Разговор с (недо)Посветения ultramarin

Форум за Напреднали и начинаещи, които биха желали да усъвършенстват своите знания в областта на Магията. Теория и практика на системите за развитие на Ума, Духа и Тялото. Техники за самоусъвършенстване.

Модератор: ultramarin

Мнениеот ultramarin » 22 Мар 2008, 12:33

Съобразно упоменатото в тематаРазговори с ... - правила, започвам тази тема:

Тук ще отговарям на въпроси свързани с моите разбирания, без увъртания и с подробни обяснения, като всеки път когато не желая или не мога да отговоря на даден въпрос ясно и конкретно, ще обяснявам защо!

Аз,ползващия в момента ника ултрамарин, считам че нищо от знанията ми не е тайна, освен онова което не засяга пряко питащия, или ако той не би могъл да го разбере така както го разбирам аз, в резултат от различния ни живот. Считам също че има доста неща които биха били интересни на присъстващите тук и за които искам да пиша ако хората се интересуват във въпросите си от тях.

Моите интереси в тайните науки(които вече не са тайни в последния век :D ) премина през много места, през много учения и книги за последните десетина година... в крайна сметка се спрях на няколко традиции и насочих търсенията си в три раздела:

1. суфиските учения, хипноза и НЛП (те са насочени силно към личносттта, към връзката с реалността и социалната сфера, а това е нещо което ми допада - защото счетам, че човекът на духа, трябва да е едно със света, а не да се крие от него); тук слагам и някои теософски книги, школите на Гурджиев, Успенски, Калинаускас и други, именно защото са насочени в същата посока и са издържани в подобни традиции

2. антропософията и тибетките учения - мекотата на езика, гъвкавостта и всеобхватността на мирогледа, развитие на вътрешния емоционален, астрален и на много други нива живот, естественото допълнение към сухотата на първите

3. даоски практики и някои йогийски - в здраво тяло здрав дух, тези традиции имат качеството да са многоцелеви, насомчени към комплексно развитие и на тялото, и на духа, и на съзцнанието. За мен те са балансиращия елемент в търсенията ми.


За създаването на тази тема ме поддтикнаха мои скорошни медитации върху една мисъл: на никой не се дава знание(сила, др) за което той не готов, което той все още не узрал да разбере(исползва) правилно; но и на никой не се отказва знание(сила) за което той е готов, което той вече може да оползотвори и което той търси.

Моля приемете всеки мой огтовор като мое лично разбиране, а не като абсолютна истина. Както и бъдете съсредоточени върху знанието, не върху носителя му, защото и в книгата също е по-ценно написаното то материала на страниците.

icon_flowerface
П.П.Евентуално освен преки отговори в тази тема ще слагам и разсъждения върху въпроси от скайп, icq и други места.
Аватар
ultramarin
Модератор
 
Мнения: 314
Регистриран на: 06 Фев 2008, 09:15
Местоположение: София ...и България въобще

Мнениеот venus » 22 Мар 2008, 17:27

Първо - поздрав за идеята и смелостта :)

Моят въпрос е малко личен и няма да се разсърдя, ако не отговориш. Какво те подтикна към тайните (и вече не толкова тайни) науки? Каква е била първоначалната ти цел и остана ли тя твоя цел до момента, в който вече си имал знанията и уменията да я реализираш?
Аватар
venus
Модератор
 
Мнения: 542
Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36

Мнениеот ultramarin » 23 Мар 2008, 16:40

Какво те подтикна към тайните (и вече не толкова тайни) науки?

За първи въпрос си зададох езотеричен въпрос когато бях на девет: какво отличава мъртвата мателия от живата! Определено не бях удовлетворен от отговора - нищо!!! После, в горните класове ми казаха, че живата била от някакви органични молекули... ама така и на разбрах какво става като умират!!! В университета ми го обясниха още по-сложно - с разни полета, кванти, процеси присъщи на живото и т.н., но пак не бях удовлетворен... може би това е бил подтикът, а може би още нещо...

Първото ми запознанство с тайните науки е много смешна и невероятна история... всъщност стана НЕСЪЗНАТЕЛНО за мен, колкото и безумно да звучи. Когато бях 14, със семейството ми зачинахме в чужбина за 3-4 години и нямаше нищо за четене, в прашасалата библиотека на посолството освен политически списания, след седмица и повече ровене, намерих само две прочитни книги: "Мъртвите ни говорят" и "Пътят към познание на висшите светове". В първата се расказваше за разни невидими светове, за Отвъдно, за комуникации с него, за разни нива и сфери на битие(което тогава си представях като бескрайна купчина от топки във всички посоки). Втората книга описваше как точно да развиеш във себе си сетива за усет на невидимото, как да култивираш характера и поведението си, така че те да предразполагат към разкриване на заложените в нас "свръх"-естествени способности... трябва да си призная обаче, че въпреки многото ми усилия, едва след 2-3години успях за първи път да направя успешно упражнение от тази книга! А ефектите ги усетих стабилно след още толкова време... Интересното е, че чааак до 20тата ми година не се интересувах нито от магия, нито от окултни и други тайни науки, като считах най-чистосърдечно, че "такива неща няма". А отношението ми към тези две книжки беше като към фентъзи или ролева игра, и горе-долу с такава нагласа правех предложените упражнения, 99% от които протичаха без видими действия за околните, но и имама съвсем невидим но стабилен ефект върху мен - добре че не го усещах, щото каквъто се бях бъзлив, веднага щях да спра да ги правя, въпреки че ми бяха много интересни...

Едва когато постъпих в университета в софия, видях книжарници претъ пкани със всевъзможни духовни, магически, езотерически книги и започнах леко-полека да се запознавам с тях и... натрупах два кашона такива у нас, преди да започна да распознавам коя си заслужава и коя не, коя е писана от мъдър човек и коя е излязла изпод перото на някой който не е много ориентиран какво става.

НЕ съм уверен, че е имало някъкъв сериозен подтик, по-скоро обстановката в която се озовах спомогна интересът ми постепенно да се развие, преживявал съм доста неща, които сякаш са ме бутали в тази посока, реално никога не съм си поставял за цел ДА СТАНА МАГЬОСНИК или ДА ИЗУЧА ТАЙНАТА НАУКА... Ако обаче трябва да посоча нещо конкретно като стимул, то това би било: дълбокият усет че има нещо друго освен видимото с 5-те ни сетива, нещо което логично би трябвало да съществува, за да същестува този свят, нещо което да го прави жив, нещо което ИСКАМ да опозная.

