Диагностика на кармата

[venus]

"Диагностика на кармата", Сергей Лазарев,


Преди да проведа изследванията си, навсякъде четях едно и също: „Съдбата не може да бъде променена, от съдбата няма да избягаш". Да се промени характерът на един човек е практически невъзможно, че е възможно преди раждането и дори преди зачеването на едно дете да бъдат променени неговата съдба, здраве и характер, не можех дори да си представя. Не знаех за какво се е появил човекът на тази земя.
В какво се състои смисълът на живота? За какво живеем, щом все едно остаряваме, постепенно загубвайки всичко, и след това умираме? Че поведението на един човек може кардинално да се промени за няколко часа, дори не подозирах.

Едно от белите петна в изследванията ми беше индийската и китайската философия. Защо, за да станеш щастлив, трябва да се откажеш от всички желания? Защо индийската философия смята целия околен свят за илюзия? Защо за главен враг се провъзгласява човешката мисъл, нали тъкмо разбитото съзнание прави човека човек?

В индийската философия се казва, че времето лежи в основата на заобикалящия ни свят, времето ражда всичко. Времето се дели на минало, настояще и бъдеще.

Миналото е материално. Бъдещето - духовно. Това, което наричаме материя, вещество, е една от разновидностите на времето. Тази разновидност се нарича минало. Това, което наричаме „дух", „поле", „пространство", също е разновидност на времето, което се нарича „бъдеще". Бъдещето е духовно. Миналото - материално. Настоящето е духовно-материално. Любовта ражда духа. Духът ражда материята. Материята се стреми да се обедини с духа и да се върне към любовта и към Бога.

Любовта ражда информаиионно-полеви, тоест пространствени структури. Информацията, преминавайки във вещество, ражда енергия. Енергията се превръща във вещество, веществото се стреми към натрупване на енергия и информация. Контролът и взаимодействието с материалните и духовните структури представлява притежаване на материални и духовни ценности. Колкото по-високо е равнището на развитие на организма, толкова по-високо е равнището на контрола над околното време, тоест пространството и веществото. Но духовните и материалните ценности през всяка частица от секундата се възраждат отново от чувството любов.

Когато мащабът на материалните и духовните ценности превишава запасите от любов, започва онова, което наричаме болести, нещастия за организма. Тогава настъпва спиране на натрупването на материални и духовни ценности и засилване на ориентацията към натрупване на любов. При достигането на определен мащаб на материалните и духовните ценности запасите от любов трябва да надхвърлят определена черта, и тогава пространството и материята се свиват в една точка, миналото, настоящето и бъдещето също. Всичко се превръща в правреме и се връща към първопричината. Колкото по-голямо количество материални и духовни ценности притежава човек, толкова по-силен е контролът му над миналото и бъдещето. Щом съществуват определени граници на веществото и пространството и техни пределни величини, значи съществува пределна величина на времето. И когато личното време на живото същество се изравни с крайното време, цикълът на развитие приключва.

Вселената се е появила отначало като единно ияло, като единен организъм. Това единство на фино равнище продължава да се запазва. Външно събсем различни живи и неживи обекти на фино равнище представляват от себе си единно ияло. Затова всеки обект във вселената на фино равнище има абсолютно единство с нея. По-просто казано, всяка материално-пространствена единица независимо от размерите си има пълна информация за цялата вселена. И затова може да се твърди, че вселената е изградена по принципа на холограмата. Живото се различава от неживото по значително по-високата плътност на времето, по неговата концентрация. Но тази плътност се повишава не за сметка на увеличаване размерите на пространството и на количеството вещество, а за сметка на информационните връзки, тоест на засилването на разумния аспект. Тъй като вселената се е появила като единно същество, колективното и индивидуалното съзнание отначало са били единно цяло. И когато индивидуалното съзнание на всяко живо същество достига мащабите на цялата вселена, тогава индивидуалното и колективното съзнание се превръщат в единно цяло и цикълът завършва.

Самият процес на развитие на вселената представлява импулсен, колебателен процес от материалното към духовното и обратното. Съзнанието е съвкупност на материалния и духовния аспект, като в основата им е чувственият, и развитието на съзнанието преминава през три стадия:
Първи импулс - увеличаване на чувството любов. Втори импулс - засилване на духовния аспект. И трети импулс - логичен материален аспект. С други думи, първо любовта, после интуицията и накрая логиката. Новото разбиране разрушава старите логически структури. Значи, разрушаването на духовните структури, дестабилизирането им също е форма на възприемане на новото. Значи, и разрушаването, дестабилизирането на чувството любов към заобикалящия ни свят е необходимо условие за познанието, и колкото по-голям скок в познанието е предопределен за някой човек, толкова по-дълбоко крушение на всички основи трябва да преживее той. И колкото по-силна в дадената ситуация е любовта към Бога, толкова по-вторични стават за човек неговата физическа, материална обвивка, неговите духовни структури, неговият чувствен потенциял, толкова повече пораства способността му да се издигне на ново равнище.

