неща водят до застой в развитието ни. Стремежът е да бъдем по-скромни, защото има и по-добри от нас. Да не смятаме, че сме постигнали всичко, защото материята е в непрекъснато движение и "човек трябва да изисква повече от себе си и по-малко от другите". Трябва да се държи сметка за собствения ни характер и духовно ниво и да не изискваме от другите така, както от себе си.


7. ПРЕГРАДАТА НА МАНИИТЕ

Това са мании и зависимости от различни неща (дори към различни диети). Да уважаваме всичко, което ни е дала природата, да не фаворизираме едно нещо за сметка на друго, да не преминаваме границата и да ни обсеби.

Истинският човек трябва да е "тотолно свободен" от мании и различни зависимости, за да може да се развива свободно. Човек да е свободен от всякакъв вид страсти, които действат като примамка. Да не се отдават предпочитания и то прекалени към даден вид храна, напитки, дрехи, козметика и още много други неща от живота. Да има известен контрол, тук изниква въпросът "Кой кого ще контролира". Естествените нужди да се задоволяват, но да няма пристрастяване – това е въпрос на свободно избиране. Да се дава свобода на себе си и на другите.
Нужно е да се увеличи волята и да се премахнат маниите (засилването на далака и панкреаса засилва волята).


8. ПРЕГРАДАТА НА ТРУДНОСТИТЕ

Трудности на китайски се изписва с йероглифа КУН и представлява дърво – му, което не може да се развие, все едно е обградено със стени.

Трудности винаги ще има, но ако човек разбира различните природни закони и закономерности, то при трудностите и преодоляването им може да разшири съзнанието си. Не бива предварително да се настройваме към тях, защото се напрягаме и блокираме. Ако не можем да променим ситуацията, трябва вътрешно да останем спокойни, вътрешно да запазим хармонията си, мисловно не трябва да ни се отразява като блокаж, защото се блокира волята ни. Ако видим астрологически, че имаме период на трудности, трябва да знаем, че има моменти на спад и моменти на възход. "Мъдрият човек в трудни години се скрива, а в благоприятни години се проявява".

При трудности да преценим дали ще имаме сили да се преборим с тях и колко ще се изхабим.

Трудности по пътя на духовното развитие. Да не се забравя кое е по-ценно: да изхабим нервите, здравето и енергията или да съхраним вътрешната си хармония и да вървим напред. "Волът има толково косми по тялото си, колкото са и хората, които вървят по пътя на развитието. А колкото са рогата на вола, толкова са истински постигналите развитие". Останалите са обзети от "горчивото море на страданието", те нямат воля и се отклоняват от истинския път.

Ако в съдбата си имаме предпоставки за по-лек живот не е добре, такива хора се поддават на мързел и не могат да се развиват.


9. ПРЕГРАДАТА НА КАРМАТА

Карма това е причината и следствието - "каквото посееш, това ще пожънеш". Ако направим нещо противно на природните закони, то ще ти се върне на духовно ниво. Естествено е да идват моралните качества от човека – доброта, любов и др. Ако човек трудно се справя, е необходимо да си култивира характера, постъпките, вътрешния морал и доброта.

Човек трябва да има яснота как може да си навреди и как без хабене на енергия да премине през преградите.


10. ПРЕГРАДАТА НА ПОХВАЛИТЕ

Похвалите, това е стремеж на човек да чува само хубави неща за себе си, но не е възможно да се получат от всички хора. В Китай казват: "По-добре да те ругаят, отколкото да те хвалят". Градивната, добронамерена критика повече ще помогне, отколкото хвалбите. Те разсейват, размекват, развиват егоизъм.

Но понякога при липса на самоуважение има нужда от похвали, човек ще добие сили да действа. Има една необходимост да бъде похвален, но това да дойде по естествен начин. Но и при този случай не бива да се прекалява, развива се самолюбие, тщестлавие.

Също така и неправилната, незаслужена критика не бива да ни тревожи, а да се възприема с широко съзнание и разбиране.


11. ПРЕГРАДАТА НА СОБСТВЕНИЯ ИНДИВИДУАЛЕН ХАРАКТЕР

Собственият индивидуален характер не трябва да се налага на другите. Неправилните черти да се тушират, да се усъвършенстваме, да се развиваме. Погрешно е да се смята, че характерът ни е дадан в такъв вид един път завинаги и да си казваме, че "Ето на, такъв съм". Особено в обществото, в контактите с хората да не налагаме прекомерно собственият си характер, да се съобразяваме и снишаваме, да не предявяваме прекалено много изисквания (такъв чавек не се е превъзпитал), да се примиряваме с някои не дотам приятни неща и да не показваме капризите си и да караме другите да се съобразяват с нас и нашето его. Но не трябва и да се самоизмъчваме. В колектив да не бъдем център на внимание, да се постигне хармония с околните.
Да се развие способност за абстрахиране, особено като няма избор при попадане при неблагоприятни обстоятелства. Това може да стане като си представим, че ситуацията е временна и може да се промени.
В Китай казват:"Всичко може да ти бъде учител: трима души са пред теб, един от тях може да ти бъде учител". Хората от изтока от всичко могат да си вземат поука и сами се усъвършенстват и вървят напред. Важното е човек да бъде буден и да разбира нещата и посланията, които му се отправят.


12. ПРЕГРАДАТА НА БОГАТСТВОТО И ПАРИТЕ

Нуждата от пари е пряко свързана с нашето битие. Колкото една преграда е пряко свързана с нашия бит, толкова по-трудно тя се преминава.

Парите могат да се спечелят по различни начини – с работа, по наследство, от различни други източници. И за богатите и за бедните има прегради.

Преградата за богатия е, ако само трупа богатство и не може правилно да го използва, раздава безразборно, пилеене.
"Ако благородният човек се нуждае от пари, той трябва да има смислена, правилна причина за това, да не губи морала си". Парите трябва да се разглеждат като средство за правилно развитие. Ако имаш много пари те могат да са ти дадени за благородно дело, а не за да ги разпиляваш безпричинно.

Бедността също си има много причини: "За да дойдат парите при тебе, трябва да има определена причина за това".


13. ПРЕГРАДАТА НА БЕДНОСТТА

Цел от гледна точка на природата – хората да възстановят естествената си простота и доброта, да не ламтят за излишества, а как да запазят естествената си скромност. Богатството ни дава широта. Бедноста – ограничение за свиване, ограничени условия за живот. Тук е важно как да развиваме волята си и да не сме травмирани от бедността. От друга страна да не се гледа на нея като на нещо достойно и славно. Също така не бива да се обричаме на бедност – това е нещо твърде крайно. Независимо в какви условия се намираме, състоянието ни не бива да ни травмира, а да култивираме ценни качества – гъвкавост и възможност да се справим, адаптиране, няма условия за разхищение, учим се на икономии и да не харчим излишно. Да се учим да се радваме и на малкото. Във всяко положение човек може да се учи и да има полза за израстването си. От голямо значение за волята ни е – бедността ни травмира, лишава ни от много неща, живеем в стеснени рамки – това ни кара да проявим и да развием волата си. Целта е с едно отпуснато психично състояние да гледаме на бедността. Но същевременно не трябва да се травмираме и да се обричаме на бедност, а трябва да търсиме начини да променим и подобрим състоянието си. Да не развиваме примиренчество и леност.