Каква е била първоначалната ти цел и остана ли тя твоя цел до момента, в който вече си имал знанията и уменията да я реализираш?

Както казах, не съм имал ясна цел, освен на най-последните етапи от развитието си, по-скоро съм преминавал през различни етапи:
етап магията-в-приказките ... етап двете-интересни-книжки(които приех на сериозно едно 10 год по-късно) ... четем-всичко-по-темата ... искам-учител ... майната-им-на-учителите ... да-придобия-умения ... да-намеря-ценно-знание ... и настоящия ми етап, за който ще имам име някой ден.

С течение на времето книгите и хората, свързани с тайните науки, променяха мирогледа ми, а това променяше и целите ми. Ако в началото бях с не много ясни идеи какво точно търся, то постепенно започнах да разбирам, че не всичко е фантасмагория, а някои чудодейни неща наистина съществуват и могат да бъдат овладяни. Съответно ако в началото просто търсех да разбера какво точно е магията и как тя обяснава живота, вселената и всичко останало, то на втори етап са засилих да овладея тайните й и да развивя някакви умения, да придобия сили с които да съм по-як в този свят. По някое време обаче установих, че има неща много по-яки от разните там Сили(сидхи, powers, умения) и разните там магийки - започнах да търся Извора на всяка Сила, на всяко Знание...

Имал съм прекалено много междинни цели, повечето от които е безмислено да споменавам, толкова дребни, даже дребнави ми изглеждат сега... искал съм да стана лечител, да ставам ясновидец, исках да мога да хвърлям огнени топки и да местя ида материализирам предмети, исках да мога неща като някои герои от книги, исках да знам определени тайни, исках толкова много неща... всъщност постигнах всичко свързано със тйната наука което исках, освен тези неща които се отказах да търся! Постигнах всичко и установих, че да, разни таква Ох-Ах-Невероятно! неща могат прекалено лесно да се научат, но не са съвсем така както пише в книгите... открих също че всичко което съм постигнал, не ми трябва... а онова което ми трябва, при нужда би могло да реализира всички вероятни и невероятни мои желания... ооо, дааа, едно от най-ценните ми постижения е методиката за разпознаване на истинските(нужни на мен) от неистинските(нужни не на мен) желания (друг е въпросът, че не ми стиска да я прилагам към себе си достатъчно често)...

Забележителното е, че в момента в който успявах да реализирам част от целите си, виждах че всички те можеха да бъдат постигнати много по-лесно отколкото ги бях постигнал аз... ако бе имало кой да ми каже как... виждах, че много от постигнатото от мен всъщност беше само следствие от някаква практика или факт, който е бил мимоходом споменаван в прочетеното или показаното ми. Оттам се съсредоточавах върху по-голямото знание, и установявях, не само засилване на вече придобитото, но и естествено развитие на много други "благинки"... в момента спокойно мога да кажа, че вече съм стигнал до по-голямото "парче пица" отколкото мога да отхапя със сегашното си разбиране... съответно се занимавам с това методично да ръфам колкото мога, да раздавам колкото мога и да расправям къде седи тая пица на всеки който ми каже че е гладен...

[hr]
не знам дали горното отговаря на въпроса съвсем точно, но мисля е по-добро от също напълно вярното:
какво те подтикна - ми нищо, беше си естестевно, както говоренето например :roll:
как се променяше целта - ми старите цели се оказваха следствие на новите :roll:
Аватар
ultramarin
Модератор
 
Мнения: 314
Регистриран на: 06 Фев 2008, 09:15
Местоположение: София ...и България въобще

Мнениеот venus » 23 Мар 2008, 20:32

ultramarin написа:едно от най-ценните ми постижения е методиката за разпознаване на истинските (нужни на мен) от неистинските(нужни не на мен) желания (друг е въпросът, че не ми стиска да я прилагам към себе си достатъчно често)...

Благодаря за отговора :)
Би ли разказал за методиката за разпознаване на истинските от неистинските желания?


... в момента спокойно мога да кажа, че вече съм стигнал до по-голямото "парче пица" отколкото мога да отхапя със сегашното си разбиране... съответно се занимавам с това методично да ръфам колкото мога, да раздавам колкото мога и да расправям къде седи тая пица на всеки който ми каже че е гладен...

И за пицата би ми било интересно да науча повече :)
Аватар
venus
Модератор
 
Мнения: 542
Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36

Мнениеот ultramarin » 23 Мар 2008, 22:21

venus написа:Би ли разказал за методиката за разпознаване на истинските от неистинските желания?
Сега като се замисля има цели две методики:

1. Първата методика е ритуал, за който са ви нужни Учител и Тояга. Влизате с учителя в някоя изоставена маза, той затваря вратата, взема тояга и... бой, бой, бой... бие и пита "какво искаш", бие и пита "какво искаш", бие и пита "какво искаш", ... и така докато ти се изясни какво искаш... при нужда Ритуала се повтаря до постигане на ефект. Ефекта е постигнат, когато распознавате истинските си желания и без този ритуал... този Ритуал го знам от моя Учител, и мога да ви кажа че е много ефективен! ЗАБЕЛЕЖКА: неподготвени хора да не го практикуват! Съществува реална опасност от нараняване(както и при всяка друга магия, но кой ли слуша)! Пазете се от фалшиви учители и чупливи тояги, първото води до тежки проблеми, второто до нулев ефект от ретиала... както във всички магии, но кой ли слуша! (за неразбралите: този ритуал следва да се разбира ЕДНОВРЕМЕННО в пряк и в преносен смисъл)