Всеки човек, както впрочем и всяко живо същество, си има свой модел на заобикалящия го свят. Чувственият модел е по-мащабен, но има по-голяма инерция. Мисловният модел е по-малко мащабен, но скоростта на адаптация е по-висока. Но колкото и съвършен да е мисловно-чувственият модел на околния свят, той все едно ще бъде ограничен. А значи - неизбежен е сблъсък, конфликт с околния свят, от което следват агресивност и болести. Единствено реалният модел на околния свят е опознаването на света чрез първопричината, тоест чрез любовта към Бога. И когато тази любов е приоритетна, в критична ситуация съзнанието, влизайки в конфликт с околния свят, не се разрушава, не загива, а се преустройва, издигайки се на ново равнище. Следователно, болестта, неприятността, нещастието са признак за това, че нашият модел на околния свят престава да съответства на реалността за да разберем нещо, трябва да засилим интуицията за да засилим интуицията, трябва да засилим любовта към околния свят.

Опитах се да разделя всички човешки ценности на три групи: материални ценности, духовни, в които влизаха отношенията, способностите и интелектът, и третата група наричах „любов към хората и към околния свят". После ми стана ясно, че любовта към хората и към околния свят е по-финият пласт на духовните ценности и че той е в основата и на отношенията, и на интелекта и на способностите. По-късно се изясни, че тъкмо това е формата на разширен контакт с бъдещето. В онзи момент още не знаех, че това е най-опасната тема и че вкопчването в контакта с бъдещето е основната причина за тежките психически заболявания, за раковите заболявания, за безплодието или внезапната смърт.

[venus]

Изобщо ракът е болест на тъгата. Унинието, недоволството от себе си и от съдбата - това почти винаги води до раково заболяване. У склонни към ракови заболявания са преди всичко духовните хора, защото тяхното самоизяждане, съжаляване за миналото, критикуване на недостатъците, отхвърляне на околния свят са значително по-силни, отколкото у другите хора. „Грубият се ражда за радост, нежният - за печал" е казал Есенин. Груб е онзи, който е ориентиран предимно към материалните ценности. Нежен - онзи, за когото най-важни са духовните ценности. Ако ли пък човек обръша внимание само на духовните ценности, той става все по-нежен и по-печален, само че отвън, а отвътре нараства озлобеността. И това завършва плачевно. За да може да се радва едновременно и на духовните, и на материалните ценности, човек трябва първо да се радва на любовта.

Моят младежки импулс, насочващ ме към духовните ценности, беше толкова силен, че практически не съм имал шансове да оцелея. Усещах как душата ми се обгръща с печал и нищо не можех да направя. Спасиха ме петте години работа по строежите. Първо като чирак, после като зидар, заварчик, електротехник, майстор. За строител естествено не ме биваше. Бях сакат в ръцете и ми беше невероятно тежко да работя. Още повече, че по принцип не пиех, а да работя на трийсетградусов студ, след като бях пристигнал от Сочи, където живеех дотогава, често пъти ми беше непоносимо, и за да издържа, постоянно си тананиках тихичко песни. Спомням си как моят бригадир се провикна, когато видя началника на участъка: „Михаил Семьонович, махни го тоя композитор, вече не издържаме." Тъй като началникът на участъка ми се падаше чичо, продължих да работя, макар че в ръцете ми всичко се повреждаше, гореше и избухваше, и все по-често започнах да изпитвам онези прости човешки чувства, към които се бях отнасял високомерно и презрително. Постепенно почувствах и осъзнах, че мисълта сама по себе си е безплодна, че най-изящните и наи-сложните измислици са вторични, а чувството на любов, радост и веселие - първични.

Но през пролетта на 1996 година с радостта бях зле. Третата ми книга излезе от печат, а проблемите само се увеличиха. Опитвах се да открия спрямо кои същности допускам нарушение.

Най-напред, нарушения имаше спрямо бъдещето. След това - спрямо другите светове и освен това спрямо времето. Нарушаването на законите спрямо другите светове водеше до влошаване на зрението ми, до отпадане и, кой знае защо, снижаваше етичния имунитет. Кой знае защо, другите хора рязко започнаха да се отнасят зле с мен. Това не го забелязах веднага. Но тенденцията се оказа достатъчно силна.