14. ПРЕГРАДАТА НА НЕБРЕЖНОСТТА И НЕВНИМАНИЕТО

Грубият човек забравя детайлите, другите хора трябва да поправят грешките и действията му. На такъв човек му липсва финес и внимание, има повърхностно отношение към работата и към другите хора. Тази преграда ни учи на внимание и концентрация, по-сериозно да гледаме на действията си, да има сериозно отношение.


15. ПРЕГРАДАТА НА РЕВНОСТТА И ЗАВИСТТА

Това важи не само при любовни отношения, но и за всичко останало. Например някой човек е много напреднал, а ние не му се радваме, а му завиждаме, че има дадени способности, има повече възможности, а ние му търсим причини да го критикуваме – това пък е свързано с нашето его, защо и ние не можем да бъдем като него, това поражда ревност и завист.

Ревнувайки и завиждайки пречим не само на другите, но и на себе си. Трябва да се радваме на развитието на другите, да не се травмираме от постиженията им и да вървим по пътя си на развитие.


16. ИЗПИТАНИЕ НА ПРАЗНИТЕ ОБЕЩАНИЯ

"Огън и лед" – големи празни приказки, това е характерно за западния човек. На изток това се счита за неуважение към себе си и към другите, не е изпълнил принципите на отношенията "Казана дума вече не се връща в устата, тя е изминала вече 1000 ли". Целта е да се научим да говорим внимателно да бъдем достоверни в обещанията си, да се обещаве нещо, което има възможност и може да изпълни.


17. ВЪЗРАЖДАНЕ И ВЪЗРАЖДАНЕТО

Това означава връщане към изначалните корени – смисълът е в трите врати, от които тръгва възстановяването на енергията (3 око, сърдечна чакра и долен дан тиен). Тези три места при трениране "съживяват корена на живота" - да се развие и възстанови енергията, телесните течности чрез медитация, чрез външно набиране от природни източници. Когато те се напълнят с енергия и задвижат по меридианите, това е жизнена необходимост за живота ни. Можем да възстановим живота си чрез тях и да постигнем дълголетие.

В китайската астрология има отбелязани специални дни за по-благоприятно набиране на енергия. Новолуние – този, който се култивира трябва да следва природните закони и да следи промените на небесните тела. Слънцето и Луната ни влияят най-непосредствено. Също така и звездата Антарес – също много силна звезда, но Слънцето и Луната ни въздействат най-пълно. При пълнолуние Слънцето и Луната като дискове са еднакви по размери. Ян и Ин – пълна хармония.
Слънце Ян = Луна Ин. Дисковете са изпълнени – пълнолуние.

Смяната на един лунен месец с друг лунен месец е новолуние. В това време Слънцето и Луната са срещуположни. Слънце Луна Земя - опозиция, стълкновение, новолуние.

Сравнително голямо е влиянието върху човека по време на новолуние. Медицината е доказала влиянието на луната върху човешкото здраве.
Всеки месец между 28 л. д. преди 1 л. д. сутринта на самото новолуние Луната започва да приема слънчевата светлина, започва да свети и да се увеличава и да отразява слънчевата светлина. В И Дзин това е триграма на ДЖЪН – гръм.

Новолунието е моментът, в който Небето и Земята са като в един хаос, но по време на него ин и ян се сливат в едно и се поражда новата енергия. Природата оказва чудно въздействие върху човека, който тренира – да се използват тези два дни за активна медитация за набиране на чиста енергия. На навечерието на новолунието, когато започва да се увеличава ян енергията, отговаря хексаграмата ФУ – възкръсване.

Трениращите по това време могат да усетят следните явления по време на медитация – топъл поток на енергия в корема и половите органи; видение на червено, огнено слънце в корема; видение на сребърна луна или огнено червено слънце пред 3 око (това може да се усети и след 100 дена трениране на ци-гун). На сън може да сънуваме нещо, което да е свързано с пораждане. "Хиляди растения могат да поникнат" Постепенно чувстваме затопляне на цялото тяло, ставаме по-здрави и по-жизнени.

В стара книга по ци-гун "Цан тон чи" в глава 60 се казва:"В нощта на новолунието, когато се появява ян енергията и тя започва да се поражда, е време на хаос, на сливане на ин и ян – прекрасен момент (между мъжа и жената). Мъжът дава, а жената приема. От телата и сърцата им се отделят ценни компоненти и течности. Тогава изначалните енергии и на двамата също се сливат, в съединението се постига единство". Ако си заченат или се родиш в момент на новолуние е много хубаво според китайците.

Когато Земята е между Слънцето и Луната, тя улавя повече лъчи и затова благоприятните ценни компоненти и течности се получават от разликата в температурата от енергията на Слънцето и Луната. По време на медитация тялото се затопля, регулира се, има баланс на ин и ян. Част от активноста на ян се трансформира в телесни течности – течности на дълголетието; слюнчената течност – еликсир, нефритен еликсир; сърцето – "течни бисери"; бял дроб – "златна течност"; бъбреците – "телесни течности" всичко това са ценни компоненти, които подхранват тялото ни.


18. ПРЕГРАДАТА НА ФАЛШИВИТЕ ЗНАНИЯ

Когато имаме погрешни, неправилни знания или недостатъчни, ние се самозалъгваме и може да се стигне до големи грешки. Критерий за нещата трябва да ни бъде кое е правилно и кое не е, важно ли е, от кой тип е ин или ян, от кой елемент, от предродовия период ли е или се е появило след раждане – да е временно. Ако знаем частично, то също е непълно и можем да се подведем. "На света има объркани хора, които не знаят как да тренират и да се култивирати т.к. се лъжат, че знаят, подлъгват и другите и грешат. Знаят началото, но не знаят края. Имат погрешни знания и обучават другите на тях." Фалшивите познания са повтаряни сто хилади пъти и са се утвърдили като истински, а истинските все още не са утвърдени.

Истинското посвещение изисква цялостно издигане – дух и материя да се издигнат едновременно, а не да се развива само едното.


19. ПРЕГРАДАТА НА ОМРАЗАТА

Мрази този, който не разбира природните истини. "Обърканите хора не знаят колко пагубна може да бъде омразата. Ако не им се обръща внимание, завиждат на способностите на другите, при лошо настроение, при недостиг на пари и богатство, при критика, като помнят как са ги излъгали, като помнят как са ги пренебрегнали – всичко това поражда омраза". Нормално е да се сблъскваме с хора и обстоятелства, които ни причиняват мъки и страдания, но ако ни води омразата, тя ще ни блокира енергията и ще ни пречи да се развиваме. Пагубна е за този, който мрази.