2. Второто е вид медитация, базирана на закона: истинските желания са най-дълбоко. Съответно за да се докопаете до тях, ще трябва да заглушите всички останали желания. Как става това:
Първо влизате в състояние на Вътрешна тишина(никакви мисли), после на Вътрешен покой(никакви реакции и никакви емоции), след това в състояние на откъснатост(никаква привързаност към нещата от живота ви, демек изживявате принципа "нищо не ми трябва")
... е сега вече сте готови да практикувате медитацията за истинските си желания(ако разбира сте се изпълнили качестевон предходните изисквания, аз лично рядко успявам, един път в годината се докоповам, въпреки че се ровя почти всяка седмица, просто винаги остава все по нещо... или си блуждае из мислите ви, или някоя емоцийка, ил ище реагирате на някой шум, или ще ви изтръпне нерв, или нещо ще ви се прииска... голяма борба е, ама каква сила пък идва от Истинските желания - заслужава си времето)
тааа - какво правим сега, в това Длибоко Състояние, ми просто е, почваме да се питаме, като в ритуала: какво искам, какво искам, какво искам... и се спираме на 3 до 7 неща, които искаме най-много!
идва следващият етап - отизбраните неща, махате всичко което е от типа: да имам, да мога, да бъда, да съм, да получа, зда развия, да направя и т.н.; махате всичко което е пасивно, статично или описателно, не ви трябва, това са обвивки на желанията, това са нещата които ИСКАТЕ да получите като резултата от желанията ви,но това не са нещата които наистина желаете! проберете си най-много 3 (може и 33, но трудно ще ги запомните, а още по-трудно реализирате, така че засега само 3) активни желания от типа: искам да правя, да върша, нещо което е продължително във времето, което предполага към движение, към активност, нещо активно... перфектно - отфилтрирахме три ПОТЕНЦИАЛНО истински желания... но дали са!? за да разберем, ползваме поредния филтър - питаме се: ЗА КАКВО МИ Е ТОВА, за какво ми е това, за какво ми е това, .... и така, ако стигнем до конкретен отговор ИЛИ зициклим на един и същи, значи е фалшиво желание - истината е безгранична, многоаспектна, както самия свят, единствено на фалша са му къси доводите(ако все получите конкретен незациклен отговор след Х-тата итерация за дадено желание(където Х е броя на годините ви), може да се приеме, че това е ДОСТАТЪЧНО мотивирано желание и може да отделите МАЛКО време за него в живота си)
сега вече ако имате ПОНЕ ЕДНО останало желание, може да медитирате върху него... заслужава си след целия този труд!

И за пицата би ми било интересно да науча повече :)
О, вие правоверни хапващи, дето питате за Великате П ица, чуйте що е писано, четете що е казано, защото казано е(в една книга беше май): Пица не се скътава от гладен, Пица не се дава на сит!

Пицата в случая е аналог на Изворите на Знанието, гладните са търсещите... приел съм да считам, че знание не се отказва, ако човек търси(пица не се скътава от гладен), и на който не е подготвен адекватно не се дава, щото... абе ясно е що, ако не ви е ясно, четете примерно поста на архимикус за инженерите. А що се отнася до разделянето на пицата, то там си има собствени закони, какво парче на кого зда се пада:
на един се пада миризмата(на този който всъщност не иска пица, но му харесва миризмата и(не желае занието но търси нещо някакво такова, да му стане готино, ситичко, топличко, уютничко)), на друг се пада краешника(той много-много не се интересува от същината на нещата, дай му да яде нещо от Великата Пица, пък в краен случай може и з адруги цели да го ползва парчето, в този случай краешницте са най-подходящи), на гтрети се пада средичката(ооо, тия с много гладни, не подбират ни недопеченото тесто, ни лутивата плънка, нито гадния сос - те искат да ядат, и затовазаслужават същината на Пицата), на четвърти пък се пада пицарията... на тях от глад вече дори не им се яде, не моеш ги залъже с некакви си там пици от по метър,два, пет, десет, дай им на тях Пицарията, пък те ще си изпечат каквото искат(в този случай трябва д асе подсигуриш за две неща - че не им се яде от глад, а не от преяждане и че имат диплома за готвач, щото после по техните пици ще говорят за Пицарията(източника на пиците на знанието))


П.П. колко и безумията, но такива са нещата в моето разбиране... деленето на пица ще го обясня някой ден пак в не-алегорична форма, а ритуалите и медитациите, ако ви се виждат простички, знам и по-скложни, но ме мързи да ги правя, поради което и не пиша за тях, а по-простите са неефективни.
Аватар
ultramarin
Модератор
 
Мнения: 314
Регистриран на: 06 Фев 2008, 09:15
Местоположение: София ...и България въобще

Мнениеот venus » 24 Мар 2008, 11:47

Ако ти бъдат предоставени 15 минути от висока трибуна, така че думите ти да достигнат до хората от целия свят, какво би им казал?
Аватар
venus
Модератор
 
Мнения: 542
Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36

Мнениеот ultramarin » 24 Мар 2008, 14:22

venus написа:Ако ти бъдат предоставени 15 минути от висока трибуна, така че думите ти да достигнат до хората от целия свят, какво би им казал?
В никой случай не бих говорил от трибуна на масите, ощо по-малко ако става дума за целия свят! Бих направил всичко възможно да избегна подобно представление...

Защо? Ами защото хората са прекалено различни, на различни нива на развитие, а дори и тези които са на едно ниво, имат различни възгледи... И фактите, и начинът на изложение ще се различават за всеки. Ако на едни можеш да кажеш едно, то за други това може да е безмислица или дори да е опасно... <<това което се явява истина за питона, е безмислица за катерицата>>. Но дори и да са засегнати универсални фокти, начинът на преподнасянето им може да окаже различно действие върху различните хора, въздействие което не съм в състояние да предвидя... Затова предпочитам личното общуване! На всекиму да кажа това което сметна за нужно...

Това е в синхрон с една идея от суфи традицията - всеки човек е парче, сам за себе си. Затова към всеки е нужен личен подход, що се отнася до Тайните науки. В този дух, на подиума може да застане и да говори някой който приема, или иска да направи, всички еднакви, уеднаквени, хора по модел, предсказуеми и адаптирани към перфектно взаимодействие в социалната среда... и това е хубаво, защото това е начина знанието в университетите и училищата д ае приложивмо и разбираемо от всички! НО това е само едната половина от ин-ян, другата половина е Личностната, субективната. Тук канони няма и не може да има, исползването на такива може да е само като помощен инструмент, нищо повече.