Защо едно и също нарушение е свързано с агресивността и спрямо бъдещето. И спрямо другите светове?

По какъв начин другите светове са свързани с бъдещето? Започнах да си спомням, че след смъртта душата на човека попада в задгробния свят. А после в други светове, и колкото по-голям брой други светове премине тя. Толкова повече духовност, интелект и способности ще има човек при следващото си раждане, тоест другите светове са свързани с висшите слоеве на духовността. Ако човек е живял преди появата си на земята в други светове, вътрешните му възможности са огромни, макар че често не подозира за това и не му позволяват да се разгърне, и съдбата му в повечето случаи е злочеста и само силата на духа и личната изключителност отличават този човек от другите. От такива хора излизат превъзходни родители. Провалът на съдбата им, неприятностите и болестите ги подтикват към правилен светоглед и любов към Бога и те предават на децата си, от една страна, огромен вътрешен потеницял, а от друга - правилен светоглед.

И тъй, другите светове са свързани с високи равнища на духовност. Но те по някакъв начин са свързани и с бъдещето. Отдавна съм забелязал, че ясновидиите най-често използват подсъзнателния контакт със задгробния свят. А ако е налиие контакт с другите светове, вече става дума за пророк или светец. В предсказанието има по-малко конкретни факти, но повече стратегическа информация. В задгробния свят са събрани ведно времевите точки и там може да се види бъдещето. А в другите светове степента на обхват на миналото, настоящето и бъдещето е още по-широка. Да речем: психолозите са установили, че осъзнаването на настоящето отнема на човек средно 12 секунди, на миналото - осем секунди и на бъдещето - две до четири секунди.

Колкото по-нелепа и по-оскърбителна ситуация се оформя около вас, толкова повече този знак свидетелства, че трябва да се подготвяте за нещо сериозно. В момента ситуацията методично и точно рушеше моите планове и надеждите ми за бъдещето. И аз разбирах, че дори най-малкото раздразнение или вътрешно озлобяване в дадената ситуация не ще ми позволи да преодолея изпитанията, които, по всичко личеше, скоро щяха да започнат, и постепенно започнах да свиквам с това, че всяка моя цел, всеки мой план неизбежно ще рухнат.

Оказва се, бъдещето - това не са само целите, задачите, принципите и надеждите. Бъдещето - това са идеалите, това са духовността и благородството, това са нравствеността, почтеността и справедливостта. Вкопченият в бъдещето човек го загубва. А загубата на бъдещето е смърт, и се оказва, че раковите заболявания възникват тогава, когато е затулено бъдещето. Значи, човек, който не може да приеме краха на своите планове и надежди, човек, който вътрешно не може да приеме и да прости предателството, непочтеността, несправедливостта, краха на идеалите си, поругаването на духовността: този човек върви право към тежко заболяване и смърт.

Или нека си представим една ситуация. Мъж се влюбва в жена и тя му отвръща с взаимност, и ненадейно, възползвайки се от някакъв не кой знае колко значителен предлог, тя започва да се държи недостойно спрямо него, безнравствено и непочтено, и той не разбира каква е работата. А и тя после надали ще може да обясни поведението си. А ситуацията, оказва се, се заключава в следното. Онова, което наричаме „контакт с бъдещето", тоест нравствеността, духовността, благородството, принципите, мечтите и идеалите, лежи в основата и на духовните отношения, и на съвършенството, и на способностите, и на интелекта. И ако при един влюбен мъж ориентацията към отношенията с лъбимата жена, към нейното съвършенство, към нейната духовност премине червената черта, тогава този мъж просто ще умре или ще заболее тежко. И животът му може да бъде спасен на първо място от безнравственото, несправедливо поведение на жената. И ако мъжът опази любовта, тогава вкопчването в бъдещето отпада и съответно намалява вкопчването в отношенията, способностите и интелекта.

Значи, колкото по-голяма е способността ни да опазваме любовта и да прощаваме на любимия човек, който е оскърбил нашите най-светли и благородни чувства, толкова повече хармонични отношения, способности и интелект и от онова, което наричаме „човешко щастие", ще ни бъде позволено да имаме.

[n0angel0s]

Дам.. много добри книжки.. те май бяха в 3 части..

[venus]

12 са, но последната не съм сигурна дали е издадена в България. За мен са повече от книжки. Ако някой има практически опит с неговата система, нека сподели тук.

Всъщност, различни автори в различни книжки казват едно и също с различни думи - човек само трябва да умее да вниква в същността.