20. ПРЕГРАДАТА НА МИСТИКАТА

Недостатъчните знания за нещата пораждат мистиката, при неправилни познания се стига до обожествяване. Незнанието се обвива в мистика, при липса на познания истината не се разкрива.


21. ПРЕГРАДАТА НА РЕЧТА И ЕЗИКА

"Човек трябва да се научи да говори правилно, защото говори от сутрин до вечер". Говоренето много изхабява енергията. Може да предизвика недоразумения, проблеми и др. "Когато си отвориш устата, духът и енергията се разсейват, а като си развържеш езика, започват спорове". "Това, което влиза в устата, трябва да е чисто, това, което ядем, трябва да е чисто. Влязло в устата не може вече да се извади. Това, което излиза от устата, да е чисто и ясно – точни думи, но по-малко, да се разбира кое е важното и нужното". "Външно се тренират ставите и костите, а вътрешно устата да мълчи".

Говорът много изхабява енергията. Мълчание – трениране на волята, да се вглъбява, време за размисли като съзерцание. Контрол на езика – да внимаваме, да бъдем будни. Най-лесно се нарушава тази застава – да се каже, което е нужна, а излишните думи да се премълчат. Словото може да издигне човека, но може и да го унищожи. Развиването на речта води до точност и пестеливост на думи, до каляване на волята.


22. ПРЕГРАДАТА НА МЪРЗЕЛА

"В мързела човек се учи на покой" – има време за себе си, да осъзнае много неща по време на медитация. Но прекалено многото мързел води до застой, не сме прекалено активни, вътрешна слабост и воля на духа на съзнанието. "Ароматът идва от смъртта, сладкото произтича от горчивото, защото когато човек е постоянен и активен той ще има постижения." Но не бива да бъде активен само за себе си, а да прави добро и за другите. "Активният човек или ще строи мостове, ще събира билки, ще гради училища, ще помага на старите и така ден след ден, час след час натрупват морал, а мързеливите хора отбягват отдалече".
Мързелът, когато е прекален, и почивката, като нещо нужно, не бива де се бъркат.


23. ЗАСТАВА НА НАТРУПВАНЕТО НА ДЪЛГОВЕ

Това са всякакви дългове, дори и нерешени проблеми във взаимоотношенията. Рано или късно всичко трябва да се разреши хармонично. Ако трениращите хора носят по-голяма торба с много дългове и проблеми трудно ще вървят напред, а по-леката раница – по-лесно ще вървят напред по пътя на развитието.


24. ПРЕГРАДАТА НА СТРАСТИТЕ (СЕКСУАЛНИ)

Издигането е сериозна работа и никакви страсти ни бива да отклоняват човека от пътя му, по-умерен сексуален живот. При прекаляване се изхабяват телесните течности, забавя се основното развитие, води до цялостно изхабяване. При първите 100 дена трениране на ци-гун е желателно да се избягва секс за по-бързо отваряне на малката орбита.


25. ПРЕГРАДАТА НА ВНЕЗАПНОСТТА

Как ще реагираме на внезапни, неочаквани събития, учи ни да бъдем по-будни, калява ни да развиваме правилни реакции, да помагаме на другите, да не изпадаме в ужас и стрес, да реагираме бързо и адекватно да се противодейства на ситуацията, за да не ни нарани. Да мислим цялостно и трезво. Бърз и правилен отговор на нещата.


26. ПРЕГРАДАТА НА ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО

Когато не можем да използваме цялостно нашия вътрешен потенциал, защото сме ограничени от времето и пространството – общество, нрави и др., с които да се съобразяваме, но това да бъде до известна степен. Съобразяваме се със законите, но не и с неправилните традиции и обичаи, да осъзнаем, че са такива и да ги надскочим. Да имаме критерии кое е полезно и кое е вредно, да проявим толерантност или пък да го изхвърлим от пътя си. Пътят на човека е като орбита на планета лично и само за него, но трябва да са съобразяваме с всевъзможни отношения с обкръжаващия ни свят. Може да има обстоятелства и хора, които те карат да промениш пътя си. Все пак трябва принципно да отстояваме правилното си развитие. Човек да следва своята орбита на развитие – да промени навиците си, мястото, да отговарят на вътрешната му потребност за развитие. Да се следват големите принципи. Учи ни на постоянство за отстояване на идеите ни, да не се проявява мекушавост, да се отстояват с твърдост и решителност. Небесното и земното право са по-силни от човешкото. Ти може да имаш някакви права, но ако нямаш небесно и земно право, може да бъдеш спрян по пътя на развитие.


27. ПРЕГРАДАТА НА ДОГАДКИТЕ И СЪМНЕНИЯТА

Това е когато човек няма ясна представа, съмнява се, често не може да овладее нещата. Липсват ни ясни критерии за нещата и няма анализ на правилните решения, защото няма ясни критерии да ги определиш. Получава се, когато няма добър и правилен учител да насочи човека или пък той не познава природните закони и закономерности и не е наясно как да постъпи. В древен Китай казват: "Да намериш ясен учител е благоденствие". Тук ключът е, че външно на вид много от нещата са много оплетени и неразрешими, ако погледнем обективно – те се опростяват и стават разрешими. Ключът е яснота.


28. ПРЕГРАДАТА НА СПОСОБНОСТИТЕ И ЗНАНИЯТА

Това е, когато човек ги има, но не може да ги използва поради плахост и не може да ги прояви. Всеки има някакви дарби и не е случайно, че ги имаме, да не ги пренебрегваме, да ги изявяваме, а не да си вредим. Когато имаме прекалено много знания се стига до объркване, възгордяване, може да се забрави кое е най-важното, да изпаднем в самозаблуда. Да не се разпиляваме в много посоки, а да се съсредоточим над нещо важно, което да бъде полезно за човека и за другите. Или когато се трупат безмислени познания – стига се до преумора, самонаказване.


29. ПРЕГРАДАТА НА БОЛЕСТИТЕ

Даосите казват, че има 81 вида болести. "Истинското злато се прави в голям огън, чистият лотос излиза от тинята". Болестите най-често се проявяват от неправилен начин на живот. Чрез тази застава се проверява каква ти е волята, как се справяш, какво е качеството на материята на човека – дали волята е истинска. Ако се страхуваме, волята и мисълта ни се лутат, т.е. душата ни не е стабилна. Ако има неправилни мисли, можем да си докараме болести, а малката болест да стане голяма. Тук ключът за преминаване на заставата е съзнателност и активност в борбата с болестите.


30. ПРЕГРАДАТА НА МЪКИТЕ И ГОРЧИВИНИТЕ В ЖИВОТА

Изпитваме страх от тях – не бива да ги търсим или пък, когато дойдат, да се страхуваме от тях."Китайците могат да ядат много горчиво, каквито и да са подправките в ястията, такъв е и животът". На човек му се дават толкова изпитания, колкото може да понесе. Лек живот – издигната материя. Ако гледа мъчно на нещата – проблемите са при него. При трениране на психиката – всичко може да бъде смекчено и да не изглежда толкова трудно.