Затова ако ме фанат, един от ляво, един от дясно, и ме изкарат на трибуната, единственото което ще направя е да се усмихна и да обясня това горното... но като се замисля сега, и това може да не се разбере от всички... я най-добре тия 15 минути да се усмихвам доброжелателно! мда! точно така!
Аватар
ultramarin
Модератор
 
Мнения: 314
Регистриран на: 06 Фев 2008, 09:15
Местоположение: София ...и България въобще

Мнениеот venus » 25 Мар 2008, 09:55

Мъдър отговор :-) Ще задам въпроса си по друг начин тогава: представи си, че те хванат двама, но не да те водят на трибуна, а за да почистят мозъка ти - застрашен си от загуба на всичките си знания, от загуба на Аз-а си. Имаш право да запазиш само една мисъл, едно чувство, една житейска концепция. Какво ще запазиш?
Аватар
venus
Модератор
 
Мнения: 542
Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36

Мнениеот ultramarin » 26 Мар 2008, 08:49

Имаш право да запазиш само една мисъл, едно чувство, една житейска концепция. Какво ще запазиш?
Малко се колебая точно какво биз избрал, но ще е нещо в следния дух:

- има нещо по-голямо от мен, живот по-широк от живота ми, мъдрост по-голяма от общоизвестната
- познай тайната в себе си
- ти спиш дори когато си буден, действаш автоматично дори когато мислиш
- ти си едно със всяко нещо в света, отделността е илюзия
- всяко пряко видимо скрива нещо зад себе си, нещо невидимо (пряко)
- интегрирай отделните си черти в цялостен характер
- измежду всички еднакви неща търси различното, в различните търси общото
- развивай се, търси, бори се, живей активно, устреми се, ускорявай се

Трябва да отбележа, че от сегашната ми гледна точка, отделените мисли и отделните чувства ги смятам за неадекватни.. затова биз запазил нещо което мога да нареча мисло-емоция, една идея, явяваща се и емоция, и насторение, нагласа един вид... ако трябва да формализирам това НАСТРОЕНИЕ максимално кратко, то ще е под формата на императив:
СЪБУДИ СЕ!
Аватар
ultramarin
Модератор
 
Мнения: 314
Регистриран на: 06 Фев 2008, 09:15
Местоположение: София ...и България въобще

Мнениеот venus » 26 Мар 2008, 10:11

Събуждането крие риска да се окажеш сам буден сред много спящи хора. Ти ще си сред тях, но няма да те забелязват, ще им говориш, но няма да те чуват. Заслужава ли си да си буден в такъв свят?
Аватар
venus
Модератор
 
Мнения: 542
Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36

Мнениеот ultramarin » 26 Мар 2008, 17:14

Събуждането крие риска да се окажеш сам буден сред много спящи хора. Ти ще си сред тях, но няма да те забелязват, ще им говориш, но няма да те чуват. Заслужава ли си да си буден в такъв свят?
А риск ли е наистина да се събудиш? Нима не е по-рисковано да спиш, когато край теб може да стои див звяр... а може и да не стои, може и пазач да стои! В крайна сметка спящият не си дава сметка за живота на света, единственото което усеща от него се отразява като бледи и изкривени от интерпретазията му образи в сънищата. Не състоянието на Будност в никой случай не е по-лошо или по-опасно от съненото... но не бива и да се мисли, че състоянието на Будност е по-добро от спането! И двето са необходими на човека! Будното за да върши Делата си, съненото за да си почива от тях. Единствено опасно може да бъде състоянието на полудрямка, в което се опитваме да вършим някакви дела... не само че бихме могли да се нараним, но и работата си няма да свършим добре с изморено съзнание и тяло и забулен от обземащия ни сън взор.
Дали си заслужава да си буден - това не е съществен въпрос, ако ти потрябва, ще се събудиш, ако ти трябва да спиш, ще си спиш! Каквото и да казваш, каквото и да мислиш по въпроса, колкото и да теоретизираш и каквито и фирлософии да развиваш, тук нямаш власт - спиш докато не си се наспал, буден си докато имаш сили за това... най-многото което можеш да направиш е да удължиш или съкратиш периодите на будност и сън, но не можеш да ги отммениш... не и докато си зависим от тях, за да живееш и вършиш Делата си.
Същественият въпрос в случая е: време ли е или само си мисля, че е време?


Сряда 19 Март бяха публикувани правилата на Диалозите
Събота 22 Март беше започнат първият Диалог
Сряда 26 Март:
Правилата имат 260посещения и 16 отговора
Диалогът има 200 посещения и 9 отговора
Защо правилата се радват на повече внимание отколкото самият Диалог? Мнозината исказали се са против разкриването на тайни, но в крайна сметка в първия диалог не се иска да отговарят, а само да питате, тоест няма какво да разкриват - как ще обясниш това?

Човек говори много за това което разбира много или за това което не разбира много, споделя само това което наистина има, страхува се от това което не разбира, черпи сила от това което е разбрал и овладял...

Как да различим този който има нещо от този който само казва че го има... ами по това, че единият ви го показва, а другият казва че ще ви го покаже някой ден(който може и да не дойде) или пък че няма право да го показва(това значи ли че не е негово?) или че трябва сами да се сдобиете с нещото(та нали ако можехте да се сдобиете с Нещото нямаше да го питате за него) и тогава нямало да им а нужда да ви го показват или ... или ... безброй много са вариантите! Как се казваше - по резултатите ще ги познате... или не

В една книга се казва "създавай минути на вътрешен покой и в тези минути, учи се да отличаваш същестевното от несъщественото, вечното от преходното"... кое е същественото в случая - за едни правилата, за други диалога... докато мъдрите се намъдруват, лудите си лудуват... всичко е субективно, всичко е въпрос на гледна точка! И все пак, ако отидем по-далемч от гледната точка и се запитаме "там където търсим ли е ключалката за вратата от стаята" или сме заспали блейки и приемаме за чиста вода шегите на по-големите(или още по-лошо искренните думи на заблудените преди нас)? Как в тази ситуация да разпознаем истината от неистината? Опа... "създавай минути на вътрешен покой и учи се..."

