"Диагностика на кармата", Сергей Лазарев,
Преди да проведа изследванията си, навсякъде четях едно и също: „Съдбата не може да бъде променена, от съдбата няма да избягаш". Да се промени характерът на един човек е практически невъзможно, че е възможно преди раждането и дори преди зачеването на едно дете да бъдат променени неговата съдба, здраве и характер, не можех дори да си представя. Не знаех за какво се е появил човекът на тази земя.
В какво се състои смисълът на живота? За какво живеем, щом все едно остаряваме, постепенно загубвайки всичко, и след това умираме? Че поведението на един човек може кардинално да се промени за няколко часа, дори не подозирах.
Едно от белите петна в изследванията ми беше индийската и китайската философия. Защо, за да станеш щастлив, трябва да се откажеш от всички желания? Защо индийската философия смята целия околен свят за илюзия? Защо за главен враг се провъзгласява човешката мисъл, нали тъкмо разбитото съзнание прави човека човек?
В индийската философия се казва, че времето лежи в основата на заобикалящия ни свят, времето ражда всичко. Времето се дели на минало, настояще и бъдеще.
Миналото е материално. Бъдещето - духовно. Това, което наричаме материя, вещество, е една от разновидностите на времето. Тази разновидност се нарича минало. Това, което наричаме „дух", „поле", „пространство", също е разновидност на времето, което се нарича „бъдеще". Бъдещето е духовно. Миналото - материално. Настоящето е духовно-материално. Любовта ражда духа. Духът ражда материята. Материята се стреми да се обедини с духа и да се върне към любовта и към Бога.
Любовта ражда информаиионно-полеви, тоест пространствени структури. Информацията, преминавайки във вещество, ражда енергия. Енергията се превръща във вещество, веществото се стреми към натрупване на енергия и информация. Контролът и взаимодействието с материалните и духовните структури представлява притежаване на материални и духовни ценности. Колкото по-високо е равнището на развитие на организма, толкова по-високо е равнището на контрола над околното време, тоест пространството и веществото. Но духовните и материалните ценности през всяка частица от секундата се възраждат отново от чувството любов.
Когато мащабът на материалните и духовните ценности превишава запасите от любов, започва онова, което наричаме болести, нещастия за организма. Тогава настъпва спиране на натрупването на материални и духовни ценности и засилване на ориентацията към натрупване на любов. При достигането на определен мащаб на материалните и духовните ценности запасите от любов трябва да надхвърлят определена черта, и тогава пространството и материята се свиват в една точка, миналото, настоящето и бъдещето също. Всичко се превръща в правреме и се връща към първопричината. Колкото по-голямо количество материални и духовни ценности притежава човек, толкова по-силен е контролът му над миналото и бъдещето. Щом съществуват определени граници на веществото и пространството и техни пределни величини, значи съществува пределна величина на времето. И когато личното време на живото същество се изравни с крайното време, цикълът на развитие приключва.
Вселената се е появила отначало като единно ияло, като единен организъм. Това единство на фино равнище продължава да се запазва. Външно събсем различни живи и неживи обекти на фино равнище представляват от себе си единно ияло. Затова всеки обект във вселената на фино равнище има абсолютно единство с нея. По-просто казано, всяка материално-пространствена единица независимо от размерите си има пълна информация за цялата вселена. И затова може да се твърди, че вселената е изградена по принципа на холограмата. Живото се различава от неживото по значително по-високата плътност на времето, по неговата концентрация. Но тази плътност се повишава не за сметка на увеличаване размерите на пространството и на количеството вещество, а за сметка на информационните връзки, тоест на засилването на разумния аспект. Тъй като вселената се е появила като единно същество, колективното и индивидуалното съзнание отначало са били единно цяло. И когато индивидуалното съзнание на всяко живо същество достига мащабите на цялата вселена, тогава индивидуалното и колективното съзнание се превръщат в единно цяло и цикълът завършва.
Самият процес на развитие на вселената представлява импулсен, колебателен процес от материалното към духовното и обратното. Съзнанието е съвкупност на материалния и духовния аспект, като в основата им е чувственият, и развитието на съзнанието преминава през три стадия:
Първи импулс - увеличаване на чувството любов. Втори импулс - засилване на духовния аспект. И трети импулс - логичен материален аспект. С други думи, първо любовта, после интуицията и накрая логиката. Новото разбиране разрушава старите логически структури. Значи, разрушаването на духовните структури, дестабилизирането им също е форма на възприемане на новото. Значи, и разрушаването, дестабилизирането на чувството любов към заобикалящия ни свят е необходимо условие за познанието, и колкото по-голям скок в познанието е предопределен за някой човек, толкова по-дълбоко крушение на всички основи трябва да преживее той. И колкото по-силна в дадената ситуация е любовта към Бога, толкова по-вторични стават за човек неговата физическа, материална обвивка, неговите духовни структури, неговият чувствен потенциял, толкова повече пораства способността му да се издигне на ново равнище.
Всеки човек, както впрочем и всяко живо същество, си има свой модел на заобикалящия го свят. Чувственият модел е по-мащабен, но има по-голяма инерция. Мисловният модел е по-малко мащабен, но скоростта на адаптация е по-висока. Но колкото и съвършен да е мисловно-чувственият модел на околния свят, той все едно ще бъде ограничен. А значи - неизбежен е сблъсък, конфликт с околния свят, от което следват агресивност и болести. Единствено реалният модел на околния свят е опознаването на света чрез първопричината, тоест чрез любовта към Бога. И когато тази любов е приоритетна, в критична ситуация съзнанието, влизайки в конфликт с околния свят, не се разрушава, не загива, а се преустройва, издигайки се на ново равнище. Следователно, болестта, неприятността, нещастието са признак за това, че нашият модел на околния свят престава да съответства на реалността за да разберем нещо, трябва да засилим интуицията за да засилим интуицията, трябва да засилим любовта към околния свят.
Опитах се да разделя всички човешки ценности на три групи: материални ценности, духовни, в които влизаха отношенията, способностите и интелектът, и третата група наричах „любов към хората и към околния свят". После ми стана ясно, че любовта към хората и към околния свят е по-финият пласт на духовните ценности и че той е в основата и на отношенията, и на интелекта и на способностите. По-късно се изясни, че тъкмо това е формата на разширен контакт с бъдещето. В онзи момент още не знаех, че това е най-опасната тема и че вкопчването в контакта с бъдещето е основната причина за тежките психически заболявания, за раковите заболявания, за безплодието или внезапната смърт.