31. ПРЕГРАДАТА НА ХИМЕРИТЕ И НА НЕПОСТИЖИМИТЕ ИДЕИ

Тя ни учи да живеем в реалния сват, а не да витаем в облаците на мечтите си. Човек трябва да е стъпил здраво на земята и да бъде в настоящето, а не да бъде в миналото или в бъдещето.


32. ПРЕГРАДАТА НА ИЗБУХЛИВОСТТА И ПРИБЪРЗАНОСТТА

Характерно е, че човек няма търпение и вечно бърза. "Когато Огънят се поражда от Дървото, неизбежно ще има бедствия". В края на пролетта и началото на лятото метаболизмът става силен (Дървото се трансформира в Огън), има бързо развитие – склонност към избухване, възпламеняване, забързаност. Да се научи да ги контролира, да ги регулира.

Китайски философ Мин Дзъ, последовател на Конфуций, казва: "Който има силна воля и постоянство, той не избухва и умее да не бърза". Началният дух при избухване напуска сърцето и тогава духът е обезпокоен и започва да блуждае. Той не е в сърцето и то започва да гори – вътрешна горещина, зачервяване и др. Телесните течности се изхабяват – вътрешният огън води до изпотяване, изпаряване. Има недостиг на ин енергия, тя се разпилява и така "3 -те скъпоценности дзин, чи, шън биват наранени", изхабяваме се вътрешно, хаби истинската си енергия, а външно губи морала си (неразумни действия), обърква му характерът и поведението, животът му става нестабилен. Поведението и сърцето трябва да бъдат хладни, защото нищо не може да ги развълнува "като замразен лед", "като езерна вода". Това е ключът за преминаване на тази преграда – когато се натъкнем на нуедачи, да ги проедолеем със сдържаност и спокойствие.


33. ПРЕГРАДАТА НА НЕПОСТОЯНСТВОТО

Много често започваме нещо, но не го завършваме – това е характерно за темпераментните хора, когато човек започва с голям ентусиазъм, много се пали по нещо и след това охладнява и изоставя нещата. Причината е най-вече в липсата на вътрешна стабилност (воля и постоянство). Човек мени желанията си, няма търпение да си удържи на думата и да завърши. Човек има желание, но му липсва стабилност и търпение, за да постигне своите желания и идеи. Прекъсват започнатото. Нужно е засилване и каляване на волята и търпението, да се засили вътрешната стабилност. Това е необходимо и за трениращите – да имат търпение и постоянство. При медитация се променя нагласата на човека – той става по-стабилен, може да се справи с вътрешната си дисхармония.


34. ПРЕГРАДАТА НА ИЛЮЗОРНИТЕ ВИДЕНИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

Когато човек засилва пророческите си дарби и усещания по време на медитация или при започване развитието на сензориката, се виждат красиви, прекрасни изгледи, местности, моменти от бъдещето и миналото, също и ужасни видения, срещи със същества от друг свят, контактьорство, зли духове и други ясновидски качества. Тогава човек лесно тръгва по една странична пътека, която го води до задънена улица и си хаби силите, заблуждава се, че може много. Но също така той може да го прави от искрено желание да помогне на другите.
Това е едно голямо предупреждение в процеса на развитие на сензориката как да се отнасяме правилно към видяното и усетеното, заради тях да не забравяме за по-важното, да не се отклоняваме от пътя си на развитие. Да не се впечатляваме много и да не прекаляваме с тези неща, да бъде умерено.
В древна книга по ци-гун се казва, че "Има 7 типа илюзорни видения". "Човек, който развива сензориката си, се натъква на различни странни, ужасни, приятни видения. Когато той ги види, лесно може да се отклони от голямото Дао и да загуби връзка с пътя"


35. САМОТАТА КАТО ИЗПИТАНИЕ

Ако нямаме какво да правим, самотата е много вредна, но тя може да бъде благоденствие и радост. Ако човек няма много приятели и познати или пък няма семейство, може да не е добре за него, но пък и многото време за общуване може само да му изгуби времето и енергията. "Уединението и самотата носят покой и може да се постигне дълголетие". Самотата може да носи радост в тишината и да съдейства на човека за развитието му. Човек може да бъде сам и да не се чувства самотен, т.е. самотата ни е нужна понякога, особено когато започне процес на култивиране.


36. ПРЕГРАДАТА НА МАНИПУЛАЦИИТЕ

Когато човек е често с други хора или живее с тях, в семейство, приятели, известни личности, учители и др. то той малко или много се влияе от тях. Но ако човек нарочно иска да повлияе на другите в своя полза, а не заради доброто на другите, и когато е субективен, лесно се стига до манипулиране. При манипулиране се нарушават природните закони, задоволяване на егото. Дори да имаме сили за манипулация, трябва да развиваме отговорност за избягване на манипулирането с егоистична цел.


37. ПРЕГРАДАТА НА ГРИЖОВНОСТТА

Когато човек по природа обича да се раздава и да обсипва с грижи другите хора, но и тук не бива да се прекалява и да се стига до крайност. Това може да доведе до досадно и вредно положение, до стресиращ натиск, да не се дава свобода, като понякога дори не е необходимо да се дава помощ, да се оставят сами да порастнат и да се развиват.


38. ПРЕГРАДАТА НА ПРЕУВЕЛИЧЕНИЯТА И ЛЪЖИТЕ

Когато ни кажат нещо хубаво и ни става приятно. Поощряването е допустимо, но ако се прави с истински думи. То ако се преувеличава и лъже това вреди и на самия човек и на другите. Това води до възгордяване и подвеждане, когато човек надценява своите възможност и постижения и смята, че има много умения или не осъзнава на какво ниво е, но нарочно лъже. При тренирането, ако току що научи някакви техники и човек вече се смята за много талантлив и способен, и дава неправилна оценка за себе си. Така лъже себе си и другите. Такъв човек не носи отговорност и ако му се довериш можеш да сгрешиш, опасно е.


39. ПРЕГРАДАТА НА СЛАВАТА И ИЗВЕСТНОСТТА

Когато човек придобие известност, той лесно се размеква и разсейва. "Когато човек е придобил слава, сърцето да е спокойно, а характерът да е стабилен като здрава стена". Когато човек стане известен, е важно да бъде изключително внимателен какво говори и какво прави – да бъдат правилни, дори малко да сгреши и ще се отчете като голяма грешка, защото всички го гледат и наблюдават. Да бъде много отговорен, да внимава, да се самонаблюдава. Някои може да му подражават, а други да му търсят недостатъците. Това е изпитание как да си опазим чистотата и да не грешим, да не се възгордяваме, да не се поддаваме на корупция и рекет. "Славата може да обърка душата и характера. Славата може да погуби човека. Славата е голямо мъчение, славата е като огнена пещ". В период на слава целта е как да не нараним себе си и другите - душата, енергията и тялото. Изисква от нас да се научим на голяма отговорност. Има много хора, които са били известни и са се славили в професията си, но са съумяли да запазят силата на чистотата си без да се възгордяват и да грешат.