И да цитирам думите на един "учител на учители": <<какво сте се събрали да си говорите, да се медитира трябва!>>
Аватар
ultramarin
Модератор
 
Мнения: 314
Регистриран на: 06 Фев 2008, 09:15
Местоположение: София ...и България въобще

Мнениеот wiccan19 » 26 Мар 2008, 22:28

Много е интересно наистина и много полезно, поздрави за идеята. Ако мога да питам и не е твърде лично, за да получа отговор :
От къде и от кого получи най-ценното знание и как продължаваш да го достигаш?
Дали го зададох, както трябва, а дано.
Remember me even after you wake up
Аватар
wiccan19
 
Мнения: 9
Регистриран на: 24 Окт 2007, 13:55
Местоположение: BG Sofiq

Мнениеот ultramarin » 27 Мар 2008, 10:03

wiccan19 написа:От къде и от кого получи най-ценното знание и как продължаваш да го достигаш?
Знание се черпи от всякъде, от всички възможни места, а дали е ценно или не, зависи от това дали го прилаташ или не... а приложението зависи от нуждата! "Какъв смисъл има да знаем непотребни неща?" Те няма да ни подготвят за неизбежната ни среща с изпитаянията на живота. Затова казвам, че най-ценното знание съм го получавал от хиляди места, но то е било ценно, защото ми е трябвало!

"Силата се основава на вида знание, което човек притежава." Ако едно знание ви помогне в трудна ситуация, то е било ценно! Но и обратното е вярно, трудните ситуации ви стимулират за търсене на Ценно знание. "Нищо на този свят не е даром. Каквото и да имаме да научим, ние трябва да го научаваме по труден път." Всяка тредна ситуация е тренировка за следваща по-трудна, и всеки път когато ви озарява прозрение как да се реши жизнената задача, вие се сдобивате с ново ценно знание.

Стои въпросът: ок, имам проблем, но как точно да намерим това знание, дето ще е ценно в случая, под кой вол да го търсим! Ами много просто - под този вол, който вече е решавал същия проблем - искам да стана програмист, чета книги по програмиране, като се предпочита авторът им да е многоопитен хакер, а не бате Гошко от 4-ти курс, дето "много разбира нещата" - да, той може наистина да ги разбира, но нивото му на подготовка не е същото... искам да съм магьосник, чета книги от многоопитни магьосници, за предпочитане такива дето са с многогодишен стаж, дето имат призната от конкурентите им школа и т.н.

Накратко - най-ценното знание идва от:
1. нуждата
2. борба с проблемите
3. книги писани от хора, вече минали по Пътя
3.1. съвети на хора, минали или вървящи пред нас по Пътя

[hr]
Що се отнася до мен лично, основното количество знания съм почерпил от книгите, като след много четене накрая разбрах - трябва да се четат само книги от Напреднали Души... всичко друго съдържа мъдрост наистина, нооо се явява в същината си преписване и разводняване на вече известни концепции... случвало ми се да съкращявам информацията от една книжка 200-300 странизци до 2 страници или даже до 4-5 изречения, докато други макар и само 40 странички... така и си остават 40 странички, нещо повече, тия 40 страници дори след 10тото прочитане продължавата да раскриват нови и нови тайни... Затова препоръчвам - четете класиците на магията, духовността, както и великите Одарени и Просветлени! Съсредоточете се само на основните трактати на доказалите се традиции, примерно на тези:
- Будизъм, Антропософия, Суфизъм, Кабала, Йога-сутрите, Тантрите(не Тантра, а тантрите!!!!), Даоизъм, сигурно има други

От личностите които считам за наистина заслужаващи да се обърне внимание на писанията им:
Алистер Кроули, Алис Бейли, Ани Безант, семейство Рьорих, Георги Гурджиев, Джаледдин Руми, Шри Раджнич(Ошо), Рудолф Щайнер, Тартанг Тулку, Хазрат Инаят Хан и много други... отново повтярам, трябва да се чете само ЯДРОТО на писанията им, това са по една-две книги, после започват да се появяват повторения на информацията... бтв, пропуснах доста личности по една или друга причина, но и тези са достатъчни... в краяна сметка - всички казват едно и също от край време, може би само с разрични думи!!! (това е толкова смешно... особено в контекста на някои, твърдящи че имат нещо по-различно, но след проверка отблизо се оказва че е същото нещо в различна опаковка. Наистина, според моя опит, ВСИЧКИ КАЗВАТ ЕДНО И СЪЩО!

Вторият извор на ценни знания за мен беше обшуването ми със "дипломирани Магьосници" и "духовни личности"... трябва да отбележа, че въпреки, че мнозина са ми преподавали различни техники, методики и практики, най-зенното което получих от тях беше... Гледната им точка, тяхната нагласа, техният Дух, техният Пример. В общуването си с такива хора развих своя Устрем, - но не Воля за постигане на магически и духовни резултати, а един несекващ Устрем да се боря, без значение от резултата. Ако книгите ми дадоха Знанието, то тези хора ми дадоха Устрема! Всъщност постепенно започнах да възприемам Учителите не като хора които те учат, а като хора които те стимулират да учиш.

На последно място слагам Вътрешния източник на знание, защото той е най-сложен за ползване, най-рядко се обажда, но и дава най-ценните знания. Някога ми "се случаваше" да имам прозрения за дадена ситуация или проблем, да получа вдъхновение, сили извиращи сякаш от нищото или пък знания които не съм учил, но които въпреки това знам! Знам! Не си мисля, че знам(това, признавам го без бой, също ми се случва), а Знам наистина! Все едно някой ми го е казал! Доста рядко събитие, не повече от 10-20 пъти да ми се е случвало, но винаги, винаги, винаги това знание се е оказвало коз-асо! В последно време установявам, че съществуват и методи за управление на този източник на информация... наистина, при съзнателното исползване на "Интуицията и Инспирацията" обикновено се засягат не особено съществени за оцеляването ми теми, така че информацията няма същата мажорна стойност, но все още има качеството си на Абсолютна! Тук съветът ми е - не черпете от Извора напразно, гледайте да не го заринете с кал... хм, "не споменавай напразно името господне" едва ли е кяазано точно за тази ситуация, но нали господ е в нас, във всяко нещо, така че кой знае... Дълбоко знание, почерпено от този извор дава личната сила, опитностите свързани с него са като преминаване на ново ниво на разбиране на света, все едно падат завеси пред взора ви и хоризонтът се отдръпва пред вас, а феномените и събитята от всекидневието започвате да осъзнавате в по-голяма дълбочина, раскровайки ви неподозирани преди връзки между отделните ситуазии, процеси, преживявания, мисли, впечатления...

...и постепенно започвате да гледате по друг начин на израза: ВСЕКИ ЧОВЕК Е ПРОВОДНИК НА БЕЗКРАЕН ОКЕАН ОТ ЗНАНИЯ И СИЛА, ЛАЩАЩ ЗАД НЕГО"
Аватар
ultramarin
Модератор
 
Мнения: 314
Регистриран на: 06 Фев 2008, 09:15
Местоположение: София ...и България въобще

Мнениеот venus » 27 Мар 2008, 18:11

ultramarin написа:В една книга се казва "създавай минути на вътрешен покой и в тези минути, учи се да отличаваш същестевното от несъщественото, вечното от преходното"...

Как създаваш вътрешен покой, чисто практически? Как успяваш да се пребориш с мислите и особено с чувствата - практически? Успяваш ли да се изолираш емоционално от света, когато имаш намерение за това?
Аватар
venus
Модератор
 
Мнения: 542
Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36

Мнениеот ultramarin » 30 Мар 2008, 16:14

Как създаваш вътрешен покой, чисто практически?
Грубо казано, трябва да успокоиш ума си, сърцито си и съзнанието си... умът се успокоява чрез съзерцание(наблюдение без интерпретация), сърцето/емоциите се успокоява чрез медитация(пребиваване в състояние на покой), а духът се успокоява, след като са успокоени другите две чрез откъснатост от света... първите две техники стават излишни, веднъж като почнете да постигате ефектигте само с едно вдишване и издишване... но все пак остава едно такова нещо, като Желанието да се намесвате в чеждите работи, пък и във вашите си да намирате неща дето ги няма, да се "вчепквате" в правене... от това вече избавянето става със НЕпрекъсната Осъзнатост(Рефлексия) на Действията ни и съответно не е лена работа да се постигне... просто защото една такава рефлексия да се поддържа постоянно е обременително. Ако първите два резултата при сериозна работа могат да се усвоят за месец или два, то за този трябва поне година преди да се постигне ...задоволително ниво :)

Но въпреки това, не усвояването на техниките, а превръщането на тези три прийома(съзерцание-медитация-откъснатост) в навици ще доведе до истински резултат.

Как успяваш да се пребориш с мислите и особено с чувствата - практически?
Преборването с мислите вече споменах че ства с помощтта на съзерцание. Какво е това? Това е изпадане в състояние в което просто ... наблюдавате, потяпяте се в дадена гледка или чувство(ЧУВСТВО!!! НЕ ЕМОЦИЯ) дотолкова, че нищо друго не съществува за вас. Предлагам ви следните техники които съм установил че са ефективни:
1. наблюдение на природен(растителен) процес... поникване, разцъфване, увяхване, напъпване, зреене на плод,... хубавото тука е, че ако си хванетге едно дърво примерно можете да си наблюдавате много дни подред едно и също процесче, понеже дърветата имат доста по-разтеглен цикъл във времето
2. пранаяма... без значение, йогийски, тантристки, ведиччески, даосски или други техники за "дихателна медитация" използвате, ефектите са сходни - съсредоточаването върху дишането се отразява благотворно върху ума ни... най-простият, но и доста ефективен метод е испълняването пълно дишане(с корем,ребра и рамене) и броене на издишване-вдишванията(или просто повтаряне на мантра)

Преборването с емоциите, може да стане по много начини. Аз съм свикнал да използвам медитация върху източника на мисли... но какво всъщност е медитацията за която говоря в случая? Става дума за релаксация, евентуално(не е задължително) изпадане в лек транс, и съсредоточаване върху вътрешния ни свят... мисли, емоции, желания и всякакви други "програми" и "интерпретация" на околния свят. Това е важен момент. Част от нашите мисли, и емоции са свързани със някаква Цел и по такъв начин се явяват нещо като компютърни програми за постигане на тази Цел... медитирането върху тях просто се състои в разчоплянето им до... до... до безкрай! В откриването на всичките особености на тези програми, на всичките мисловни, емоционални и физически ресурси които за свързани с тях, на всички методи които ползват, на всички идеи на които се опират, абе буквално ги "разбридвате" на съставните им части... "разбридвате" ги и ги зарязвате да си работят на спокойствие! ТОва е много важно - докато медитираме над тези процеси не се намесваме в тях, както се казва "когато мисълта дойде, хвърлате и един поглед и я оставете да си отиде"! Ако не си отива, продължаваме да я разглеждаме... докато си отиде, тогава следващата и следващата и така до безкрай... като през цялото време сме НЕОБВЪРЗАНИ със всичко протичащо в нас... СЪвсем друго е нещо е, ако решим да променяме нещо в себе си, тогава е редно да седнем с мисълта, че сега видите ли ще работим над себе си, и че ще разглеждаме мисловвните си програми, за да гиоптимизираме съзнателно... не че е нужно, това мозъка го прави автоматично, но ако случайно решим да му помогнем, е редно да му кажем преди това, за да не ни резне достъпа до подсъзнанието и да си останем с фантазиите!

Абсолютно аналгоично се разфасоват... искам да кажа "се работи със" емоциите ви... защото както мислите ви са подчинени на целите ви, бидейки техни инструменти, така и емоциите ви са подчинени на чувствата ви(впечатленията получени чрез сетивата). Направиш ли разлика между впечатление - което е получената от околния свят представа, и емоция - което е твоето отношение към получените впачетления, можеш да започнеш да разчопляш емоциите си... преди това щше трябва да почоплиш докато се научиш да определяш кое е "твое" и кое "идва отвън"...