40. ПРЕГРАДАТА НА ТЪРСЕНЕТО НА БЪРЗИ РЕЗУЛТАТИ

"Голямото дело по-бавно се постига". Голямото развитие не става бързо. Изисква се време и постоянство в тренирането и постепенно усърдният ни труд ще даде резултати. Натрупването на енергия е постепенно и изисква време." Дори да намериш добър и ясен учител, ако ти си непостоянен и не следваш напътствията, нищо не можеш да постигнеш". Скъпоценните камъни са толкова красиви, защото са се образували вследствие на дълъг процес на прочистване и развитие. Така е и при хората при истинското развитие и усъвършенстване. "При страничните пътеки на малкото Дао лесно се виждат резултати, но успехите са трудни и ако дълго се лутаме в тях, ще понесем вреда. А истинското голямо Дао, понеже се тренира изначалната енергия, която няма видима форма, трудно виждаме резултати, но успехите са лесни и гарантирани стига да имаш време и постоянство да ги следваш".


41. ПРЕГРАДАТА НА ОТСЛАБНАЛАТА ВОЛЯ

"Съдбата ми е в мен, а не в небето" Например Джан Сен фън на 70 годишна възраст започва де се занимава с усъвършенстване, Лю Дун бин на 64 години, Гъ Хун – започва над 64 години. И всички те много напредват, въпреки възрастта си. Така че възрастта и условията (пространство и време), в които се намираме, не са пречка за развитието ни. Има хора, които са по-стари, но постигат развитие, защото са със силна воля. А има хора, които, въпреки че са млади, поради слаба воля не постигат Дао. "Управителят на Ада не те вика, а ти сам отиваш към него"


42. ПРЕГРАДАТА НА ПОЗОРА И СРАМА

Сърцето и душата на трениращия трябва да е "твърдо като планина и дълбоко като безкрайното море", т.е. да може да приема всичко, всякакви удари от съдбата. Планината могат да я обвият облаци и мъгли, дъжд я вали, вилнее вятър и снегове я покриват, но тя не се вълнува и клати, а търпи и устоява на всичко. Трениращият може да издържи и изтърпи неща, които другите не приемат и не издържат. "Ако не знае колко е ценен и важен, накрая няма да е ценен и важен" т.е ,ако не си знае достойнството, накрая ще си изгуби достойнството и уважението. Когато човек само знае нагоре, а не знае що е долу, когато иска да е по-високо, а не знае що е да си на по-ниско – не ще се развие. Трябва да се тренира при всякакви условия. Може много срамни и позорни неща да се случат, нещо което другите не биха могли да приемат и да издържат, но трениращият човек ще издържи, ще устои и ще ги превъзмогне. Целта е каляване на волята.


43. ПРЕГРАДАТА НА ГРОЗОТАТА

Един от 8-те безсмъртни от голям красавец се превръща в грозен инвалид, куцащ с единия крак. Смятало се е, че като е грозен няма да успее, не го харесват и т.н. "По-добре е да си грозен, отколкото да си красив". Колкото си по-ненатрапчив, по-лесно минаваш покрай лошите явления. Красивите хора привличат много и най-различни хора и обстоятелства – добри и лоши.


44. ПРЕГРАДАТА НА ЕГОТО И ЕГОЦЕНТРИЗМА

"Когато има полза за себе си, бързо протяга ръка да вземе и си подава главата; а когато няма полза за него, потайно скрива тяло и свива рамене", когато всички или повечето действия и мисли са насочени към егото.

Ключът към регулиране на това е човек да се постави в положението на другия. "Като видиш, че някой е щастлив, да се радваш на щастието му; като видиш някой да е тъжен, да влезеш в положението му и да се опиташ да му помогнеш; като видиш, че човек е загубил нещо важно или някого, да влезеш в положението му". Да се помага на всички и навсякъде според твоите възможности, да влизаш в положението на роднините, колегите, съседи и приятели.


45. ПРЕГРАДАТА НА ДИСТАНЦИЯТА

Когато човек пази известна дистанция в отношенията си с другите – това е най-добре, нито прекалена близост, нито прекалено отчуждаване. Отношенията между хората да бъдат умерени. Така ще запази вътрешната си свобода. Когато се наруши дистанцията - до каква степен позволяваш на другия да се доближи до теб, за да не се получи така, че той да се възползва от теб, може да ти навреди. До каква степен ще допуснеш един човек до себе си, ако помогнеш веднъж, може да злоупотреби с теб и да доведе до положение на разочарование и огорчение.


46. ПРЕГРАДАТА НА КЛИМАТИЧНИТЕ УСЛОВИЯ

"Преградата на студа и горещината". Човек трабва да тренира при всякакви условия – да се калява, но разумно. С регулиране на психиката и с медитация може да се регулира усещането на тялото за студ или топлина, да приеме фалшивото и да се абстрахира от истинското положение. Чрез трениране може да се постигне състояние на дистанциране от климата.


47. ПРЕГРАДАТА НА МАГИЯТА НА КНИГИТЕ

Това се получава, когато книгите и знанията ни омагьосват и привличат прекалено – човек, който само чете и чете и нищо не го интересува около него. Нищо не може сто процента, напълно да бъде изразено, точно предадено с каквито и да е думи и на какъвто и да е език.
Книгите дават основните принципи на вселената, но фините, невидимите явления в природата не могат да бъдат изразени на какъвто и да е човешки език. Правилно написаните книги са като будители и посочват пътя, по който да вървим.

"Затова животът и съдбата са толкова естествени и затова голямото Дао е толкова чудно – защото не могат да бъдат описани с думи".
Има хора, които са просто обсебени от книгите (от интернет) и не могат да се ориентират къде са, губят структурата за нещата. Изпадат в илюзии и фантазии. Когато е в по-малка степен се превръщат в зубрачи, книжни плъхови, откъсват се от действителността. А в по-голяма степен могат да полудеят. Това е като ходенето по много курсове, постоянното лутане из интернет за повече информация. Само слушаш, слушаш, слушаш и четеш ли четеш – но дали наистина си помагаш и имаш ли полза от това, дали това ти помага много в издигането? Или е само до известна степен. Трябва да има съчетание на теорията и практиката. Човек има нужда от информация и познания, но въпроса е да се ориентира в правилните и истински полезните за него знания.

"Животът е толкова разнообразен и цялостен, но трябва сам да го изпиташ"


48. ПРЕГРАДАТА НА БАВНИТЕ ДЕЙСТВИЯ

Учи ни на търпение, да го проявяваме в движението си към другите. Целта е каляване на волята, защото по-бързите действия водят до изхабяване на енергията.


49. ПРЕГРАДАТА НА ВРЕМЕННИТЕ ТЕНДЕНЦИИ

Това са сляпо следване на: модата, пушене, дрогиране, всевъзможни диети, при които може да се загуби вътрешната същност. Човек, който има правилни мисли и знания, ще преценява кое е добро за него и кое не е. Целта е развиване на волята.


50. ПРЕГРАДАТА НА ВЪНШНИТЕ ФОРМИ И УКРАШЕНИЯТА

По своята същност външните форми и украшенията не са лошо нещо. Но следването им, претрупването с външни форми може да доведе до това да се загуби представа кое е по-ценно, не бива да се изпада в заблуда и да се изгубят критериите за правилното. Също води до голямо изхабяване и забавяне по пътя на развитието.

автор: Сюе Джъ Чън
превод: Анна Пешева

[Black]

Благодаря за добре свършената работа и старанието:) Но спрях още на третата преграда,прекалено зредена е с отрицание.Като видя дългия списък с ПРЕЧКИ,ТРУДНОСТИ,ПРЕГРАДИ на пътя ми към себепознанието и усъвършенстването се поражда чувството за несигурност в успеха,за прекалено големи и трудни препядствия и едва ли не за невъзможност на успех.С други думи вместо да ми помагат те посяват в мен убеждението ,че няма да се справя което не ми допада съвсем.Това е само мое чувство и се извинявам ако съм бил рязък или груб с искреността си.Въпреки това е похвално старанието и енергията ти и съм благодарен на теб и на всички като теб

[venus]

На мен пък този текст ми даде усещане за изключителна сила и яснота. Минах по точките, гледайки се отстрани и опитвайки се да преценя къде не се справям добре. Когато бъде подбутнат умът, дава добри резултати Ако се замислим върху себе си, има шанс да се открием (и променим), ако не го направим - оставаме на същото положение.

[Black]

Така е.Аз съм по-назад в това отношение ,но работя усилено по въпроса,надявам се скоро да стигна и до това ниво на възприятие.

[venus]

Искам да споделя два цитата от уважвани автори, свързани с темата:

Най-важният момент в човешкия живот е когато в съзнанието постъпва първият сигнал, че в него не всичко е наред. Че там няма единство и се води борба между реално съществуващи висши и низши начала. Човек може да наблюдава тази борба и съзнателно да влияе на нейния изход. Но това не е просто. И подсъзнанието, и духът имат свои причини да скриват от съзнанието съществуването и мотивите си; понякога те дори предпочитат да замълчат, за да не се разкрият. Но въпреки това тяхната дейност и взаимодействието им не преминават безследно. По косвени признаци човек може да се ориентира в онова, което става вътре в него. Отначало той ще се съмнява, но след време съмненията постепенно ще изчезнат.

Главната цел на духа е еволюционният растеж на човека и осъзнаването на истинската му същност. По този начин духът иска да се появи пред съзнанието Но подсъзнанието по различни причини пречи. Главната причина е, че съзнанието не е готово да възприеме откровенията на духа. Това е дълъг и мъчителен процес, и подсъзнанието е негов ограничител, макар не винаги да действа адекватно.

И така, главна задача на висшето "Аз" е разширяването на духовното зрение и, следователно - на същностното съзнание. Сега е ясно защо подсъзнанието хвърля толкова усилия да се маскира и да спре разширяването на съзнанието. Защото разкриващият се духовен взор се обръща навътре и започва да осветява хитрите механизми на подсъзнанието, и - о, какъв ужас! - беззащитното и уязвимо его. Много от това, което той ще открие, ще бъде изпепелено на място. Животът на човек, отварящ своето духовно зрение, минава под постоянен погребален звън: той на части погребва низшите програми на своето подсъзнание, заменяйки ги с по-висши. Това е темата за очищение чрез страданието. Но не страданието очиства, а пробуждащия се духовен взор. Страданието само съпровожда неговото пробуждане, сигнализирайки за умиране на част от егото. За съжаление не всяко страдание очиства. Разликата между очистващото страдание и мазохистичното страдание се заключава, първо, в усещането за вътрешна работа и второ - в появяващите се усещания за вътрешно обновление, вътрешна свобода и разширяване на съзнанието.

А. Подводни, "Карма и подсъзнание"

[venus]

Най-сериозните изживявания при навлизането във висшите светове са срещите с "Пазачът на прага". Има не само един, а двама, един "малък" и един "голям" "Пазач на прага".

Първият от тях пресреща човек тогава, когато свързващите нишки между воля, мислене и чувства започват да се рушат в по-фините тела (астралното тяло и етерното тяло). А пред "Големия Пазач на прага" човек застава, когато свързващите нишки бъдат прекъснати в самото физическо тяло, и преди всичко в мозъка.

"Малкият Пазач на Прага" е едно напълно самостоятелно Същество. Той е незабележим от човека, преди издигането му до определена еволюционна степен. Тук ще опишем само някои от неговите най-характерни качества.

Най-напред ще се опитаме да представим срещата на окултният ученик с "Пазачът на прага" под формата на разказ. Едва след тази среща окултният ученик е убеден, че връзките между мислене, чувства и воля са разкъсани. Едно ужасяващо и подобно на призрак Същество се изправя пред ученика. Сега той се нуждае от цялото присъствие на Духа, от цялото доверие и цялата сигурност, която е постигнал в хода на своето окултно познание.

"Пазачът" оповестява своето присъствие приблизително по следния начин: "Досега ти беше направляван от могъщи и невидими сили". През твоите досегашни прераждания, те правиха така, че след всяка от твоите добри постъпки идваше награда, а след всяка лоша - наказание. Благодарение на тях ти оформи своя характер чрез личните си опитности и мисли. Те подреждаха твоята съдба. Те определяха размерите на радостта и болката в сегашното ти въплъщение според цялостното ти поведение в твоите предишни въплъщения. Те властвуваха над теб под формата на всеобхватния закон на Кармата.

Сега тези сили губят част от своята власт над теб. А част от техните задължения към теб, ще трябва да поемеш самият ти. До скоро ти често беше връхлитан от тежки удари на съдбата, без да знаеш защо. Те са последиците от твоите злодеяния, извършени в твоите минали прераждания. Или пък неочаквано си срещал радост и щастие в живота. Те също са последиците от твоите предишни дела. Ето, в своя характер ти откриваш и добри страни, и отвратителни белези. Ти сам си ги създал чрез твоите предишни изживявания и мисли. Само че досега ти нямаше никаква представа за всичко това; ти виждаше видимите действия, но не и кармичните сили. А те, кармичните сили, обхващаха всичките ти минали дела, както и най-скритите ти мисли и чувства. И тъкмо те преопределяха твоя сегашен живот.

Сега обаче пред теб ще се открият всички добри и всички лоши страни от твоите минали прераждания. Досега те бяха скрити в твоята собствено същност, но ти не можеше да ги видиш, както не можеш да видиш и своя мозък. А ето, че от този момент, те се отделят от теб и напускат твоята личност. Сега те приемат самостоятелен облик и ти можеш да го виждаш, както виждаш камъните и растенията във външния свят.

И ето - самият аз съм това Същество, което си изгради тяло чрез твоите благородни постъпки и чрез твоите злодеяния. Моят ужасяващ образ е извлечен от равносметката на твоя собствен живот. Досега ти ме носеше в себе си без да ме виждаш и това беше благородно за теб. Защото твоята съдба, с присъщата й мъдрост, можеше да заличава и без твое знание отвратителни белези в моя образ.

Но сега, след като излизам навън от теб, напуска те също и тази скрита мъдрост на твоята съдба. Занапред тя няма да се грижи повече за теб. Грижата поемаш само ти. А аз трябва да се превърна в едно съвършено и сияйно Същество, ако не искам да потъна в гибел и разрушение. Ако би се случвала тази беда, бих те завлякъл със себе си в един мрачен, прокълнат свят. Но сега, за да я избегнеш, твоята собствена мъдрост трябва да е толкова голяма, че да се справи със задачата, която по-рано изпълняваше скритата за теб космическа мъдрост. И когато прекрачиш моят праг, аз няма да те напусна нито за миг. Сега вече, винаги щом разсъждаваш неправилно, отблъскващата и демонична маска на моя образ, ще се изправя веднага пред теб. Едва когато поправиш миналите си грешки и си пречистен до такава степен, че злодеянията ще са напълно невъзможни за теб, злокобната маска ще се преобрази в нещо приказно красиво. И тогава аз ще мога - в името на твоите бъдещи действия - да се съединя отново с теб. Обаче моят праг е изграден не от друго, а от твоите собствени страхове, както и от ужаса пред онази сила, чиято отговорност спрямо твоите действия и мисли, сега ще трябва да поемеш самият ти. Ако ти все още се боиш да поемеш съдбата си в свои ръце, това означава, че моят праг не е довършен. А липсва ли и най-малкият градивен камък, ти напразно ще се опитваш да го преминеш. Изобщо не се опитвай да го прекрачиш, преди да си отхвърлил всеки страх и преди да се почувствуваш готов за най-висшата отговорност.

Досега аз напусках твоята личност, само когато смъртта те отнемаше от живота. Но и тогава моят образ оставаше скрит и неразгадаем за теб. Забелязваха ме само кармичните сили, които бдяха над теб, и които - според това как изглеждах - започваха да изграждат в междинния период между смъртта и поредното ново раждане твоите сили и способности за новия ти земен живот, когато ще работиш за облагородяването на моя образ и за крайната цел на твоята еволюция. Разбира се, самият аз, и по-точно моето несъвършенство беше причината, която непрекъснато принуждаваше кармичните сили да те връщат към нови и нови въплъщения на Земята. Умираше ли ти, появявах се и аз; заради мен господарите на кармата искаха и твоето следващо прераждане. И едва след като в хода на твоите прераждания, ти би ме преобразил съвсем несъзнателно в едно съвършено Същество, ти би се освободил от силите на смъртта, за да се съединиш окончателно с мен и заедно с мен да преминеш в безсмъртието. Ето как заставам аз днес видим пред теб, както впрочем, макар и невидим, винаги съм стоял до теб в часа на твоята смърт. Прекрачвайки моя праг, ти навлизаш в царството, което иначе те очаква след физическата смърт. Ти влизаш в него, и то в пълно съзнание; от тук нататък, докато ти бродиш в сетивния свят на земята, ще бродиш също и в царството на смъртта, което е не друго, а царство на вечния живот. Аз наистина съм Ангелът на смъртта, но в същото време аз съм вестителя на висшия, никога непресъхващ живот. Чрез мен ти умираш в живото тяло, за да се родиш отново за едно неразрушимо съществувание.

В царството, където ти пристъпваш, ще срещнеш и свръхсетивни Същества. Блаженството ще бъде твой сигурен дял в това царство. Но първото запознанство в този свят трябваше да бъда самият аз, аз който съм твое собствено създание. По-рано аз съществувах чрез твоя собствен живот; обаче сега благодарение на теб се пробуждам за мой личен живот и стоя пред теб като видим съдия на твоите бъдещи дела, а може би и като твой вечен обвинител. Ти можа да ме създадеш, но същевременно пое и задължението да ме преобразиш в едно прекрасно Същество."

Колкото и ужасяващ да е образът на Пазача, той е резултат от целия предишен живот, от характера на окултния ученик; това окултно събитие е породено от самия него. И това раждане е предизвикано от разцепването на трите основни сили на душата - воля, мислене и чувства. Изправени сме пред едно разтърсващо изживяване: за първи път човек усеща, че сам дава живот на едно духовно същество.

Сега окултният ученик трябва да се окаже подготвен и да понесе ужасяващата среща без какъвто и да е страх; у себе си той трябва да усети достатъчно сила и напълно съзнателно да поеме грижата за преобразяването на "пазачът" в едно приказно същество.

Рудолф Щайнер, "Как се постигат познания за висшите светове"

[Black]

И аз искам да споделя цитат, мнението на автора, което съвпада и с мойте разбирания.

1. ПРОСВЕТЛЕНИЕ ЧРЕЗ СТРАДАНИЕ.

Докато изминавате първия път, вие се учите посредством процес, който аз наричам просветление чрез страдание. В някакъв момент от живота, който няма нищо общо с възрастта ви, си задавате въпроса: „Защо аз?" тъй като ви се е случило нещо болезнено или тежко. Това може да бъде например нежелана раздяла - тогава прекарвате времето си в страдание и гадаене как и защо ви е сполетяло това нещастие. След време, когато се оправите, можете да погледнете назад и да кажете: „Сега знам защо трябваше да премина през тази раздяла" и вече ретроспективно проумявате, че преживяното ви е позволило да напреднете към друго ценно изживяване. Поглеждайки назад, разбирате, че е трябвало да изпитате болката, за да я надмогнете.
Така протича израстването при повечето хора: случват се събития, изживява се страдание и после се появява светлинка. Такива събития могат да се случат практически във всички области на живота: наркотична зависимост, разорение, болест, духовна празнота, уволнение, данъчни проблеми и какво ли не още.

При този модел ученето се извършва чрез повторение на страданието и ретроспективното му осъзнаване. За някои хора този цикъл продължава цял живот. Те така и не стигат по-далеч от първия път и не познават по-висшето просветление. Те буквално прекарват живота си в страдание и след много години може и да прозрат (а може и да не прозрат), че едно събитие е било необходимо и на времето е представлявало нещо като изпит. Не проумяват, че животът ни изпитва и ако не се учим от грешките си, сме обречени да ги повтаряме. Има хора, които прекарват живота си като непрекъснато си задават въпроса: „Защо, Господи? Защо това се случва точно с мен?" За хората от тази група истинската магия е недостъпна.


2. ПРОСВЕТЛЕНИЕ ЧРЕЗ ПОУКА.

Ако разпознаете проявленията на предишния модел в живота си, значи вероятно сте надраснали страданието като начин на учене и сте стигнали до просветлението чрез поука. На това ниво вече преставате да си задавате въпроса: „Защо аз, Господи?" и осъзнавате: „Няма нищо случайно и всичко, което ми се случва, е по някакъв начин необходимо, за да се придвижа една стъпка по-нататък." Вместо да се питате: „Защо аз?" започвате да си задавате въпроса: „Каква полза мога да извлека от случилото се, дори сега да не разбирам защо става така?"

Това е промяна с изключително значение. Когато съсредоточите ума си върху поуката, която можете да извлечете от изживяното, той не може да се задържа върху мисли, водещи до страдание - мисли от рода на „Защо аз?" „Не е ли ужасно това?" и „Такъв лош късмет имам!" Мисловната промяна ви позволява да търсите резултата от преживяното и поуката от него. Вместо да се самосъжалявате, започвате да се учите. Питате се: „Как да предизвикам желания от мен изход от заболяването, което изживявам сега?" ми: „Какво мога да науча за себе си и колко сили мога да мобилизирам, за да се справя успешно с този проблем?"

Много хора прекарват по този втори път целия си живот. Те са надраснали страданието като начин на живот. Винаги се питат: „Какво ще последва?" Това са целеустремени хора, съсредоточаващи вниманието си върху конкретни амбиции, за чието осъществяване се трудят упорито. Те гледат на препятствията като на възможности. Животът, основан на поуката, е много по-добър от живота в страдание. Той носи съсредоточеше и ви мотивира да си поставяте все по-високи цели. В него практически няма място за страданието, породено от самосъжалението. За повечето хора, които живеят по този начин, това е най-високата степен, до която могат да достигнат. Те се стремят към някаква цел и когато я осъществят, търсят нови и по-високи резултати. Но това, което не достига в живота им, е възможността да изживеят истинската ма¬гия и способността да правят чудеса. За тази цел чо¬век трябва да поеме третия път в това метафорично пътуване.


3. ПРОСВЕТЛЕНИЕ С ПОМОЩТА НА ЦЕЛТА.

„Нищо не помага на човека да преодолее или понесе трудностите така, както съзнанието за цел в живота." Виктор Франкъл пише това сред безумието и ужасите на нацисткия концентрационен лагер „Аушвиц" по време на Втората световна война. Третият път, който ви насърчаваме да поемете, за да влезе истинската магия в живота ви, е да научите, че имате героична мисия, и да се заемете с изпълнението й. Този път аз наричам просветление с помощта на целта.

Всяко нещо във вселената има своето предназначение. Невидимият интелект, който протича целенасочено през всичко, протича и през вас. За да познаете истинската магия, трябва да осъществите сериозната промяна да търсите не поуката, а целта. За да постигнете това, трябва да погледнете на живота си от нова гледна точка. Опитайте за кратко този нов на¬чин на мислене за себе си и вижте дали го усещате като смислен и правилен. Ако ви се струва абсурден и неважащ за вас, върнете се към ориентирания към поуката живот или към ученето чрез страдание.

"Истинска магия", д-р Уейн Дайър

[venus]

В живота на всеки човек идва момент, в който осъзнава, че сам е отговорен за всички неблагополучия в живота си - тогава се появява и желанието за промяна. И по-трудна от тази промяна със сигурност няма. Обикновено към тази промяна сме подтикнати от много тежки ситуации в живота си - такива, че връщане назад няма. Случват ни се разни странни ситуации, подбутват ни лекичко, но ако продължим да не разбираме, купища неприятности се стоварват на главите ни. И в тази ситуация имаме избор само между промяната и смъртта. Ако откажем да се променяме, значи сме изчерпали смисълът на живота си.

Няма промяна без желание за промяна. Обикновено най-големите проблеми ни създават най-големите ни страсти и именно те са препъни-камъкът за нас. За един това ще е пристрастяване към храна, за друг - пристрастяване към секс, за трети - парите, за четвъри - любовта, зе пети - семейството и т. н.

Първата реална стъпка по пътя на духовното развитие е осъзнаването на проблема, на неговата причина (която е ВЪТРЕ в нас). Втората - съзнателното отказване от обекта на пристрастяването. Третата - постигането на втората. Ако не го направим доброволно, биваме поставяни в ситуация, в която губим това, което желаем - и щем или не, научаваме се да живеем без него.

Пак ще цитирам едни много хубави думи на Cagliostro:
По принцип, ако Човек истински Желае нещо и това му е Волята, то това ЩЕ СЕ СБЪДНЕ, но след като докаже (и животът постоянно ни изпитва и разпределя), че това нещо НЕ МУ Е НУЖНО. Ако нещо ни е нужно, то ще трябва да си го изработиме, като под “изработване” имам в предвид да покрием дефицитът, който ни кара да искаме. ЛЮБОВ Е ЗАКОНЪТ, ЛЮБОВ ПОД ВОЛЯ.

Изводът: Този смисък с 50-те точки е всъщност един много кратък списък

[Black]

Според нен преградата е само една :убеждението в неуспеха.Ако настроим съзнанието си за успех всички пречки и проблеми изчезват,вече не виждами проблеми а ситуации с възможностти.От там нататък ни трябва само желание и търпение.

[Timi_Nafta]

Black смятам,че разсъждаваш грешно,като наблегна на развитето според нивото му не могат да се класифицират преградите.За един черен магьосник няма никакви прегради свързани с присически изменение,не той просто оставя мръсотията да го тласка на там,където има още повече мръсотия.За един човек,който се занимава с ИСТИНСКИЯ практически(не само философски) окултизъм има страшно много прегради,който надхвърлят нормите на нормално поведение според повечето хора от нашето общество.Говорим си за неща,като спиране на консумацията на месо и всичко,което е било в животно,отказването на всички мисли свързани със "За мене" и всички похотливи мисли(още повече действия),не трябва да се докосват хора и дадени растения,кристали и т.н. и още и още определено не трябва да се мисли ,че един човек целия облят в мазнина,мръсен,невеж ще успее да миня през чистите порти на окултизна,НЕ в повечето случай хората,който не са изградили елементарна собсвена атмосфера(малка степен на горе споменатите неща) е обречен да се превърне в черен магьосник,който вреди на кармата си на сегашния и бъдещ живот.За тези,който смятат,че това не е лесно или е дорий невъзможно,мога да им кажа от сега:"Не си ГУБЕТЕ времето,защото последиците няма да са добри,а точно ОБРАТНОТО,нейзбежно ще натрупате лоша карма,която ще влияе не само на сегашния ви,а и на следващите ви животи."
Аз самият късно осъзнах отговорността,която човек поема по-пътя на окултното и се разкайвам за грешките си,но това не ми спестява последиците от тях.