По първите етапи,препоръчвам три много удачни четива:
египетската "Книга на Мъртвите"
тибетската "Книга на Мъртвите"
тибетската "Океана от Удоволствия за Мъдрия"

Що се отнася до третия етап, работата е по-сложна защото се намесват и убежденията ни, както и неща които са ни втълпени отвън и които считаме за част от Аза си... грубо казано "техниките" на този етап се свеждат до "това не ме засяга", както и работа върху "аз-ти-ние". Понеже темата е широка, предлагам на заинтересованите да прочетат книгите на Игор Калинаускас: "Игрите в които играе Азът" и "Насаме със света". (има ги в нета на руски, ако не ви устройва може да си органицзираме вечеринки или уикенди, с литературно четени и сихронен превод, посветени на "Аза и проблемите свързани с него в магическата работа" - домакин Невидимия(ако се съгласи(ако не, аз се съгласявам(стига да има поне трима сериозни желаещи(освен мене)) - пишете на лични ако искате)))

Успяваш ли да се изолираш емоционално от света, когато имаш намерение за това?
След много практика, да, най-после започнах да успявам... виж горните техники ;)

Просто се настройвам, че това дето става не чме засяга, че съм в матрицата(компютърна игра), че сеи занимавам с детинщини, или нещо от този род, нещо което да ме Дистанцира, да ме отдалечи във възприятията ми от конкретната ситуация.
Аватар
ultramarin
Модератор
 
Мнения: 314
Регистриран на: 06 Фев 2008, 09:15
Местоположение: София ...и България въобще

Мнениеот be » 07 Апр 2008, 01:15

Въпросче :)

Не е премислен въпроса и ей сега ми хрумна ;) ,така че моля да не се карате за грешките в него ;)

Та :) Какво знаеш за пророчествата ... Излизат нови и нови книги + филми с "глобални" пророчества.

Има много :) Антихристи, еони, избранници ;)
Въпроса ми е, каква е твоята гледна точка по въпроса... Понеже аман от тези вярвания в избрания, който ще дойде "скоро" и вярванията за антихриста :)

Смесих доста понятия, затова ако имаш нужда от разасняване кажи :)


Просто ми е любопитно каква е твоята гледна точка и в какво вярваш ти ( ако въобще вярваш )
Всички да се включат ;) ще съм благодарен :)

П.П Питам понеже от доста време наблюдавам развоя на нещата и събирам пъзели по отношение на това нещо :) А контрастите, споровете и дразгите на различните религии, и учения са много ;)


С уважение Бе :) happy7
Аватар
be
MagicGateBg Наблюдател
 
Мнения: 58
Регистриран на: 03 Дек 2007, 22:36

Мнениеот ultramarin » 09 Апр 2008, 09:28

Какво знаеш за пророчествата...
Пророчества има, това е безспорно, но като цяло и с тях, и без тях, живота все си върви :wink: Въпросът който според мен е най-важен, доколко са полезни, и доколко са просто... любопитни. Въпросът е дали спряма конкретно пророчество ще ни стигнат силите да ПРОМЕНИМ събитията или обратното да им ПОМОГНЕМ, или няма да ни стигнат. Някоои казват, че пророчествата са два вида, променяеми и непроменяеми, и това наистина е така, с известно уточнение! Променяемо е всяко прпрочество, за чиято промяна ние имаме нужната сила, инстрменти и достатъчно разбиране. Непроменяеми са всички, които изискват повече сила отколкото имаме, повече разбиране от нашето(виж например приказката са Сюлейман и птицата Рух, чиито усилия до сбъдването на дадено пророчество, просто защото тя не знаела че именно нейните усилия го сбъдват... ако това и беше казано... но Сюлейман Пророкът не й го казал, за да и покаже че винати има знания които са недостъпни, а следователно и винаги ще има пророчества които са непроменяеми ОТ НАС).

Всъшност от една друга гледна точка, Пророчествата не са никакви пророчества, а нещо съвсем естествено... помислете, вие виждате река, виждате долчина и баири от всички страни и... изказвате пророчество на спътниците си "Там долу има езеро". Спътниците ви, ако не са виждали през живота си река, нито планина, ще сметнат вашето изказване за чудо, но всъщност думите ви са просто следствие на вашето знание... така е и с тъй наречените пророчества... ПРЕДСТАВЕТЕ СИ същество... на около милион години... надживяло стотина цивилизации, подобни на земната... същуство за което един век е като за нас един месец... то е видяло растежа на десетки цивилизации подобни на нашата, на десетки различни от нашата... няма ли за това същество бъдещето на нашата цивилизация да е кщато на длан... сещам се за вица:
- Чукча, не режи клона на който седиш, ще паднеш... чукча не вярва, мълчи и реже... Чукча бре, истина ти казвам, така ще стане... чукче пак не верва(като никога не е падал от клон, как ще верва, та това в неговия мироглед е НЕВЪЗМОЖНО, АБСУРДНО)... реже-реже-реже... и пада! Паднал и вика: иииииии, тоя беше велик Пророк!... два месеца по-късно, Чукча се разхожда и вижда Мукча да реже клона на който сед... историята се повтаря... Мукча седи на земята и си вика: Чукча е вилик пророк... icon_angel
Аналогичен пример мога да дам с изригването на вулкан... седмица или месец предварително е способна науката вече да го прескаже! Но уви, средностатистическият туземец от някой остров, не разчитащ на друго освен на наплюнчен пръст срещу вятъра за да определи дали времето е подходящо за лов и роболов е в тотално неведение за подобно ОТДАЛЕЧЕНО събитие и всяко предупреждение за бъдещо изригване на вулкана, зе него ще е "пророчество"... icon_angel
Така че, нека ние не се уподобяваме на чукча и мукча, да не хлопаме с уши при всяко гръмко изречение и да викаме "Ох-Ах, Великото Пророчество", а да погледнем по-широко света, да си припомчним, че има знание по-голямо от нашето и вместо да го слагаме на пиедестал, да се поучим от него!

Има ли полза от Пророчествата в такъв случай! Несъмчненно има, това са просто Уроци, но по-мащабни от тези които сме свикнали да получаваме ежедневно. И както след всеки един урок или ще си решим задачите или няма ду успеем, и ще се налага да препрочетем урока, така е и с прорчествата: или ще се справим с тях или не... разлика няма в принципа, само мащабът е различен.

Излизат нови и нови книги + филми с "глобални" пророчества.
Ами нека си излизат! Целта на филмите каква е? Да шокират, да са сензационни, да са епични, да са такива или онакива, за да съберат повече зрители, а съответно и повече приходи... е, имат и други цели понякога, има и научнопопулярни филми, и учебни и какви ли не :) Същето е и с книгите! Нека първо да помислим, дадената книга или филм, каква цел има, и спрямо това да подходим към нея! на втора стъпка, нека помислим, с каква информация е боравил авторът и, какви знания е имал, корлко дълбоко е виждал в мирозданието! Защото вможе човек да е събрал много информация, но да няма и понятие кое как работи в света! Възможно е другото, хабер а си няма от конкретната ситуация, но да е дълбоко запознат със законите на живота, вселената и всичко останало - в този случай, един негов поглед ще е достатъчен, за да напише (почти) същата книга/филм, като човека с много знание! Ще има и разлики, ако знаещият, ще ни раскаже къде какво има, и кой го е направил, и как... то Разбиращия ще ни обясни защо е направено така, а не иначе, но ще пропусне други детайли!
Едва след такъв анализ, може да отдадем нужното внимание на съответния филм или книга. В противен случай, само ще си загубим времето... наистина пак ще получим някакво знание, но няма да сме в състояние да го оценим правилно.

Затова нека мислим повече за Целта, и едва тогава да се впечатляваме от епични филми за велики глобани пророчества... евентуално!

Има много Антихристи, еони, избранници ;)
А има ли наистина? Или само така казват? Какви са тия "избранници", какво правят, какво проповядват, с какво са известни? Толкова ли са велики или просто не могат нищо свое да предложат, та затова се самодоказват като именуват анти-нещо си? Кай от Пророците на миналото е бил анти-нещо си - никой! Всеки е давал нещо свое, нещо ново, всеки е донася на света КАЧЕСТВО! Понякога донесоното от тях е противоречало на старите обичаи и се е налагало да се променят, понякога не е... но никога анти-то не е било основа на някоя от великите! Вишнаги са се борели ЗА нещо! ЗА! И никога не са твърдели Пророците, че са избранници, даже наопаки, винаги са каззвали че са СЪВСЕМ СЪЩИТЕ както всички други хора... "господ е във всеки от нас", възлуби "ближния както себе си", "велик буда спи във всеки", Силата е една и всички сме част от нея, "и най-големият не стои по-високо от най-малкия", "всеки човек е проводник на безкраен океан от енергия" и т.н. и т.н.

От край време всички водачи на човечеството са твърдяли едно и също, едно и също, едно и също! Кое е то!? Да го намерим!

И да припомня: ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ!

Понеже аман от тези вярвания в избрания, който ще дойде "скоро" и вярванията за антихриста
Избрания ще идва!? еми хубаво, да идва... скоро? кога? в какъв мащаб? 2020? 2012? 1194? В продължение на какъв период ще идва? Щото ето например, в календара на маите 2012 идва края на един велик период.. това ОК, то откъде накъде някои са решили че това е края на света???!?!?!!!!!???? На СТАРИЯ свят може би, на СТАРАТА епоха може би! Но нали и като строиш къща на мястото на старата, първо я сриваш!!! А освен таова, в карлендара на маите НЯМА точна дата за смуна на великите периоди!!!!! Вместо това има преходни етапи, един в края на стария велик период, и един в началото на новия... тъй че, ако с много уговорки все пак прииемем тази изкривена идея за края на света съобразно маянския календар, то... следва да отчетем, че този край на света ще ТРАЕ поне едно два века, и ще е толкова постепенен, че някои хора дори може и да не разберат за него.... ахахаааа... ами че то нищо чудно света ВЕЧЕ да се е свършил, пък ние и да не знаем, а?! И въобще има ли чааак такова значение... а-а-а! Не бързайте да отговаряте с да или не на този въпрос, я помислете, помедитирайте, пак помислете, пак помедирайте... явява ви се някой в медитацията ви и ви казва че сте Избранният? Айде стига бе, нищо чудно и така да е, но дали наистина е така... запитахте ли самите себе си, или просто приехте на доверие, срещу една курабийка, и започнахте да се мислете, че сте.. такъв... такъв... тАКЪЪЪЪВВВ!!!... или онакъв! Айде сега да видим в коя магическа традиция има техники за придобиване на някакви качества, техники за да станете Такъв или Онакъв... аз поне не знам нито една уважаваща себе си сериозна традиция да включва подобни практики в ядрото си. :roll:

ВЯРВАНИЯ в избрания вика? АМАН викаш? А кой те кара да вярваш? Защо те кара да вярваш? Питал ли си се за това и за подобни неща? Като не искаш - не вярвай!

Просто ми е любопитно каква е твоята гледна точка и в какво вярваш ти ( ако въобще вярваш )
и на мен ми е любопитно, но звездите не се клатят от моето любопитсто!

Всички да се включат ;) ще съм благодарен
кхъ-кхъ... наблюдателността е много важно нещо за магьосника...

от доста време наблюдавам развоя на нещата и събирам пъзели по отношение на това нещо
От гледната точка на нашето (ограничено) знание нищо друго не ни остава, можем само да си играем, забавлявайки се да редим пъзели, и да намираме отговори... но доколко това знание е повърхностно и доколко е дълбоко... трудно е да се каже, аз поне не мога.

А контрастите, споровете и дразгите на различните религии, и учения са много
Втори А клас се скарал с втори Б клас, отнесли си боя обаче първи В клас, напердашени от 3ти Г, пети А и пети Б, които ги подкукоросали, само си седели отсрани и им се смеели, а учителите виждали зор да се укротяват, дори с помощтта на студентите-второкурсници от педагогическия, дошли на практика в училището... и наистина много, много шум се вдигало в това училище... уфф, дано да има няколко примерни ученика, дето да не участват в подкукоросаните свади, да слушат и да учат Уроците на Учителите си... icon_flowerface
Аватар
ultramarin
Модератор
 
Мнения: 314
Регистриран на: 06 Фев 2008, 09:15
Местоположение: София ...и България въобще


Назад към Самоусъвършенстване

  • Виж новите мнения
  • Виж темите без отговор
  • Кой е на линия
  • Общо на линия са 7 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 7 гости (Информацията се обновява на всеки 2 минути)
  • На 21 Апр 2020, 01:19 е имало общо 540 посетители наведнъж.
  • Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта